Учени дискутират в Пловдив: 3D принтери ще правят елементи з...
Ще „ печатаме “ ли галактически кораби – научна конференция ТЕХСИС 2025 в пловдивския филиал на Техническия университет се пробва да даде отговор.
Човечеството последователно ще размени досегашното металообработване с нови адитивни технологии. Това предвижда проф. Мирослав Зетек от Университета в Западна Бохемия, град Пилзен, Чехия. Той изнесе встъпителния отчет на 15. интернационална научна конференция „ Техника, технологии и системи -ТЕХСИС 2025 “.
Учени от 8 европейски страни и студенти от пловдивското висше учебно заведение деликатно изслушаха доводите на проф. Зетек в интерес на настъпващата епоха на адитивните технологии, които навлизат в производството на галактически кораби, самолети, в енергетиката и медицината.
Новата технология е на половина по-евтина
„ Допреди 10 години схващането беше, че адитивното /чрез наслояване/ 3D принтиране на метали е нещо сложно, скъпо и времеемко. Днес имаме скок в развиването на „ печатащите “ устройства – това са 3D принтерите. Има принтери с огромни размери на работната си част, тъй че принтираният подробност може да доближи размери 1,5 метра на 1,5 метра и височина 2 метра. Тези елементи се употребяват в аерокосмическаата промишленост - изясни проф. Зитек. - Преди бяха единствено с 1 лазер, в този момент могат да бъдат с 4 или даже с 8 лазера. Така реализираме освен доста бързо произвеждане, само че и понижаване на цената с към 50 %. Най-общо – икономическите изгоди от новата технология са по-високи спрямо обичайния метод на произвеждане. “
Проф. Мирослав Зетек от Университета в Западна Бохемия, град Пилзен, Чехия.
Много скъпо качество на металонаслойващите технологии е и тяхната екологичност.
Проф. Зенек изясни, че при общоприетоо металообработващо произвеждане може до 80 на 100 от метала да бъде лишен и да отпадне. Той не се изхвърля, само че успеваемостта е по-малка, а преработката на отпадащия метал изисква в допълнение енергийни запаси. Докато с новите 3D-принтери, посредством по този начин нареченото селективно лазерно сентероване, отпадъкът, който се получава най-после, е не повече от 10 %.
В тази технология се употребява железен прахуляк, който лазерът сентерова и по този начин построява детайла. Как се прави? Металният прахуляк с размери до 63 микрона се зарежда в бункери. След привършване на работата по произвеждане на детайла всички железни прахови частици с размери над 63 микрона се пресяват, а останалият железен прахуляк се употребява отначало.
Ако в бункера има 100 кг железен прахуляк, от него могат да се произведат 90 кг елементи. „ Отпадъкът “ не се изхвърля, а се употребява с други технологии. В този смисъл адитивното произвеждане е безотпадно.
По време на ТЕХСИС 2025 ще бъдат изнесени 80 научни отчета.
Те са в следните посоки: Автоматика, системи за ръководство и роботика; Електротехника и електроника; Компютърна техника, информатика и комуникации; Машинно инженерство; Автомобилно и авиационно инженерство; Материалознание.
Защо конференцията в Техническия университет – филиал Пловдив е скъпа за хората, които основават просвета?
Доцент доктор Николай Каканаков заместител шеф на Техническия университет – филиал Пловдив и заместник-председател на Организационния комитет на 15. издание на ТЕХСИС изяснява: „ Предимството да се срещнат учени от доста страни на конференция е в това, че се пораждат полемики. Аудиторията може да каже „ това не звучи вярно “ и тогава създателят на научната публикация може да ги обори незабавно. Тук, в университета, учените слушат представянията на научни писания. В тях може да има детайли, които още не са за издание, тъй като не са изцяло тествани. Конференцията е „ барометър “ - кой на какво равнище е в другите научни области. Личните срещи дават опция за бъдещи взаимни разработки. “
На научния конгрес ще бъдат подбрани най-добрите отчети и ще бъдат изпратени за издание в влиятелното научно издание „ Engineering Proceedings ”. Важно преимущество за участниците в ТЕХСИС 2025 е, че получат място за издание, което е четимо от научния свят. Издателят разрешава безвъзмезден достъп до публикациите и това е доста скъпо.
Човечеството последователно ще размени досегашното металообработване с нови адитивни технологии. Това предвижда проф. Мирослав Зетек от Университета в Западна Бохемия, град Пилзен, Чехия. Той изнесе встъпителния отчет на 15. интернационална научна конференция „ Техника, технологии и системи -ТЕХСИС 2025 “.
Учени от 8 европейски страни и студенти от пловдивското висше учебно заведение деликатно изслушаха доводите на проф. Зетек в интерес на настъпващата епоха на адитивните технологии, които навлизат в производството на галактически кораби, самолети, в енергетиката и медицината.
Новата технология е на половина по-евтина
„ Допреди 10 години схващането беше, че адитивното /чрез наслояване/ 3D принтиране на метали е нещо сложно, скъпо и времеемко. Днес имаме скок в развиването на „ печатащите “ устройства – това са 3D принтерите. Има принтери с огромни размери на работната си част, тъй че принтираният подробност може да доближи размери 1,5 метра на 1,5 метра и височина 2 метра. Тези елементи се употребяват в аерокосмическаата промишленост - изясни проф. Зитек. - Преди бяха единствено с 1 лазер, в този момент могат да бъдат с 4 или даже с 8 лазера. Така реализираме освен доста бързо произвеждане, само че и понижаване на цената с към 50 %. Най-общо – икономическите изгоди от новата технология са по-високи спрямо обичайния метод на произвеждане. “
Проф. Мирослав Зетек от Университета в Западна Бохемия, град Пилзен, Чехия.
Много скъпо качество на металонаслойващите технологии е и тяхната екологичност.
Проф. Зенек изясни, че при общоприетоо металообработващо произвеждане може до 80 на 100 от метала да бъде лишен и да отпадне. Той не се изхвърля, само че успеваемостта е по-малка, а преработката на отпадащия метал изисква в допълнение енергийни запаси. Докато с новите 3D-принтери, посредством по този начин нареченото селективно лазерно сентероване, отпадъкът, който се получава най-после, е не повече от 10 %.
В тази технология се употребява железен прахуляк, който лазерът сентерова и по този начин построява детайла. Как се прави? Металният прахуляк с размери до 63 микрона се зарежда в бункери. След привършване на работата по произвеждане на детайла всички железни прахови частици с размери над 63 микрона се пресяват, а останалият железен прахуляк се употребява отначало.
Ако в бункера има 100 кг железен прахуляк, от него могат да се произведат 90 кг елементи. „ Отпадъкът “ не се изхвърля, а се употребява с други технологии. В този смисъл адитивното произвеждане е безотпадно.
По време на ТЕХСИС 2025 ще бъдат изнесени 80 научни отчета.
Те са в следните посоки: Автоматика, системи за ръководство и роботика; Електротехника и електроника; Компютърна техника, информатика и комуникации; Машинно инженерство; Автомобилно и авиационно инженерство; Материалознание.
Защо конференцията в Техническия университет – филиал Пловдив е скъпа за хората, които основават просвета?
Доцент доктор Николай Каканаков заместител шеф на Техническия университет – филиал Пловдив и заместник-председател на Организационния комитет на 15. издание на ТЕХСИС изяснява: „ Предимството да се срещнат учени от доста страни на конференция е в това, че се пораждат полемики. Аудиторията може да каже „ това не звучи вярно “ и тогава създателят на научната публикация може да ги обори незабавно. Тук, в университета, учените слушат представянията на научни писания. В тях може да има детайли, които още не са за издание, тъй като не са изцяло тествани. Конференцията е „ барометър “ - кой на какво равнище е в другите научни области. Личните срещи дават опция за бъдещи взаимни разработки. “
На научния конгрес ще бъдат подбрани най-добрите отчети и ще бъдат изпратени за издание в влиятелното научно издание „ Engineering Proceedings ”. Важно преимущество за участниците в ТЕХСИС 2025 е, че получат място за издание, което е четимо от научния свят. Издателят разрешава безвъзмезден достъп до публикациите и това е доста скъпо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ