Янев не издържа товара на думите, а Путин го довърши
Ще поговорим за Стефан Янев – генералът, който президентът Радев уточни за длъжностен министър председател два пъти, който в новото държавно управление получи поста боен министър. Няма да разясня неговите знания и опит, а единствено признаците на заболяване, които той отхвърля да забележи. А те са почнали още когато се озова в кабинета на „ Дондуков “ 1 с белите кожени кресла и диван. Преди него там заболяването проникваше постепенно и трудно дванайсет години в предходния жител, до момента в който го унищожи.
Премиерът Петков разгласи, че ще изиска оставката на Янев. За нея се заприказва след поредност от негови словесни изяви, които демонстрираха, че нещо не е напълно наред.
Ще напомня думите на един популярен създател – Исак Бабел, роден в Одеса и описал историите в този апетит както никой различен. „ Една фраза се ражда в света по едно и също време добра и неприятна. Тайната се крие в завоя, едвам видим.”
Изказването на Янев и последвалите му пояснения за това да внимаваме с думата „ война “ за съветската „ интервенция “ в Украйна учудиха и ядосаха доста хора. И има за какво: позицията му необичайно съответства с тази на Държавния медиен регулатор на Русия и Главната прокуратура, които не разрешиха преди дни да се употребяват термини като „ война “, „ настъпление “, „ нахлуване “ и „ оповестяване на война “. Ясно е, че без президента Путин те не биха взели сходно решение. Съюзниците ни в НАТО още първата минута оповестиха протичащото се в Украйна като война, единствено нашият Янев разбирал нещата по-различно – значи вярно. Значи като Путин. Това се оказа камъчето, което обърна колата на пребиваването му във властта.
Стефан Янев не е основна фигура за българската история, както не са били доста хора преди него. Значимостта се мери с резултати, само че по нашите ширини сме привикнали тя да е плод на фантазията на всеки човек, който има проблем с действителностите. Но това е друга тематика.
Откакто стана ясно, че Янев няма да е министър председател в съдружния кабинет, нито даже вице-премиер, той стартира да се държи като дете, на което са му изяли десерта. Властта постоянно вкарва в подвеждане попадналите в нея, че всички би трябвало да им се възхищават, тъй като са незаменими. Това е първата и уви, съдбовна неточност на мнозина. Типичен образец в това отношение е Тони Блеър (премиер на Англия през 1997-2007 година – бел.ред.), който по време на престоя си във властта, развива синдром на хипертрофиралата горделивост. Нещо като „ енергийно опиянение”, съгласно философа Бертран Ръсел. Ако стане явно, че човек във властта е почнал да страда от сходни разстройства, психиатрите би трябвало да се намесят. Синдромът се отразява на способността да се вземат верни решения. Рядко „ инфектираните “ се съветват с други хора, тъй като са сигурни, че към този момент знаят отговорите на всички въпроси. Самооценяват се извънредно високо и изцяло нереалистично. Често губят внимание към детайлите. Такива хора се обкръжават със сервилни съветници, които вършат единствено това, което удостоверява мнението на шефа. Те не са в положение да реагират рационално на справедлива рецензия. Тези хора получават съвсем месиански възгледи за света, вярвайки, че знаят верните отговори на всички въпроси.
Ще допълня, че „ енергийното замайване “ се отразява на отношението на дадения властник към медиите. Не са ли съгласни с него, разрешат ли си рецензия – се трансформират във врагове. Забравят главното: публицистите задават на политиците и държавниците въпроси, на които обществото желае да получи отговор. Ако държиш да си водач, ще би трябвало да си пред публичните очи непрекъснато и да отговаряш за всяка своя дума и деяние. Властта е сладка, само че и жестока. Не всеки съумява да се оправи с нейните прищявки, изненади и клопки. Освен това Янев е трявало да знае и да внимава да не даде мотив за подозрения във връзка с това какво споделя, написа или пробва да внуши. Не го направи.
Убеден съм, че сега е отчаян, афектиран и даже засегнат. Просто му проличава. Егото му на боен, с възпитани у него командирски качества, ще скърца със зъби пред тази „ несправедливост “. Би трябвало обаче да знае, че обществото в никакъв случай не се е вълнувало доста от персоналните драми на властниците, само че пък постоянно се е дразнело от най-малките им неточности. Някой беше споделил, че българинът най-обичал да ненавижда. Вероятно, тъй като е много елементарно. Освен това множеството българи имат вяра, че заслужават да се окажат на високи постове и биха се справили ослепително от множеството намиращи се там. Нашенецът не си пада по самооценката. И по този начин към този момент четиринайсет века.
А блестящият Исак Бабел, който цитирах първоначално, бил разстрелян от Сталиновия режим, тъй като употребявал думи, които властта не харесва… Продължават да се намират хора, които желаят да върнат това време.
Бъдете мъдри и смели.
Огнян Стефанов
Премиерът Петков разгласи, че ще изиска оставката на Янев. За нея се заприказва след поредност от негови словесни изяви, които демонстрираха, че нещо не е напълно наред.
Ще напомня думите на един популярен създател – Исак Бабел, роден в Одеса и описал историите в този апетит както никой различен. „ Една фраза се ражда в света по едно и също време добра и неприятна. Тайната се крие в завоя, едвам видим.”
Изказването на Янев и последвалите му пояснения за това да внимаваме с думата „ война “ за съветската „ интервенция “ в Украйна учудиха и ядосаха доста хора. И има за какво: позицията му необичайно съответства с тази на Държавния медиен регулатор на Русия и Главната прокуратура, които не разрешиха преди дни да се употребяват термини като „ война “, „ настъпление “, „ нахлуване “ и „ оповестяване на война “. Ясно е, че без президента Путин те не биха взели сходно решение. Съюзниците ни в НАТО още първата минута оповестиха протичащото се в Украйна като война, единствено нашият Янев разбирал нещата по-различно – значи вярно. Значи като Путин. Това се оказа камъчето, което обърна колата на пребиваването му във властта.
Стефан Янев не е основна фигура за българската история, както не са били доста хора преди него. Значимостта се мери с резултати, само че по нашите ширини сме привикнали тя да е плод на фантазията на всеки човек, който има проблем с действителностите. Но това е друга тематика.
Откакто стана ясно, че Янев няма да е министър председател в съдружния кабинет, нито даже вице-премиер, той стартира да се държи като дете, на което са му изяли десерта. Властта постоянно вкарва в подвеждане попадналите в нея, че всички би трябвало да им се възхищават, тъй като са незаменими. Това е първата и уви, съдбовна неточност на мнозина. Типичен образец в това отношение е Тони Блеър (премиер на Англия през 1997-2007 година – бел.ред.), който по време на престоя си във властта, развива синдром на хипертрофиралата горделивост. Нещо като „ енергийно опиянение”, съгласно философа Бертран Ръсел. Ако стане явно, че човек във властта е почнал да страда от сходни разстройства, психиатрите би трябвало да се намесят. Синдромът се отразява на способността да се вземат верни решения. Рядко „ инфектираните “ се съветват с други хора, тъй като са сигурни, че към този момент знаят отговорите на всички въпроси. Самооценяват се извънредно високо и изцяло нереалистично. Често губят внимание към детайлите. Такива хора се обкръжават със сервилни съветници, които вършат единствено това, което удостоверява мнението на шефа. Те не са в положение да реагират рационално на справедлива рецензия. Тези хора получават съвсем месиански възгледи за света, вярвайки, че знаят верните отговори на всички въпроси.
Ще допълня, че „ енергийното замайване “ се отразява на отношението на дадения властник към медиите. Не са ли съгласни с него, разрешат ли си рецензия – се трансформират във врагове. Забравят главното: публицистите задават на политиците и държавниците въпроси, на които обществото желае да получи отговор. Ако държиш да си водач, ще би трябвало да си пред публичните очи непрекъснато и да отговаряш за всяка своя дума и деяние. Властта е сладка, само че и жестока. Не всеки съумява да се оправи с нейните прищявки, изненади и клопки. Освен това Янев е трявало да знае и да внимава да не даде мотив за подозрения във връзка с това какво споделя, написа или пробва да внуши. Не го направи.
Убеден съм, че сега е отчаян, афектиран и даже засегнат. Просто му проличава. Егото му на боен, с възпитани у него командирски качества, ще скърца със зъби пред тази „ несправедливост “. Би трябвало обаче да знае, че обществото в никакъв случай не се е вълнувало доста от персоналните драми на властниците, само че пък постоянно се е дразнело от най-малките им неточности. Някой беше споделил, че българинът най-обичал да ненавижда. Вероятно, тъй като е много елементарно. Освен това множеството българи имат вяра, че заслужават да се окажат на високи постове и биха се справили ослепително от множеството намиращи се там. Нашенецът не си пада по самооценката. И по този начин към този момент четиринайсет века.
А блестящият Исак Бабел, който цитирах първоначално, бил разстрелян от Сталиновия режим, тъй като употребявал думи, които властта не харесва… Продължават да се намират хора, които желаят да върнат това време.
Бъдете мъдри и смели.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ