Ще карат децата да научат стъпките на 22 различни хора

Ще карат децата да научат стъпките на 22 разнообразни хора и ръченици и евентуално ще ги изпитват на това. Иначе що за българи са! Понякога актуалният „ национализъм “ се демонстрира в такива форми, че би трябвало да бъде преследван като засегнатост към Отечеството.

 Българският политик не може да краде безшумно, добродушно и културно. Когато краде, той или с пищов ще гърми „ сватбарската “, или с пушка ще „ фърла “, та всички да го чуят какъв е левент, или хоро ще люшне, като на всеки равноделен такт ще рие с крайник земята, а на неравноделен ще се блъска в косматите гърди и ще се провиква: „ Болгар, болга-а-ар! “. Очевидно това е повода и наложителните хорa и ръченици в българското учебно заведение да съвпаднат с началото на „ усвояването “ на оня милиард и половина европейски пари по оперативна стратегия „ Наука и обучение “. Един ден като попитат: „ Де са парите, байовци? “, байовците да отговорят: „ Иху-у-у-у! “ и да тропнат с крайник. Или пък в случай че се заинтересуват: „ Кой гепи парите бре, серсеми?! “, серсемите да викнат закачливо: „ Иха! Иха-ха! “ и да заситнят жетварската. Това, несъмнено, е смешка, въпреки и една мъчително правдоподобна смешка. Каква обаче е истината към фолклорния изблик, заплашил да залее образователните стратегии?

 Честно казано - и аз се чудя. Доколкото познаваме Даниел Вълчев и Меглена Кунева, нито един от тях двамата не е кой знае какъв брой по хорaта. Вярно, не сме ги виждали по сватби, само че по други банкети се стараят да наподобяват по-скоро европейско-космополитни, нежели фолклорно-битови. Те не си падат доста по „ народа “, нито по уважението (ти мен уважа-аш ли ме, а?) към Човека от другата страна на масата. Не им иде от вътрешната страна да рипнат, па да заиграят и надали и през разум би им минало, че спонтанното рипване може да бъде скъпо умеене, което децата би трябвало непременно да усвоят в учебно заведение.

 При политици с подобен профил и от сходна големина реверансите към „ българщината “ не извират от сърцето, а от социологическите изследвания и учените глави на политолозите. От няколко години в университетските среди се приказва, че политическите трендове в Европа вършат завой от глобализъм към шовинизъм. Я вижте какво става в Германия и Австрия! Вижте какво става във Франция! Ако нашите политици са същински тарикати, то групово и поединично ще яхнат национализма, ще се раздадат за народ и татковина, за какво пък да не трепне и издайническа сълзица в ъгъла на окото, като чуят „ Тих бял Дунав “ по Великден пред църквата! И в политиката си има мода. И на нея би трябвало да се робува, с цел да сме изискан, да ни завиждат другите тарикати, а наивниците да ни се възхищават. Що се отнася до публичното мнение пък, то е задоволително да чуем какво споделят „ експертите “. Народният хороводец Христо Димитров по малкия екран споделил: „ Българският национален танц не е развлечение, а изкуство “. Ти да видиш! На толкоз години да стана и чак в този момент да намеря пояснение за напрегнатите, съсредоточени и донейде измъчени лица в картината „ Ръченица “ на Мърквичка. Не, тези хора не се забавляват! Те са се събрали в кръчмата, напили са се и са си рекли: „ Хай, ставайте да вършим изкуство! Да дадем художествено отражение на битието си, да открием естетическата формула на сиромашките си тегоби! И нито за момент да не забравяме, че сме българи, горди наследници на Черноризец Храбър, съизобретатели на компютъра заедно с Джон Атанасов и жреци на розовото масло и киселото мляко, популяризирали китната ни татковина по всички краища на големия и нацупен свят! “. По мотив на намусения свят хороводецът прибавя: „ неравноделните танци са международно благосъстояние, което би трябвало да използваме за развиването на страната си “. Ето логиката: министерството е част от страната и е длъжно да я „ развива “ (да се развива една страна несъмнено е противоположното на това да се навива или завива) и я развива посредством хорa и ръченици.

А пък учителката по физическо Живка Цацова напряко формулира екзистенциалната изгода от фолклорните танци - „ ще им помогне (на учениците) да имат самочувствие като българи “. Сега разбрахте ли? Разбрахте ли какво дължат на туиста и рокендрола американците? Дължат им ни повече, ни по-малко националното си самочувствие.

 Понякога актуалният „ национализъм “ се демонстрира в такива форми, че би трябвало да бъде преследван като засегнатост към Отечеството. Странно е единствено, че такива форми все по-често избликват от най-официални места като министерства, държавни организации, институти и дори висши образователни заведения. Но пък какво необичайно има, щом е от дълго време одобрена процедура въпросните публични места да са непокътната територия за националната дивотия. И на тези места националната дивотия дава най-хубавото от себе си. Новият заместител на Меглена Кунева, Диян Стаматов (нашумял наскоро с всеобщото пеене на химна в час), живее с възприятие за лично несъвършенство. Той бил умеел да играе единствено 1-2 хорa - „ мисля, че е задоволително, с цел да не се посрамвам “, само че с цел да не се излагат идните генерации, в този момент ще карат децата да научат стъпките на 22 разнообразни хора и ръченици и евентуално ще ги изпитват на това. Иначе що за българи са! Че такива, дето не знаят да играят и двайсетина хора, не заслужават да се увият в националното знаме на стадиона, бе!

 Представяте ли си биографията на един предстоящ министър? Специалист с огромен опит в региона си, политик, член на две предходни държавни управления, един мандат евродепутат, владее съвършено Дайчовото, Ганкиното и Пайдушката четворка, свободно си служи със Седенчицата и Добруджанската ръка. Ако един утринен експерт (по информатика, да речем), реши да кандидатства за работа в огромна корпорация, то по-добре да се яви на изявлението с носия, тъй като не може да не го накарат да изситни една ръченица, с цел да потвърди, че е задоволително конкурентоспособен и съответен по отношение на все по-комплициращия се свят. Още по-задължително е това, в случай че кандидатства в мултинационална компания, където в чакалнята ще се тълпят носии от целия свят, а от вътрешната страна ще дохвърчат песни и танци на народите.

 „ Ама, чакай - ще каже някой и ще бъде прав, - ти в случай че не искаш да играеш хоро в часа по физическо, аз може да желая! Ти, в случай че си от ония гражданя, дето колкото и да ровят на тавана, не могат да намерят цървулите на дядо си, аз може да не съм! Ако за теб хорото и ръченицата не са белези на национална еднаквост, и то не на елементарна еднаквост, а на такава, която носи горделивост и възприятие за предимство над останалите фолклорни танцувачи, то за доста други хора те са точно това! “. Напълно заслужено. Така и би трябвало да бъде. Затова дано експертите се напънат и да създадат един лист от двайсетина дисциплини за свободно избиране, при изискването че всеки възпитаник е задължен да си избере две от тях: национални танци, класическа музика, изобразяване, философия, богословие, готварство, ръкоделие, екология, велосипедизъм и така нататък, и така нататък Аз, да вземем за пример, ще си избера готварство и класическа музика. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

Автор: Иван Стамболов-Сула 

Карикатура: Изложба български карикатури на тематика „ България и Европа “

Инфо: www.trud.bg