Ще оцелее ли Северозападът
Ще оцелее ли Северозападът? Мнозина си задават този въпрос. Не остана нещо, което политиците да не са дали обещание на хората в Северозапада. Но обещания къща не хранят. За тези, които в този момент остават без работа, тъй като затварят два огромни завода, обстановката е безнадеждна.
Е к’во да мисля, нема к’во да мисля, би трябвало да се спасяваме! ”. Това подвиква троснато през рамо жена, която излиза през портала на най-голямото дружество в област Враца – заводът за кабелни системи за коли в Мездра, който скоро затваря. Не ѝ е до приказки. “СЕ Борднетце – България ” ЕООД, част от японската компания “Сумитомо Електрик Борднетце ” (SEBN), завършва с активността си в Мездра и заетите там 950 индивида ще би трябвало да търсят работа другаде. Във втория цех на компанията в Карнобат ще съкратят 100 души от работещите там хиляда.
Нарастващи разноски за труд
Производствените линии се местят в Румъния и Молдова, повода – “високите индустриални разноски в България, изключително възходящите разноски за труд ”, изясняват от компанията в известие до Българска телеграфна агенция. Не са уведомили публично нито община Мездра, нито Министерството на нововъведенията и растежа.
С принуда приказват хората, които си потеглят от завода в Мездра: “Не знам какво ще върша, в града нищо друго не работи, “Сънитекс ” (текстилната фабрика, б.а.) е на скрап, в кариерите (за врачански варовик, б.а.) няма по какъв начин да идем ”. “Преди 8-9 години не можехме да се съберем, толкоз много бяхме, а сега… ” Повечето работят тук дълги години – заводът отваря през 2008 година, не им е елементарно да одобряват протичащото се и са смутени.
Някои са решени да останат до края и не са съгласни да си тръгнат “по взаимно единодушие ”, което значи няколко заплати вкупом и след това 4 месеца да получават минимално парично обезщетение за безработица, което е 18 лв. дневно. Мъж с документи в ръка, който всеки ден пътува от Бяла Слатина в продължение на 8 години, в този момент напуща с шест брутни заплати. На въпрос на Дойче Веле какъв брой е брутното му заплащане, отговорът е: “Около 1700 лв. (869 евро) ”.
Какви заплати взимат в българския Северозапад и в Молдова
Тази сума е под междинната заплата за Северозападния регион, която, по данни на националната статистика за второто тримесечие, е 1827 лв. (934 евро). А за област Враца, част от която е и Мездра, е даже по-висока – 2123 лв. (1085 евро). В Молдова междинната заплата, избрана с решение на държавното управление, е 13 700 леи (около 712 евро), а минималната варира сред 4000 и 5000 леи (208-260 eвро).
В завода в Мездра работят хора от селища в три области – Врачанска, Монтанска и Плевенска. Пътуват от Търнава, Галиче, Хайредин, Борован, Бутан, Роман, Враца, Червен бряг, Златна Панега, с персонален автомобил или с бусове, наети от завода. А в Плевен до края на тази година затваря друго огромно дружество, също производител на автомобилни кабелни системи – благосъстоятелност на немската компания Leoni, в което работят близо 1300 души.
“Производителите на съставни елементи с ниска добавена стойност търсят местоположения, в които оперативните разноски, в това число разноските за труд, са допустимо най-ниски ”, дадоха отговор от Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) на въпроси на Дойче Веле. От МИР изясняват протичащото се с измененията, пред които е изправена промишлеността за автомобилни елементи – понижаване на растежа; стесняване на пазара и на опциите за финансиране на доставчиците на всеобщи елементи за коли (commoditized suppliers); конкуренцията на нови производители и нуждата от вложения в нови технологии.
Какво да се прави в Северозапада
Кметът на Мездра Иван Аспарухов, който кара шестия си мандат отпред на общината, счита, че за Мездра няма да има проблем да поеме освободените от завода, само че в региона ще е по-трудно. Оптимист е. “Това са хора с опит, ще си намерят някъде работа, даже и да пътуват ”, споделя пред Дойче Веле.
За август обаче безработицата в област Враца е 10,12%, съвсем два пъти по-висока от междинната за страната (5,32%) и то още преди да са отчели освободените от кабелния цех. А Борован и Хайредин са общините с най-вече безработни – надлежно 27,87% и 34,77% от трудоспособното население.
Самият Аспарухов е съдействал като кмет на немските вложители, пристигнали преди повече от 15 години. Базата, която наемат, е била на “Балканкар ”, напълно нова, приватизирана, само че без акт 16. От общината работили бързо, с цел да отстранят бюрократичните пречки и да оказват помощ, с цел да тръгне производството.
Липса на локално самоуправление
За кмета на Мездра по-големите проблеми са другаде – в неналичието на децентрализация, на действително локално самоуправление и смислена районна политика. “Създадохме една чиновническа страна, а опциите на районите не се употребяват ”, споделя Аспарухов, който отбелязва, че на фона на политическата рецесия само локалната власт стои устойчиво.
Но локалната власт, въпреки и постоянна, не може да направи доста при затварянето на цех с хиляда работни места, което безусловно “затваря ” още доста селища в най-бедния район в Европейски Съюз, какъвто е Северозападът. “Реиндустриализация ”, “1 милиард вложения ”, “Приоритетно финaнcиpaнe зa Ceвepoзaпaдeн и Ceвepeн цeнтpaлeн paйoн ” – не остана нищо, което политиците да не са дали обещание на локалните хора. Повече и не може да се дава обещание, тъй като нищо не е изпълнено.
Безсилието на централната власт
От над 3360 км републикански пътища в Северозападна България единствено ⅓ са в релативно положително положение. А властта и с едни 33 км път не може да се оправи – толкоз е дълга правата Мездра-Ботевград, част от интернационалния път Е-79 и кулоар 4, която се строи четвърта година. Този скоростен път е доста значим за тежкотоварния трафик, приближаващ от Дунав мост 2 и придвижването към София, а и свързва Северозапада с останалата част от страната. От пътната организация твърдят, че секторът Мездра-Ботевград ще е подготвен до края на годината, само че никой не има вяра – и освен поради свлачищата, появили се по трасето, просто в България периодите в никакъв случай не се съблюдават.
Но даже и да бъде подготвен, за служащите, които всяка заран пътуват по обиколни пътища до завода в Мездра, към този момент няма значение. Заводът затваря, а те са принудени да поемат по нов път – този на оцеляването.
Източник: Дойче веле/Емилия Милчева
Е к’во да мисля, нема к’во да мисля, би трябвало да се спасяваме! ”. Това подвиква троснато през рамо жена, която излиза през портала на най-голямото дружество в област Враца – заводът за кабелни системи за коли в Мездра, който скоро затваря. Не ѝ е до приказки. “СЕ Борднетце – България ” ЕООД, част от японската компания “Сумитомо Електрик Борднетце ” (SEBN), завършва с активността си в Мездра и заетите там 950 индивида ще би трябвало да търсят работа другаде. Във втория цех на компанията в Карнобат ще съкратят 100 души от работещите там хиляда.
Нарастващи разноски за труд
Производствените линии се местят в Румъния и Молдова, повода – “високите индустриални разноски в България, изключително възходящите разноски за труд ”, изясняват от компанията в известие до Българска телеграфна агенция. Не са уведомили публично нито община Мездра, нито Министерството на нововъведенията и растежа.
С принуда приказват хората, които си потеглят от завода в Мездра: “Не знам какво ще върша, в града нищо друго не работи, “Сънитекс ” (текстилната фабрика, б.а.) е на скрап, в кариерите (за врачански варовик, б.а.) няма по какъв начин да идем ”. “Преди 8-9 години не можехме да се съберем, толкоз много бяхме, а сега… ” Повечето работят тук дълги години – заводът отваря през 2008 година, не им е елементарно да одобряват протичащото се и са смутени.
Някои са решени да останат до края и не са съгласни да си тръгнат “по взаимно единодушие ”, което значи няколко заплати вкупом и след това 4 месеца да получават минимално парично обезщетение за безработица, което е 18 лв. дневно. Мъж с документи в ръка, който всеки ден пътува от Бяла Слатина в продължение на 8 години, в този момент напуща с шест брутни заплати. На въпрос на Дойче Веле какъв брой е брутното му заплащане, отговорът е: “Около 1700 лв. (869 евро) ”.
Какви заплати взимат в българския Северозапад и в Молдова
Тази сума е под междинната заплата за Северозападния регион, която, по данни на националната статистика за второто тримесечие, е 1827 лв. (934 евро). А за област Враца, част от която е и Мездра, е даже по-висока – 2123 лв. (1085 евро). В Молдова междинната заплата, избрана с решение на държавното управление, е 13 700 леи (около 712 евро), а минималната варира сред 4000 и 5000 леи (208-260 eвро).
В завода в Мездра работят хора от селища в три области – Врачанска, Монтанска и Плевенска. Пътуват от Търнава, Галиче, Хайредин, Борован, Бутан, Роман, Враца, Червен бряг, Златна Панега, с персонален автомобил или с бусове, наети от завода. А в Плевен до края на тази година затваря друго огромно дружество, също производител на автомобилни кабелни системи – благосъстоятелност на немската компания Leoni, в което работят близо 1300 души.
“Производителите на съставни елементи с ниска добавена стойност търсят местоположения, в които оперативните разноски, в това число разноските за труд, са допустимо най-ниски ”, дадоха отговор от Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) на въпроси на Дойче Веле. От МИР изясняват протичащото се с измененията, пред които е изправена промишлеността за автомобилни елементи – понижаване на растежа; стесняване на пазара и на опциите за финансиране на доставчиците на всеобщи елементи за коли (commoditized suppliers); конкуренцията на нови производители и нуждата от вложения в нови технологии.
Какво да се прави в Северозапада
Кметът на Мездра Иван Аспарухов, който кара шестия си мандат отпред на общината, счита, че за Мездра няма да има проблем да поеме освободените от завода, само че в региона ще е по-трудно. Оптимист е. “Това са хора с опит, ще си намерят някъде работа, даже и да пътуват ”, споделя пред Дойче Веле.
За август обаче безработицата в област Враца е 10,12%, съвсем два пъти по-висока от междинната за страната (5,32%) и то още преди да са отчели освободените от кабелния цех. А Борован и Хайредин са общините с най-вече безработни – надлежно 27,87% и 34,77% от трудоспособното население.
Самият Аспарухов е съдействал като кмет на немските вложители, пристигнали преди повече от 15 години. Базата, която наемат, е била на “Балканкар ”, напълно нова, приватизирана, само че без акт 16. От общината работили бързо, с цел да отстранят бюрократичните пречки и да оказват помощ, с цел да тръгне производството.
Липса на локално самоуправление
За кмета на Мездра по-големите проблеми са другаде – в неналичието на децентрализация, на действително локално самоуправление и смислена районна политика. “Създадохме една чиновническа страна, а опциите на районите не се употребяват ”, споделя Аспарухов, който отбелязва, че на фона на политическата рецесия само локалната власт стои устойчиво.
Но локалната власт, въпреки и постоянна, не може да направи доста при затварянето на цех с хиляда работни места, което безусловно “затваря ” още доста селища в най-бедния район в Европейски Съюз, какъвто е Северозападът. “Реиндустриализация ”, “1 милиард вложения ”, “Приоритетно финaнcиpaнe зa Ceвepoзaпaдeн и Ceвepeн цeнтpaлeн paйoн ” – не остана нищо, което политиците да не са дали обещание на локалните хора. Повече и не може да се дава обещание, тъй като нищо не е изпълнено.
Безсилието на централната власт
От над 3360 км републикански пътища в Северозападна България единствено ⅓ са в релативно положително положение. А властта и с едни 33 км път не може да се оправи – толкоз е дълга правата Мездра-Ботевград, част от интернационалния път Е-79 и кулоар 4, която се строи четвърта година. Този скоростен път е доста значим за тежкотоварния трафик, приближаващ от Дунав мост 2 и придвижването към София, а и свързва Северозапада с останалата част от страната. От пътната организация твърдят, че секторът Мездра-Ботевград ще е подготвен до края на годината, само че никой не има вяра – и освен поради свлачищата, появили се по трасето, просто в България периодите в никакъв случай не се съблюдават.
Но даже и да бъде подготвен, за служащите, които всяка заран пътуват по обиколни пътища до завода в Мездра, към този момент няма значение. Заводът затваря, а те са принудени да поемат по нов път – този на оцеляването.
Източник: Дойче веле/Емилия Милчева
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ