България отново насочи поглед към Космоса
" Ще създадем всичко допустимо да изпратим първите български астронавти в НАСА ". Помните ли това заявление на Слави Трифонов, от което като че ли мина век, а в действителност беше едвам средата на предходната година. С нея водачът на Има Такъв Народ се опита да вкара мащаб в тогавашната си стратегия за ръководство (която все пак не успя).
Космосът, тази граница на човешкия дух, се употребява за ентусиазъм от дълго време - още преди оня 12 април 1961 година, в който Юрий Гагарин мина за първи път бариерата, която никой до тогава не беше пресичал и отвори галактическата ера на човечеството. Но доста постоянно, изключително в България, тя се свежда до изпращането на хора в орбита.
Истината е, че хората, пресичащи линията на земната атмосфера, са единствено върхът на това изпитание (а България към този момент има ). Космическата промишленост води до развиването на нови технологии, артикули и услуги, с които да позволяваме проблеми на Земята - битката със замърсяването на въздуха, с измененията в климата, превоза, връзките, биологията и фармацевтиката и доста други. Участие в нея към този момент имат някои български компании, само че още доста биха могли да го вършат, в случай че България стане най-сетне член на Европейската галактическа организация.
Този път няма да е елементарен, само че този февруари беше направена още една стъпка по него - подписано беше съглашение за съдействие.
Реклама Членство до година-две?
" В България лидерският стол за космоса е бил празен в последните 10 години ", разяснява министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер на среща на 8-ми март, на която бе разисквано бъдещото съдействие с организацията. България е една от дребното членки на Европейски Съюз, която не членува в ЕКА.
Сега разговорът би трябвало да се ускори - подписаното разширено Споразумение за европейска кооперираща страна, което следва да бъде утвърдено в Народното събрание идва като резултат от полемиките във Франция през февруари сред министър Лорер и генералния шеф на ЕКА Йозеф Ашбахер. " В момента разполагаме с нулев старт и имаме шанса да създадем нещо свястно ", разяснява министърът.
С това съглашение България не става пълновръстен член, а ще има разширени отговорности и благоприятни условия, сходни на досегашния и статут в организацията - PECS. Това, което ще получим е спомагателни разширени благоприятни условия за присъединяване в стратегии на ЕКА, както и експертна и техническа помощ от организацията. Новият статут ще носи със себе си и нарастване на вноската, която страната внася годишно - сумата ще се повиши от 1.4 млн евро на 2.8 млн. евро. Всяка членка получава най-малко 80% от вложената инвестиция назад под формата на планове и дотации.
Новият статус, който е в действителност нещо по-скоро от вида PECS+, има една основна цел: да усили опциите на българския бизнес и институции, тъй че да са конкурентоспособни, когато и в случай че влязат като пълноправни членове на общ пазар. Тъй като България прескочи точно поради това статута на асоциирана страна (виж карето), ние изглеждаме много неподготвени.
Реклама
С новото съглашение България придобива и една неповторима опция - способността да премине в идната фаза на участие към ЕКА по-рано от крайния двугодишен интервал. Оценка за опциите на страната ще бъдат направени в " Междинния обзор за осъществимост в тръжните процедури на ЕКА ".
Ако този обзор е положителен, страната може да стане пълновръстен член още следващата година, което би означавало безграничен достъп до пазара на ЕКА, благоприятни условия за работа в бранша за българите, по-широк достъп до стратегии и партньорства и да - вероятно българи в космоса. За страдание обаче обстановката с прегледа все още не наподобява прекомерно розова.
Историята дотук Първото подписано съглашение сред държавното управление на България и ЕКА за придобиване на статут на европейска кооперираща страна беше подписано на 8 април 2015 година Тогава страната прескача една от етапите на подготовка, а точно първата стъпка в процеса - " Първоначално равнище на съдействие " (Associate Member State). В този етап сега са Словения, Латвия и Литва. Като член на това равнище страните добиват достъп до вероятни стратегии на ЕКА и стажове, нетуъркинг събития и начинания и проучвателен действия. По този метод страните развиват базово схващане за това по какъв начин ЕКА работи и какви са условията на организацията. България е прескочила това равнище, най-вероятно тъй като то включва отварянето на търговете към всички страни и по-силна конкуренция. Пак търгове, отново проблеми
В интервала от 2015 година до момента българските компании са взели участие в търгове, които са затворени - т.е. единствено за локални компании, тъй като подобен е статута на страната и те нямат право да вземат участие в общоевропейски. Но даже на този много дребен и неконкурентен пазар, търговете не са изключително положителни. От общия бюджет на страната за реализирането тези действия, и като членски импорт към ЕКА, за интервала 2015 - 2021 година са били заделени 8.3 милиона евро. Оползотворени са 6.2 млн. евро.
Срещата в София Тех Парк, която маркира началото на разговор сред страната и бизнеса за галактическите ни тактики Фотограф: Министерство на нововъведенията и растежа Източник: Министерство на нововъведенията и растежа Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Технологии 3 Политика 1 Технологии 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Технологии 2 Право 3 Коментари и разбори Реклама
Участниците са постигнали ниско равнище на интензивност и осъществяване. До този миг, единствено през една от годините са били усвоени по планове всички вероятни дотации за страната. Изпълнени са едвам 42 плана, което прави приблизително по 6 на година.
По формален отчет за участието на българското показване, ЕКА установи няколко недостатъци.
Главно измежду тях е преобладаващото наличие по планове на една организация - Българска академия на науките - тя е заела цели 46% от утвърдените за осъществяване планове по PECS на страната, а ⅓ от тях са на Института за галактически проучвания и технологии към Академията. Най-големият проблем в тази обстановка е, че нито един от създадените от тях планове не е в областта на бизнеса - артикул или услуга, а са напълно научни проучвания.
Бизнесът от своя страна демонстрира ниско равнище на заинтригуваност - едвам 35% от плановете утвърдени за финансиране по PECS са за развойна активност. От този %, едвам една компания е сключила повече от един контракт. Това не е изключително изненадващо - България е на последните места в Европейски Съюз и по развойна активност на бизнеса.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Космосът, тази граница на човешкия дух, се употребява за ентусиазъм от дълго време - още преди оня 12 април 1961 година, в който Юрий Гагарин мина за първи път бариерата, която никой до тогава не беше пресичал и отвори галактическата ера на човечеството. Но доста постоянно, изключително в България, тя се свежда до изпращането на хора в орбита.
Истината е, че хората, пресичащи линията на земната атмосфера, са единствено върхът на това изпитание (а България към този момент има ). Космическата промишленост води до развиването на нови технологии, артикули и услуги, с които да позволяваме проблеми на Земята - битката със замърсяването на въздуха, с измененията в климата, превоза, връзките, биологията и фармацевтиката и доста други. Участие в нея към този момент имат някои български компании, само че още доста биха могли да го вършат, в случай че България стане най-сетне член на Европейската галактическа организация.
Този път няма да е елементарен, само че този февруари беше направена още една стъпка по него - подписано беше съглашение за съдействие.
Реклама Членство до година-две?
" В България лидерският стол за космоса е бил празен в последните 10 години ", разяснява министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер на среща на 8-ми март, на която бе разисквано бъдещото съдействие с организацията. България е една от дребното членки на Европейски Съюз, която не членува в ЕКА.
Сега разговорът би трябвало да се ускори - подписаното разширено Споразумение за европейска кооперираща страна, което следва да бъде утвърдено в Народното събрание идва като резултат от полемиките във Франция през февруари сред министър Лорер и генералния шеф на ЕКА Йозеф Ашбахер. " В момента разполагаме с нулев старт и имаме шанса да създадем нещо свястно ", разяснява министърът.
С това съглашение България не става пълновръстен член, а ще има разширени отговорности и благоприятни условия, сходни на досегашния и статут в организацията - PECS. Това, което ще получим е спомагателни разширени благоприятни условия за присъединяване в стратегии на ЕКА, както и експертна и техническа помощ от организацията. Новият статут ще носи със себе си и нарастване на вноската, която страната внася годишно - сумата ще се повиши от 1.4 млн евро на 2.8 млн. евро. Всяка членка получава най-малко 80% от вложената инвестиция назад под формата на планове и дотации.
Новият статус, който е в действителност нещо по-скоро от вида PECS+, има една основна цел: да усили опциите на българския бизнес и институции, тъй че да са конкурентоспособни, когато и в случай че влязат като пълноправни членове на общ пазар. Тъй като България прескочи точно поради това статута на асоциирана страна (виж карето), ние изглеждаме много неподготвени.
Реклама
С новото съглашение България придобива и една неповторима опция - способността да премине в идната фаза на участие към ЕКА по-рано от крайния двугодишен интервал. Оценка за опциите на страната ще бъдат направени в " Междинния обзор за осъществимост в тръжните процедури на ЕКА ".
Ако този обзор е положителен, страната може да стане пълновръстен член още следващата година, което би означавало безграничен достъп до пазара на ЕКА, благоприятни условия за работа в бранша за българите, по-широк достъп до стратегии и партньорства и да - вероятно българи в космоса. За страдание обаче обстановката с прегледа все още не наподобява прекомерно розова.
Историята дотук Първото подписано съглашение сред държавното управление на България и ЕКА за придобиване на статут на европейска кооперираща страна беше подписано на 8 април 2015 година Тогава страната прескача една от етапите на подготовка, а точно първата стъпка в процеса - " Първоначално равнище на съдействие " (Associate Member State). В този етап сега са Словения, Латвия и Литва. Като член на това равнище страните добиват достъп до вероятни стратегии на ЕКА и стажове, нетуъркинг събития и начинания и проучвателен действия. По този метод страните развиват базово схващане за това по какъв начин ЕКА работи и какви са условията на организацията. България е прескочила това равнище, най-вероятно тъй като то включва отварянето на търговете към всички страни и по-силна конкуренция. Пак търгове, отново проблеми
В интервала от 2015 година до момента българските компании са взели участие в търгове, които са затворени - т.е. единствено за локални компании, тъй като подобен е статута на страната и те нямат право да вземат участие в общоевропейски. Но даже на този много дребен и неконкурентен пазар, търговете не са изключително положителни. От общия бюджет на страната за реализирането тези действия, и като членски импорт към ЕКА, за интервала 2015 - 2021 година са били заделени 8.3 милиона евро. Оползотворени са 6.2 млн. евро.
Срещата в София Тех Парк, която маркира началото на разговор сред страната и бизнеса за галактическите ни тактики Фотограф: Министерство на нововъведенията и растежа Източник: Министерство на нововъведенията и растежа Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Технологии 3 Политика 1 Технологии 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Технологии 2 Право 3 Коментари и разбори Реклама
Участниците са постигнали ниско равнище на интензивност и осъществяване. До този миг, единствено през една от годините са били усвоени по планове всички вероятни дотации за страната. Изпълнени са едвам 42 плана, което прави приблизително по 6 на година.
По формален отчет за участието на българското показване, ЕКА установи няколко недостатъци.
Главно измежду тях е преобладаващото наличие по планове на една организация - Българска академия на науките - тя е заела цели 46% от утвърдените за осъществяване планове по PECS на страната, а ⅓ от тях са на Института за галактически проучвания и технологии към Академията. Най-големият проблем в тази обстановка е, че нито един от създадените от тях планове не е в областта на бизнеса - артикул или услуга, а са напълно научни проучвания.
Бизнесът от своя страна демонстрира ниско равнище на заинтригуваност - едвам 35% от плановете утвърдени за финансиране по PECS са за развойна активност. От този %, едвам една компания е сключила повече от един контракт. Това не е изключително изненадващо - България е на последните места в Европейски Съюз и по развойна активност на бизнеса.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ