ЦЕРН срещу Китай: битката за бъдещето на фундаменталната физика
Ще построи ли Европа първа колайдера?
ЦЕРН удостовери, че няма механически спънки за реализирането на най-големия ускорител на частици в историята – Future Circular Collider (FCC). Според заключението, оповестено на 1-ви април, многогодишното предпроектно изследване е посочило, че планът може да бъде осъществен.
Новият колайдер би трябвало да размени настоящия Голям адронен колайдер (LHC) и да проработи пълноценно до 2041 година Изграждането е планувано като кръговиден тунел с дължина съвсем 91 километра и дълбочина до 200 метра. Трасето пресича границата сред Франция и Швейцария.
FCC ще бъде три пъти по-голям от LHC, който понастоящем остава най-големият ускорител в света. Именно той даде опция през 2012 година да бъде открит Хигс бозонът – фундаменталната парченце, която изяснява произхода на масата. Този пробив стана основа за отсъждане на Нобелова премия.
Ръководителят на ЦЕРН Фабиола Джаноти акцентира, че FCC е от решаващо значение за опазване на водещата роля на Европа в науката. Тя съобщи, че има „ същинска конкуренция “, изключително от страна на Китай, и че планът е „ безусловно на прав път “.
Големите европейски физици поддържат самодейността. Така да вземем за пример представителката на лабораторията L2IT към Университета в Тулуза Катрин Бискарат съобщи, че новите стъпки в разбирането на Вселената се нуждаят точно от такова мощно и обещаващо оборудване като FCC.
Окончателното решение за започване на строителството би трябвало да бъде взето от страните членки на ЦЕРН. Сред тях са 23 европейски страни и Израел. Срокът на приемане е до 2028 година Около плана обаче се развихриха разгорещени диспути – както измежду политиците, по този начин и в научната общественост.
Миналата година Германия – най-големият донор на ЦЕРН – изрази подозрения по отношение на желаните суми. В отговор представителят на ЦЕРН Арно Марсолие съобщи, че до 80% от разноските за FCC могат да бъдат покрити от вътрешния бюджет на организацията.
Противниците на плана акцентират неговия мащаб, цена и влияние върху околната среда. Физикът Оливие Сепа от института „ Нел “ в Гренобъл назова разноските „ астрономически “ и предложи да се поддържат по-малки научни планове с умерени бюджети.
Местните поданици също показаха угриженост. Френският фермер Тиери Перила означи, че пет хектара от земята му се лишават за създаването. Групата CO-CERNes, в която вземат участие WWF и Greenpeace, провежда срещи и предизвестява за „ несъразмерното “ потребление на сила от FCC.
За разлика от тях кметът на френския град Ферн-Волтайр, Даниел Рафо, изрази поддръжка. Той счита, че планът е „ печеливш за всички “, и твърди, че непотребната топлота на ЦЕРН може да се употребява за отопление на града. Според него изоставянето на ЦЕРН би довело до закъснение на Европа в научно отношение.
