Ще направи ли Румен Радев партия, която сам да оглави?

Ще направи ли Румен Радев партия, която самичък да оглави? Този въпрос стана още по-плътен, откакто президентът предложи провеждането на референдум за еврото с ясното схващане, че най-вероятно ще бъде отсечен.
И той беше отсечен. Първо от ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова, след това – предстоящо – и от Конституционния съд.

Каквото и да изяснява президентът пред наши или непознати медии, странният му ход имаше политическа цел и тя към този момент наподобява изпълнена. Радев е в ролята на политик, дръзнал да провокира статуквото, защитавайки българите, които никой не ги бил питал подготвена ли е България за еврото (от 1 януари 2026).

Готова ли е България за еврото е въпрос, на който би трябвало да отговорят наши и европейски институции и по този начин е заложено в признатите и от нас правила. За това се желае експертиза, а не се желае подгонени от страховете си жителите да гласоподават поради страстите, не поради обстоятелствата.
И защото допитване няма да има, страстите, един път събудени, ще се трансферират върху друго поле, върху различен обект.
Върху Радев и към този момент хипотетичната му партия...

Силните страсти, несъмнено дават основата за отскок на един политически план. Но дали това е задоволително през днешния ден, тъкмо в този исторически миг и тази политическа обстановка, с цел да стане знамение?

Да забележим опита дотук, насъбран в най-новата ни политическа история.

Първият план, който прекатурна българския политически модел, бе Национална движение „Симеон Втори".
Формулата бе брилянтно измислена и стилно поднесена.

На 6 април 2001 година пред двореца „ Врана “ Симеон Сакскобургготски разгласи основаването на Национално придвижване Симеон II, което да взе участие в изборите. И което да промени живота ни. За 800 дни!
Впрочем, точният откъс от словото гласи следното: „ Готов съм да предложа скица от стопански ограничения и социално-икономическо партньорство, чрез които не по-късно от 800 дни фамозното българско усърдие и деятелност ще трансформират живота ви. “

Царят даде обещание още да постави завършек на корупцията и на политическата партизанщина, както и обединяване на „ българската нация към изконните ни идеали и полезности “.

Предприемчивост ли не ни доближи, усърдие ли, само че 800-те дни минаха и отминаха без да усетим смяната, а с корупцията борбата и през днешния ден продължава.
Но тази констатация елементарно я вършим с днешна дата. Тогава обаче колелото се завъртя от тласъка за 800-те дни.
Каквото и да е споделил или премълчал Сакскобургготски в обръщението си на 6 април, тогава това нямаше значение. Масовата аудитория възприе следните послания: Царят се завръща, смяната ще е бърза, ще вървим на Запад, българската нация ще просперира материално и духовно.

Другояче казано, с цел да се случи чудото значимите предпоставки бяха налице: различим и харизматичен водач, ударна теза, ясно закрепена цел, всеотдайност (от страна на водача, който загърбва короната), ярко бъдеще на хоризонта.

Но имаше и друго. Политическата борба сред сини (СДС) и червени (БСП) беше омръзнала. Налице бе всеобщо отчаяние, че централно-европейските страни от разпадналия се руски блок ни бяха изпреварили, че преходът се проточи, а обещаната „ Швейцария на Балканите “ се отдалечи.

Правителството на ОДС с министър председател Иван Костов изкара цялостен мандат, само че разгневи българите с приватизацията, кръга „ Олимп “ или признанието, че „ всички сме братовчеди “ (Костов в парламента). В същото време валутният ръб стабилизира финансите – персонални и държавни, зададе посоката без съмнения – НАТО и Европейски Съюз, започва огромни промени във всички браншове.

Но неодобрение имаше и царят изкусно се възползва. Национална движение „Симеон Втори" стана първа политическа мощ със 120 депутати, само че, забележете, без да дава обещание внезапен завой. Сакскобургготски единствено даде обещание да поправи недъзите, тъй че гласоподавателите да получат още повече, само че не и по-малко. Те, гласоподавателите, от своя страна откриха чудесната опция да санкционират властта, само че без да страдат, без  да вземат участие в заплащането на сметката. Предлагаха им усъвършенстван вид на демокрацията и те (защо не?) я избраха. Гласуваха 4 568 191 български жители. Близо пет милиона! Само за Национална движение „Симеон Втори" бюлетините бяха 1 952 513 или съвсем толкоз, колкото гласоподаваха на парламентарните избори през юни предходната година, а те бяха 2 0773 730. На 27 октомври 2024-а леко скочиха до 2 570 629.

Изводът е, че с цел да произведеш партия-чудо би трябвало всеобщ възторг и мощна вълна. 

Ще вдигне ли една партия на Радев такава вълна през днешния ден?

Какво се случи с Национална движение „Симеон Втори", знаем. Царят ръководи цялостен мандат, а на изборите през 2005 година Движението се срина от 120 до 53-ма народни представители. Последва цялостен мандат на Тройната коалиция – Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи, с цел да изгрее звездата на Бойко Борисов.

И ГЕРБ на Бойко направи политическо знамение – с първото си присъединяване на парламентарни избори завоюва и сформира свое, еднопартийно, държавно управление.

Формулата на Борисов бе съвсем копи-пейст. Лидерът бе с харизма, а гласоподавателите наказваха Тройната коалиция, те не мислеха, че биха могли да санкционират и себе си. Кабинетът „ Станишев “ разписа контракта с участие в Европейския съюз, а от Борисов се очакваше по-бързо да ставаме европейци – властта да не краде, хората да забогатяват, разпоредбите да се съблюдават от всички...

Така ГЕРБ от раз взе 117 мандата, Българска социалистическа партия се срина от 82 на 40 места в Народното събрание, Движение за права и свободи имаше трима повече, а чудото Национална движение „Симеон Втори" не съумя да прескочи бариерата от 4 %!
Национална движение „Симеон Втори" изчезна, появи се ГЕРБ.

След три издания на „ Борисов “, след Протести 2020 всички предпоставки за следващ углавен избор бяха налице. Но наказателният избор се разпръсна сред нови и нови обединения – Има Такъв Народ, „ Възраждане “, „ Изправи се. Мутри вън “ и т.н. 
На вторите парламентарни избори през 2021 година Има Такъв Народ бе първа мощ, само че единствено със 65 места в Народно събрание. Със 65 депутати или намираш сътрудници, или се проваляш. Има Такъв Народ се провали. Тя не сформира държавно управление и се срина до днешната мини партия, въпреки и на власт.

След Има Такъв Народ се появи „ Продължаваме промяната “, която направи бърз скок нагоре, като стана първа мощ. Но след седем месеца на власт падна и потегли надолу.

Днес догадка за углавен избор още веднъж има, а Радев в допълнение разгаря страстите. Но може ли негова партия да вземе анти-вота? Ще бъде ли способна да направи знамение?
Мини знамение?

Безспорно, планът ще има различим водач. Най-вероятно ще има всеотдайност – да речем, Радев ще слезе от президентския пост малко предварително.
Ще има положителна цел – мир (между Русия и Украйна, както желае новият в Белия дом, а не старите в Брюксел).

Има предпоставки за повдигане на вълна – отвод да бъде питан народът, нищо че това би нарушило Конституцията.
Ако еврото отключи скок на цените – ето още една причина за п(р)оява на националния яд.

Но има и трудности. Промяната, обещавана от Радев, шупва дълго. Първо, през служебните кабинети той действително ръководи и рейтингът  му тогава потегли надолу. За " Боташ " да не приказваме.

Второ, на терен са партии, които също като магнити притеглят протестния избор. „ Възраждане “ надали е удовлетворена от конкуренцията, която една партия на Радев сигурно ще бъде. 

Със поръчката да оглави евроскептичната вълна президентът се конфронтира с партиите, които поддържат участието в еврозоната, и е съперник на останалите. 
Социологически данни сочат също по този начин, че от ден на ден българи утвърждават еврото, а дяловете „ за “ и „ срещу “ са изравнени.( " Алфа рисърч ", 12 юни).
Ако Радев разчита да вдигне мощна вълна и да завоюва като царя или Бойко, това няма да стане с отричане на еврото. 
Има и друга фрапантна разлика: наказателният избор този път е с капацитет за противоположен завой, за внезапна смяна в посоката. Този път, наказвайки властта, може да накажем и себе си. 

Затова, наподобява, че партия на Радев може да стане първа мощ. Но да направи знамение?! Едва ли...