Кеворкян: Гняв и клакьори
Ще следим страховит конфликт - най-вече в Мрежата
Много е допустимо шефът на Българска национална телевизия Кошлуков, който знае всички лисичи номера в политиката, да е изиграл Радев, предлагайки му първокласно обслужване: изявление с времетраене близо 50 минути
Между другото, в последно време става все по-очевидно, че дефинитивно е отминало времето на балалайки като Поптодорова или Паси, на новите ни първи братовчеди са нужни хора с действителна власт
Може би борбата ще бъде извоювана от оня, който разполага с по-кадърен Капо ди клак. Да напомня: това е човек, известен в света на операта, който продава ръкоплясканията, възторжените възгласи, а от време на време и освиркванията на своите клак-ове/клакьори. Това се случвало даже и в Миланската канара.
Време е да признаем и ролята на клак-овете, които в последно време нахлуват неудържимо в обществените мрежи. Те наподобяват доста подобаващи за нашенската политика - по начало нейните герои не се свенят и сами да си ръкопляскат, само че нямат нищо срещу да разполагат и с добре стимулирани клак-ове. Затова към този момент старателно си ги обезпечават, а сетне ги оставят да беснеят на воля. И, несъмнено, както се чака, техните ръкопляскания едвам се чуват от ругатните, които неуморно създават.
Напоследък президентът Радев приказва за някаква „ вълна “, родена от силата на митингите, която, съгласно него, е провокирала и дълго предстоящото му нахлуване в „ директната “ политика. Той обаче до момента не е споменавал една друга вълна - тази, основана от клак-овете. В момента наподобява, че тя е дирижирана по-скоро от щаба на Радев - и поради това е изцяло безкритична към него и предстоящо безжалостна към противниците или критиците му.
Съвсем несъмнено е, че до момента не сме били очевидци на толкоз огромна интервенция на клак-ове в политиката. Това са хиляди хора, немалка част от които не могат правдиво да бъдат разпознати и които не страдат от никакви угризения, когато би трябвало да опозорят или напряко да унищожат съперниците на избраника на техния Капо. Те са безжалостни, когато би трябвало да очернят някого - това са новите варвари, които дори не се интересуват какво оставят след себе си.
Продължавам да считам, че Радев изигра ходът с оставката си от президентския пост толкоз безапелационно и преференциално за себе си, че като че ли бе съветван от щаба на маршал Жуков - дано малко да поизчеткаме генералското му себелюбие, каквото той по начало въобще не показва - а и да му дадем опция да ревизира възприятието си за комизъм.
Да си напомним при какви условия се случи въпросната оставка. Шарлатаните, евентуално ненадейно и за самите тях, към този момент бяха обсебили донейде митингите, само че това нямаше да трае дълго и те го знаеха. Всеки миг гневът щеше да бъде сменен с обезверение - това към този момент се беше случвало и то единствено преди пет години, и тогава никой нямаше да бъде пожален, в това число и Радев. Тълпата, с съображение или не, щеше да подбере и него.
Впрочем, българският яд съвсем постоянно е съпровождан от обезверение, то е неговият почетен часовой. Не са редки и случаите, когато то е адресирано напълно нелогично. С оставката си Радев съумя да избегне вероятният конфликт с протестиращите, а сетне я и театрализира, колкото беше допустимо - раздялата с Йотова и прочие
И, след всичко това взе, че самичък се нахака в клопката. Появи се в „ Панорама “ - и то при специфични условия. Не съм изцяло сигурен, само че е доста допустимо шефът на Българска национална телевизия Кошлуков, който знае всички лисичи номера в политиката, да е изиграл Радев, предлагайки му първокласно обслужване: изявление с времетраене близо 50 минути, което неизбежно в някой миг ще отегчи феновете, от горната страна на всичко и без никой от политическите му противници да му досажда даже с безмълвното си наличие - единствено тези екстри сигурно са обезпечили на Радев неприязънта на част от публиката.
Има, въпреки всичко, и една изгода от тази показна „ фаворизация “: в случай че тя е концепция на екипа на Радев, на него най-малко към този момент ще му е ясно, че би трябвало да си търси нови хора, които да го обгрижват по-внимателно.
И като цяло, в общуването с публиката „ щабът “ на Радев не е задоволително безапелационен. Хората, които са ангажирани с тази задача, наподобява не са напълно наясно, какво да желаят от Радев, по какъв начин да го употребяват в обособени обстановки и етапи на акцията, по какъв начин да го разчупят за едно или друго. Сякаш не са доста сигурни какво съставлява той.
Монтен споделяше, че „ Стилът - това е индивидът “. И какъв, в действителност, е стилът на Радев? Ако го „ покрием “ с тази фамозна фраза, какво повече ще научим за него? Израз на какво е свръхпредпазливото му държание - макар че той сподели и неща, които беше затаявал. Например: до момента като че ли криеше и от себе си, че в някаква степен е „ артикул “ на американците, само че в „ Панорама “ към този момент беше напълно явен, когато се похвали, че е подготвян за стратегически кадър в американска военна академия, „ най-престижната в света “ - по този начин се изрази той.
Между другото, в последно време става все по-очевидно, че дефинитивно е отминало времето на балалайки като Поптодорова или Паси, на новите ни първи братовчеди са нужни хора с действителна власт.
След приключението на Радев в Българска национална телевизия хората му взеха решение да стартират мощна офанзива на клак-овете против водещия Бойко Василев. Тя беше отвън всяка мярка, въпреки че е наивно да се приказва за правила в Мрежата, един клак ще избра по-скоро да го одерат жив, в сравнение с да се придържа към някакви общоизвестни и одобрени условия, отвън ония, които Капо му спуска във всеки съответен случай.
От многочислените мнения за изявлението на Бойко Василев не научихме съвсем нищо за представянето на Радев, за упованията от него, нито даже какво го отличава - към този момент - от Политическата Секта, той като че ли не съществува за клак-овете. Изгодно ли е това за Радев? Не съм сигурен.
Бойко си свърши работата, зададе всички предстоящи въпроси, Радев пък разполагаше с всички предстоящи отговори, множеството от тях добре известни на публиката. Обаче ролята на светец, която евентуално му натрапва обкръжението му, в никакъв случай не е била печеливша. А и, в края на краищата, в случай че му писне, постоянно може да направи едно кръгче с първия попаднал му аероплан.
Както и да е. Ще следим страховит конфликт - най-вече в Мрежата. Той към този момент стартира - незабавно след появяването на Радев в „ Панорама “ - и още в самото начало е свирепо свиреп. Бяха активизирани стотици съмнителни профили, на практика мъртви до момента. Ще бъдем очевидци на невероятни спекулации и на страховити операции. Посегателствата против човешкото достолепие ще бъдат такива, че най-после ще бъде потъпкана даже паметта за него.
А Радев - тъй като се взирахме повече в него - трябваше да си остане една мистерия, съвсем до самите избори. Както е известно, тръгнеш ли без време да се обясняваш с враговете си, копай два гроба - до такава степен водят непотребните пояснения - единият за теб самия.
Но друго е по-важно: в последна сметка, какво се случва с Гнева ни, който толкоз ни липсва и който всяка власт се старае на първо време да погребе? А той е единственото нещо, което ни държи изправени.
Днес Гневът, доколкото въобще съществува, е в плен на най-различни злоупотреби - и доста постоянно не е ясно, в действителност за яд ли става дума или за нещо напълно друго. И до каква степен може да се стигне с платения яд? И дали един ден няма да се превърнем в население от клак-ове?
Вече въобще не се сещаме, че Истинският Гняв - като нищо друго! - заслужава да бъде почетен с един специфичен ден.
А има даже Ден на пицата. Последният път, когато го означиха в телевизионните вести, един въртеше парче тесто над главата си - и по някое време то заседна на мазния му гръб - няма проблем, да ви е вкусно, пък и значимото е, че въпросното тесто си има ден.
Има ден съвсем на всичко - само че няма Ден на Гнева, а какъв брой неща ни провокират освен да се разгневим, само че и напряко да побеснеем.
В предишното датата 16 юни 1913 година е припомняна като „ Денят на незаконното безумство “ - в този ден мегаломанът Фердинанд стартира Междусъюзническата война, която коства на Народа 176 хиляди жертви. Отдавна към този момент никой не си спомня за това непоносимо нападение на династията на Кобургите против българското племе, а самият Фердинанд неотдавна бе напълно и дефинитивно оправдан - това пък е покушението на политиците от последните десетилетия против личната им чест и достолепие.
Завинаги ли сме се отучили да се гневим?
Нека най-малко да се престорим, че един ден в годината охрабряваме паметта си.
Ден на Гнева - 16 юни!
Много е допустимо шефът на Българска национална телевизия Кошлуков, който знае всички лисичи номера в политиката, да е изиграл Радев, предлагайки му първокласно обслужване: изявление с времетраене близо 50 минути
Между другото, в последно време става все по-очевидно, че дефинитивно е отминало времето на балалайки като Поптодорова или Паси, на новите ни първи братовчеди са нужни хора с действителна власт
Може би борбата ще бъде извоювана от оня, който разполага с по-кадърен Капо ди клак. Да напомня: това е човек, известен в света на операта, който продава ръкоплясканията, възторжените възгласи, а от време на време и освиркванията на своите клак-ове/клакьори. Това се случвало даже и в Миланската канара.
Време е да признаем и ролята на клак-овете, които в последно време нахлуват неудържимо в обществените мрежи. Те наподобяват доста подобаващи за нашенската политика - по начало нейните герои не се свенят и сами да си ръкопляскат, само че нямат нищо срещу да разполагат и с добре стимулирани клак-ове. Затова към този момент старателно си ги обезпечават, а сетне ги оставят да беснеят на воля. И, несъмнено, както се чака, техните ръкопляскания едвам се чуват от ругатните, които неуморно създават.
Напоследък президентът Радев приказва за някаква „ вълна “, родена от силата на митингите, която, съгласно него, е провокирала и дълго предстоящото му нахлуване в „ директната “ политика. Той обаче до момента не е споменавал една друга вълна - тази, основана от клак-овете. В момента наподобява, че тя е дирижирана по-скоро от щаба на Радев - и поради това е изцяло безкритична към него и предстоящо безжалостна към противниците или критиците му.
Съвсем несъмнено е, че до момента не сме били очевидци на толкоз огромна интервенция на клак-ове в политиката. Това са хиляди хора, немалка част от които не могат правдиво да бъдат разпознати и които не страдат от никакви угризения, когато би трябвало да опозорят или напряко да унищожат съперниците на избраника на техния Капо. Те са безжалостни, когато би трябвало да очернят някого - това са новите варвари, които дори не се интересуват какво оставят след себе си.
Продължавам да считам, че Радев изигра ходът с оставката си от президентския пост толкоз безапелационно и преференциално за себе си, че като че ли бе съветван от щаба на маршал Жуков - дано малко да поизчеткаме генералското му себелюбие, каквото той по начало въобще не показва - а и да му дадем опция да ревизира възприятието си за комизъм.
Да си напомним при какви условия се случи въпросната оставка. Шарлатаните, евентуално ненадейно и за самите тях, към този момент бяха обсебили донейде митингите, само че това нямаше да трае дълго и те го знаеха. Всеки миг гневът щеше да бъде сменен с обезверение - това към този момент се беше случвало и то единствено преди пет години, и тогава никой нямаше да бъде пожален, в това число и Радев. Тълпата, с съображение или не, щеше да подбере и него.
Впрочем, българският яд съвсем постоянно е съпровождан от обезверение, то е неговият почетен часовой. Не са редки и случаите, когато то е адресирано напълно нелогично. С оставката си Радев съумя да избегне вероятният конфликт с протестиращите, а сетне я и театрализира, колкото беше допустимо - раздялата с Йотова и прочие
И, след всичко това взе, че самичък се нахака в клопката. Появи се в „ Панорама “ - и то при специфични условия. Не съм изцяло сигурен, само че е доста допустимо шефът на Българска национална телевизия Кошлуков, който знае всички лисичи номера в политиката, да е изиграл Радев, предлагайки му първокласно обслужване: изявление с времетраене близо 50 минути, което неизбежно в някой миг ще отегчи феновете, от горната страна на всичко и без никой от политическите му противници да му досажда даже с безмълвното си наличие - единствено тези екстри сигурно са обезпечили на Радев неприязънта на част от публиката.
Има, въпреки всичко, и една изгода от тази показна „ фаворизация “: в случай че тя е концепция на екипа на Радев, на него най-малко към този момент ще му е ясно, че би трябвало да си търси нови хора, които да го обгрижват по-внимателно.
И като цяло, в общуването с публиката „ щабът “ на Радев не е задоволително безапелационен. Хората, които са ангажирани с тази задача, наподобява не са напълно наясно, какво да желаят от Радев, по какъв начин да го употребяват в обособени обстановки и етапи на акцията, по какъв начин да го разчупят за едно или друго. Сякаш не са доста сигурни какво съставлява той.
Монтен споделяше, че „ Стилът - това е индивидът “. И какъв, в действителност, е стилът на Радев? Ако го „ покрием “ с тази фамозна фраза, какво повече ще научим за него? Израз на какво е свръхпредпазливото му държание - макар че той сподели и неща, които беше затаявал. Например: до момента като че ли криеше и от себе си, че в някаква степен е „ артикул “ на американците, само че в „ Панорама “ към този момент беше напълно явен, когато се похвали, че е подготвян за стратегически кадър в американска военна академия, „ най-престижната в света “ - по този начин се изрази той.
Между другото, в последно време става все по-очевидно, че дефинитивно е отминало времето на балалайки като Поптодорова или Паси, на новите ни първи братовчеди са нужни хора с действителна власт.
След приключението на Радев в Българска национална телевизия хората му взеха решение да стартират мощна офанзива на клак-овете против водещия Бойко Василев. Тя беше отвън всяка мярка, въпреки че е наивно да се приказва за правила в Мрежата, един клак ще избра по-скоро да го одерат жив, в сравнение с да се придържа към някакви общоизвестни и одобрени условия, отвън ония, които Капо му спуска във всеки съответен случай.
От многочислените мнения за изявлението на Бойко Василев не научихме съвсем нищо за представянето на Радев, за упованията от него, нито даже какво го отличава - към този момент - от Политическата Секта, той като че ли не съществува за клак-овете. Изгодно ли е това за Радев? Не съм сигурен.
Бойко си свърши работата, зададе всички предстоящи въпроси, Радев пък разполагаше с всички предстоящи отговори, множеството от тях добре известни на публиката. Обаче ролята на светец, която евентуално му натрапва обкръжението му, в никакъв случай не е била печеливша. А и, в края на краищата, в случай че му писне, постоянно може да направи едно кръгче с първия попаднал му аероплан.
Както и да е. Ще следим страховит конфликт - най-вече в Мрежата. Той към този момент стартира - незабавно след появяването на Радев в „ Панорама “ - и още в самото начало е свирепо свиреп. Бяха активизирани стотици съмнителни профили, на практика мъртви до момента. Ще бъдем очевидци на невероятни спекулации и на страховити операции. Посегателствата против човешкото достолепие ще бъдат такива, че най-после ще бъде потъпкана даже паметта за него.
А Радев - тъй като се взирахме повече в него - трябваше да си остане една мистерия, съвсем до самите избори. Както е известно, тръгнеш ли без време да се обясняваш с враговете си, копай два гроба - до такава степен водят непотребните пояснения - единият за теб самия.
Но друго е по-важно: в последна сметка, какво се случва с Гнева ни, който толкоз ни липсва и който всяка власт се старае на първо време да погребе? А той е единственото нещо, което ни държи изправени.
Днес Гневът, доколкото въобще съществува, е в плен на най-различни злоупотреби - и доста постоянно не е ясно, в действителност за яд ли става дума или за нещо напълно друго. И до каква степен може да се стигне с платения яд? И дали един ден няма да се превърнем в население от клак-ове?
Вече въобще не се сещаме, че Истинският Гняв - като нищо друго! - заслужава да бъде почетен с един специфичен ден.
А има даже Ден на пицата. Последният път, когато го означиха в телевизионните вести, един въртеше парче тесто над главата си - и по някое време то заседна на мазния му гръб - няма проблем, да ви е вкусно, пък и значимото е, че въпросното тесто си има ден.
Има ден съвсем на всичко - само че няма Ден на Гнева, а какъв брой неща ни провокират освен да се разгневим, само че и напряко да побеснеем.
В предишното датата 16 юни 1913 година е припомняна като „ Денят на незаконното безумство “ - в този ден мегаломанът Фердинанд стартира Междусъюзническата война, която коства на Народа 176 хиляди жертви. Отдавна към този момент никой не си спомня за това непоносимо нападение на династията на Кобургите против българското племе, а самият Фердинанд неотдавна бе напълно и дефинитивно оправдан - това пък е покушението на политиците от последните десетилетия против личната им чест и достолепие.
Завинаги ли сме се отучили да се гневим?
Нека най-малко да се престорим, че един ден в годината охрабряваме паметта си.
Ден на Гнева - 16 юни!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ