Шифърът на Бойко
Ще опитаме да разкодираме някои от посланията на водача ГЕРБ
От известно време лингвисти, психолози, политолози и трима надълбоко озадачени теолози се пробват да разгадаят феномена, наименуван „ езикът на Бойко Борисов “. Най-голямата илюзия е да мислим, че той приказва просто. Не, той оперира с обикновени частици на националното схващане, тъкмо както физиците в ЦЕРН сблъскват протони, с цел да видят какво ще стане. При него всеки лаф е езиков бозон.
Стилът на Борисов включва комбинация от псалми, поговорки и кръчмарска философия, през които наднича нещо надълбоко – или най-малко задоволително надълбоко, с цел да не го разберем незабавно.
Според едни, това е съзнателно – с цел да се хареса на народа.
Според други, това е загадка система от кодове, която чак бъдещите генерации ще разгадаят.
Но за какво да чакаме бъдещето?
Нека опитаме да дешифрираме някои от неговите послания още през днешния ден.
* „ В тази мръсотия в Пазарджик не участвахме! “
Помията – архетипният знак на българската политика. Това, с което се храни прасето, което след това храни народа. Борисов, в ролята на моралния месар, може би загатва, че е време коритото да се измие. И че от дълго време е време да спрем да бъркаме с голи ръце в него.
* „ Гърбът ми е огромен, само че хлъзгав! “
В този израз има повече механика, в сравнение с в цялостен учебник по Нютон. Имаме мощ (гърбът), търкане (хлъзгавост), и вектор на властта, ориентиран против гравитацията на публичните упования. От теологична позиция, гърбът е жертвеният олтар на националния грях, а хлъзгавостта – Божият намек, че спасението не е гратис.
А може би Бойко предизвестява, че на този тил не е безвредно да се возиш дълго.
Особено в случай че си изключително тежък, прекомерно упорит и провокиращ с основно „ Д “.
* „ Баща ми викаше: Як си, сине, но си наивник. “
По създание тук откриваме квантова алегория за бащата. Своеобразна дихотомия сред физиката и метафизиката. „ Як си “ е Нютонова константа – материална, измерима, телесна. „ Ама си наивник “ е чисто Евангелие от Лука – самопризнание, че силата не е задоволителна, в случай че не е съчетана с разсъдък.
Така Бойко се явява Шрьодингеров политик: по едно и също време крепък и наивник, до момента в който не отворим урната (изборната, схваща се).
* „ Божанов чисти пърхот. “
Една от най-загадъчните реплики в българския политически канон. На повърхността – хигиеничен акт. В дълбочина – метафора на институционалното ликвидиране. Пърхотът е бюрократичният прахуляк, насъбран по раменете на Властта. А „ чистенето “ е съвсем ритуално – покрай християнското „ ликвидиране на душата “. Може би Борисов загатва, че е време Властта да попости, да се пречисти от насъбраната по нея тлъстина?
Ала има и различен прочит на тези думи. Дали пък пърхотът не е метафора за идващата зима, за стопанската система, или за лющещата се фасада на страната? С националния си телескоп Бойко вижда снежинките, още преди да завали.
* „ Където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – отпътува там да се показва… “
Езикът тук към този момент се извисява до равнището на пасторална лирика.
Борисов ревностно следи другите, които обикалят по фестивали, които посещават приятни места, където би желал да бъде самият той.
Киселата джанка тук е ослепителен женски персонаж, евентуално знак на ревнивост и неосъществена PR естетика.
* „ Премиерът Желязков е лабав. “
Сякаш Енгелс и Тесла са писали дружно. Тук можем да предположим, че става дума за лабавостта на политическата термодинамика, в която системата губи кохезия и се доближава до сериозната точка. Когато болтът е „ лабав “, той стартира да се отвива, машината да се разпада, само че... идва майсторът с гаечния ключ на харизмата и прави неотложен ремонт.
И по този начин, какво крие шифърът?
Може би всичко. Може би нищо.
Защото езикът на Борисов е по едно и също време и текст, и тест.
Тест за търпението, възприятието за комизъм и интелектуалната еластичност на нацията.
Ние, като общество, към момента не сме задоволително еволюирали, с цел да го разберем изцяло.
Но някой ден, след епохи, в някой университет на бъдещето, професорите ще дешифрират думите му по този начин, както ние през днешния ден разчитаме египетски папируси.
И може би ще кажат:
„ Това не е било популизъм. Това е било код. “
От известно време лингвисти, психолози, политолози и трима надълбоко озадачени теолози се пробват да разгадаят феномена, наименуван „ езикът на Бойко Борисов “. Най-голямата илюзия е да мислим, че той приказва просто. Не, той оперира с обикновени частици на националното схващане, тъкмо както физиците в ЦЕРН сблъскват протони, с цел да видят какво ще стане. При него всеки лаф е езиков бозон.
Стилът на Борисов включва комбинация от псалми, поговорки и кръчмарска философия, през които наднича нещо надълбоко – или най-малко задоволително надълбоко, с цел да не го разберем незабавно.
Според едни, това е съзнателно – с цел да се хареса на народа.
Според други, това е загадка система от кодове, която чак бъдещите генерации ще разгадаят.
Но за какво да чакаме бъдещето?
Нека опитаме да дешифрираме някои от неговите послания още през днешния ден.
* „ В тази мръсотия в Пазарджик не участвахме! “
Помията – архетипният знак на българската политика. Това, с което се храни прасето, което след това храни народа. Борисов, в ролята на моралния месар, може би загатва, че е време коритото да се измие. И че от дълго време е време да спрем да бъркаме с голи ръце в него.
* „ Гърбът ми е огромен, само че хлъзгав! “
В този израз има повече механика, в сравнение с в цялостен учебник по Нютон. Имаме мощ (гърбът), търкане (хлъзгавост), и вектор на властта, ориентиран против гравитацията на публичните упования. От теологична позиция, гърбът е жертвеният олтар на националния грях, а хлъзгавостта – Божият намек, че спасението не е гратис.
А може би Бойко предизвестява, че на този тил не е безвредно да се возиш дълго.
Особено в случай че си изключително тежък, прекомерно упорит и провокиращ с основно „ Д “.
* „ Баща ми викаше: Як си, сине, но си наивник. “
По създание тук откриваме квантова алегория за бащата. Своеобразна дихотомия сред физиката и метафизиката. „ Як си “ е Нютонова константа – материална, измерима, телесна. „ Ама си наивник “ е чисто Евангелие от Лука – самопризнание, че силата не е задоволителна, в случай че не е съчетана с разсъдък.
Така Бойко се явява Шрьодингеров политик: по едно и също време крепък и наивник, до момента в който не отворим урната (изборната, схваща се).
* „ Божанов чисти пърхот. “
Една от най-загадъчните реплики в българския политически канон. На повърхността – хигиеничен акт. В дълбочина – метафора на институционалното ликвидиране. Пърхотът е бюрократичният прахуляк, насъбран по раменете на Властта. А „ чистенето “ е съвсем ритуално – покрай християнското „ ликвидиране на душата “. Може би Борисов загатва, че е време Властта да попости, да се пречисти от насъбраната по нея тлъстина?
Ала има и различен прочит на тези думи. Дали пък пърхотът не е метафора за идващата зима, за стопанската система, или за лющещата се фасада на страната? С националния си телескоп Бойко вижда снежинките, още преди да завали.
* „ Където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – отпътува там да се показва… “
Езикът тук към този момент се извисява до равнището на пасторална лирика.
Борисов ревностно следи другите, които обикалят по фестивали, които посещават приятни места, където би желал да бъде самият той.
Киселата джанка тук е ослепителен женски персонаж, евентуално знак на ревнивост и неосъществена PR естетика.
* „ Премиерът Желязков е лабав. “
Сякаш Енгелс и Тесла са писали дружно. Тук можем да предположим, че става дума за лабавостта на политическата термодинамика, в която системата губи кохезия и се доближава до сериозната точка. Когато болтът е „ лабав “, той стартира да се отвива, машината да се разпада, само че... идва майсторът с гаечния ключ на харизмата и прави неотложен ремонт.
И по този начин, какво крие шифърът?
Може би всичко. Може би нищо.
Защото езикът на Борисов е по едно и също време и текст, и тест.
Тест за търпението, възприятието за комизъм и интелектуалната еластичност на нацията.
Ние, като общество, към момента не сме задоволително еволюирали, с цел да го разберем изцяло.
Но някой ден, след епохи, в някой университет на бъдещето, професорите ще дешифрират думите му по този начин, както ние през днешния ден разчитаме египетски папируси.
И може би ще кажат:
„ Това не е било популизъм. Това е било код. “
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ