Доналд Тръмп: Game on или Game over?
Ще издържи ли Доналд Тръмп до края на мандата си като президент на Съединените щати? Този въпрос е въпрос номер едно, откогато Тръмп влезе в Белия дом, а след случилото се с някогашния началник на президентската му акция Пол Манафорт и с някогашния му юрист Майкъл Коен въпросът още веднъж е извънредно настоящ.
Всъщност, от двата случая, които завършиха към този момент с развиване в съда, този с Коен е надалеч по-плашещ за Тръмп. Не за друго, а тъй като там приказваме за нарушение на федерално законодателство по отношение на харченето на средства, набрани с предизборна акция. А в историята на Съединени американски щати най-често най-големите обществени издънки са били свързани точно с данъчната тематика – задоволително е да си спомним по какъв начин Ал Капоне изгаря за укриване на налози, не за мафиотски убийства.
Още когато някогашният основен пълководец на Тръмп – Стив Банън, се раздели с най-сприхавия американски президент, той предвижда три разновидността за бъдещето на Тръмп, като единият беше импийчмънт до края на тази година. Причината, естествено, е следствието за така наречен съветска интервенция, помогнала на Тръмп да стане президент. Разбира се, за необятните маси особено по този въпрос работи извънредно мощно пропагандата, натъртва се на ракурса " добър – неприятен ". Но в действителност заплахата за Тръмп от това следствие въобще не е тази дали ще се стигне до съд побутнал ли го е Путин и оказал помощ ли му е да стигне там, където малко хора имаха вяра, че е допустимо. Опасността се крие само в това какъв брой тъкмо кирливи ризи ще излязат на бял свят и дали някоя от тях няма да се окаже задоволителна, с цел да докара до член конфликт с правораздаването Тръмп – подобен, за какъвто би трябвало да бъде свален имунитетът му като президент т.е. би трябвало той да бъде свален.
Всеки, който малко или доста е следил възхода на Тръмп, е информиран, че сред 1991 и 2009 година неговият хотел и казино бизнес желаят отбрана от кредитори по Глава 11 на Американския кодекс на банкрута. Точно това събитие прави Тръмп не тъкмо най-благонадеждния клиент за нови банкови заеми – най-малко законно. И тук идва така наречен сива зона – какви са финансовите източници на някоя инициативи на Тръмп и на каква цена ги получава той?
Особено внимание някои американски медии обърнаха на връзките на Тръмп с Deutsche Bank и капиталите, които идват от там що се отнася до бизнеса с недвижими парцели, който е една от перлите в корпоративното портфолио на американския президент. Материалите, в които се натъртва, че тъкмо този бизнес е един от методите съветски олигарси и съветската мафия да перат и крият пари, са доста. Многократно е посочвано името на Феликс Сатър, който наподобява тъкмо като разбойник на приблизително равнище – това равнище, което реализира връзките на огромните босове с източниците, които ги хранят. Но дотук нищо по тематиката не е влизало в съда – най-малко не още, тъй като следствието за съветската интервенция на Робърт Мълър не е завършило.
Разбира се, съветските връзки към Тръмп са доста плодородна тематика, най-много поради детайла на нелегалност, само че в действителност надалеч по-тривиално и рисково за него дотук се оказва нещо по-старо и от света – това какъв брой постоянно си отваряш ципа на панталона, когато не би трябвало! Разкритията на Майкъл Коен под клетва в съда за дадените пари на Сторми Даниелс и Карън Макдугъл несъмнено наливат вода в мелницата " импийчмънт ". И към този момент втори ден тематиката е оценена доста съществено в американските медии.
Какви са обективните предпоставки – с цел да тръгне такава процедура, през ноември тази година Демократите би трябвало да съумеят да вземат под надзор Камарата на представителите, което наподобява постижимо. На " опозицията " ѝ трябват единствено още 23 места. В Сената, обаче, ще е по-трудно – там демократите би трябвало да защитят 26 места, а републиканците – единствено 8. Освен това, вероятно утвърден импийчмънт от долната камара, която в действителност би трябвало да гласоподава старт на процедурата, се нуждае от болшинство от две трети в Сената – много комплицирано.
Възниква обаче и различен въпрос – желаят ли демократите тъкмо в този момент да търсят събаряне на Тръмп? Не бива да се подценява резултатът на един крах, само че също по този начин и на триумф – тъй като по хипотеза гласоподавателите се въздействат от страстите, а в случай че Тръмп изхвърчи от Белия дом поради нещо, което мощно прилича случая с Бил Клинтън, който не беше свален, тогава политическата стихия може да се обърне и против демократите – на идващите президентски избори.
За Тръмп сигурно предстоят сложни времена – даже без възможна процедура по импийчмънт. Дотук той сигурно губи прекалено много сила в политически борби и евтини заяждания, които пречат да осъществя устойчиво ръководство. Тръмп съумя да наруши съществено салдото в връзките с Европейски Съюз, който постоянно е бил определящ пиедестал за външната политика на Съединени американски щати. Той се намеси и в Близкия изток, където възприе тактиката да разбуни гнездото на осите с признанието за Йерусалим, само че от това Близкоизточният развой най-малко към този момент не печели нищо и никой там не желае да приказва с другия, с изключение на с оръжие. В Сирия ситуацията си остава надалеч от извънредно решение – Башар Асад продължава да е на власт, Иран продължава да е на терен. На домашна сцена занапред ще се види какъв ще е резултатът от политиката на нови и нови мита, само че реакциите от разнообразни стопански браншове не са положителни – показателно е какво прави да вземем за пример " Харли-Дейвидсън ".
Засега наподобява тактиката на демократите се базира на остарялата българска сентенция: " Дай на простака въже, той самичък ще се обеси ". Заплахата от импийчмънт наподобява по-силна, в сравнение с от автентичен импийчмънт. А фактът, че Манафорт се издъни тъкмо по финансовата част, е главният проблем и за Тръмп. Кирлива риза след кирлива риза постилат пътя на неуспеха – в една игра, в която опитните бюрократи постоянно са с преимущество. Не за друго, а тъй като съумяват да изкарат съперника по-лош, в сравнение с е и най-важното – от колкото са те!
Автор: Ивайло Ачев
Всъщност, от двата случая, които завършиха към този момент с развиване в съда, този с Коен е надалеч по-плашещ за Тръмп. Не за друго, а тъй като там приказваме за нарушение на федерално законодателство по отношение на харченето на средства, набрани с предизборна акция. А в историята на Съединени американски щати най-често най-големите обществени издънки са били свързани точно с данъчната тематика – задоволително е да си спомним по какъв начин Ал Капоне изгаря за укриване на налози, не за мафиотски убийства.
Още когато някогашният основен пълководец на Тръмп – Стив Банън, се раздели с най-сприхавия американски президент, той предвижда три разновидността за бъдещето на Тръмп, като единият беше импийчмънт до края на тази година. Причината, естествено, е следствието за така наречен съветска интервенция, помогнала на Тръмп да стане президент. Разбира се, за необятните маси особено по този въпрос работи извънредно мощно пропагандата, натъртва се на ракурса " добър – неприятен ". Но в действителност заплахата за Тръмп от това следствие въобще не е тази дали ще се стигне до съд побутнал ли го е Путин и оказал помощ ли му е да стигне там, където малко хора имаха вяра, че е допустимо. Опасността се крие само в това какъв брой тъкмо кирливи ризи ще излязат на бял свят и дали някоя от тях няма да се окаже задоволителна, с цел да докара до член конфликт с правораздаването Тръмп – подобен, за какъвто би трябвало да бъде свален имунитетът му като президент т.е. би трябвало той да бъде свален.
Всеки, който малко или доста е следил възхода на Тръмп, е информиран, че сред 1991 и 2009 година неговият хотел и казино бизнес желаят отбрана от кредитори по Глава 11 на Американския кодекс на банкрута. Точно това събитие прави Тръмп не тъкмо най-благонадеждния клиент за нови банкови заеми – най-малко законно. И тук идва така наречен сива зона – какви са финансовите източници на някоя инициативи на Тръмп и на каква цена ги получава той?
Особено внимание някои американски медии обърнаха на връзките на Тръмп с Deutsche Bank и капиталите, които идват от там що се отнася до бизнеса с недвижими парцели, който е една от перлите в корпоративното портфолио на американския президент. Материалите, в които се натъртва, че тъкмо този бизнес е един от методите съветски олигарси и съветската мафия да перат и крият пари, са доста. Многократно е посочвано името на Феликс Сатър, който наподобява тъкмо като разбойник на приблизително равнище – това равнище, което реализира връзките на огромните босове с източниците, които ги хранят. Но дотук нищо по тематиката не е влизало в съда – най-малко не още, тъй като следствието за съветската интервенция на Робърт Мълър не е завършило.
Разбира се, съветските връзки към Тръмп са доста плодородна тематика, най-много поради детайла на нелегалност, само че в действителност надалеч по-тривиално и рисково за него дотук се оказва нещо по-старо и от света – това какъв брой постоянно си отваряш ципа на панталона, когато не би трябвало! Разкритията на Майкъл Коен под клетва в съда за дадените пари на Сторми Даниелс и Карън Макдугъл несъмнено наливат вода в мелницата " импийчмънт ". И към този момент втори ден тематиката е оценена доста съществено в американските медии.
Какви са обективните предпоставки – с цел да тръгне такава процедура, през ноември тази година Демократите би трябвало да съумеят да вземат под надзор Камарата на представителите, което наподобява постижимо. На " опозицията " ѝ трябват единствено още 23 места. В Сената, обаче, ще е по-трудно – там демократите би трябвало да защитят 26 места, а републиканците – единствено 8. Освен това, вероятно утвърден импийчмънт от долната камара, която в действителност би трябвало да гласоподава старт на процедурата, се нуждае от болшинство от две трети в Сената – много комплицирано.
Възниква обаче и различен въпрос – желаят ли демократите тъкмо в този момент да търсят събаряне на Тръмп? Не бива да се подценява резултатът на един крах, само че също по този начин и на триумф – тъй като по хипотеза гласоподавателите се въздействат от страстите, а в случай че Тръмп изхвърчи от Белия дом поради нещо, което мощно прилича случая с Бил Клинтън, който не беше свален, тогава политическата стихия може да се обърне и против демократите – на идващите президентски избори.
За Тръмп сигурно предстоят сложни времена – даже без възможна процедура по импийчмънт. Дотук той сигурно губи прекалено много сила в политически борби и евтини заяждания, които пречат да осъществя устойчиво ръководство. Тръмп съумя да наруши съществено салдото в връзките с Европейски Съюз, който постоянно е бил определящ пиедестал за външната политика на Съединени американски щати. Той се намеси и в Близкия изток, където възприе тактиката да разбуни гнездото на осите с признанието за Йерусалим, само че от това Близкоизточният развой най-малко към този момент не печели нищо и никой там не желае да приказва с другия, с изключение на с оръжие. В Сирия ситуацията си остава надалеч от извънредно решение – Башар Асад продължава да е на власт, Иран продължава да е на терен. На домашна сцена занапред ще се види какъв ще е резултатът от политиката на нови и нови мита, само че реакциите от разнообразни стопански браншове не са положителни – показателно е какво прави да вземем за пример " Харли-Дейвидсън ".
Засега наподобява тактиката на демократите се базира на остарялата българска сентенция: " Дай на простака въже, той самичък ще се обеси ". Заплахата от импийчмънт наподобява по-силна, в сравнение с от автентичен импийчмънт. А фактът, че Манафорт се издъни тъкмо по финансовата част, е главният проблем и за Тръмп. Кирлива риза след кирлива риза постилат пътя на неуспеха – в една игра, в която опитните бюрократи постоянно са с преимущество. Не за друго, а тъй като съумяват да изкарат съперника по-лош, в сравнение с е и най-важното – от колкото са те!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ