Ще изчезне ли оригиналният смилянски боб?
Ще изчезне ли истинският смилянски фасул?
Смилянският фасул е един от най-емблематичните български хранителни артикули. Въпреки това той се отглежда в доста стеснен географски регион – площите са лимитирани, културата е сензитивна на климатичните промени, а опциите за машинизация са ниски и 95% от неговата обработка е напълно ръчна.
Това значи, че производителите и количествата понижават,
а ръчният труд прави културата непривлекателна за младите производители. Това съобщи Илия Годев, секретар на НЧ „ Проф доктор Ас Златаров 1927 “ – с. Смилян, в предаването „ Бизнес старт “ с водеща Роселина Петкова.
Продуктът се отглежда в стеснен регион в Родопите на 25 км нагоре
от извора по течението на р. Арда. Той е част от индустриалната и хранителната просвета на района и е главен маркетингов детайл за разпространение на района.
„ Първото, което направихме, беше да мотивираме хората да отглеждат продукта.
Следващата стъпка беше да се отбрани комерсиално название и да се обезпечи документ за Защитено географско напътствие. Организирахме даже специфична етнографска експозиция, отдадена освен на продукта, а и на неговото развъждане. “
Тези дейности покачват известността на смилянския фасул по света
и дава на бизнесмени концепцията да продават фалшификати на продукта и да се опитат да го пласират на българския пазар. „ Това са най-вече локални бизнесмени и търговци, които намират артикул, който по външни белези наподобява на смилянския боб
и по този начин вземат решение да вършат импорт “, разяснява гостът.
Той поучава потребителите да наблюдават за особено създадените етикети. Задължителен детайл от тях е и деклаириран географски регион и благоприятни условия за пряк контакт с производителите.
Въпреки това климатичните промени оказват въздействие върху поризводстовто на фасула.
Тази година не се чака изключително добра година за културата заради закъснялата пролет и бързото повишение на температурите по-късно. „ Културата е сензитивна на температури. При равнища от 28-30 градуса растението продължава да цъфти, само че не прави опрашване,
т.е. няма и плододаване. Така че тази година няма да бъде от положителните, само че въпреки всичко ще има продукция. “
Промените в климата въздействат и на обработваемите площи, които са лимитирани. Възможности за други възможности биха били сезонна миграция във времето на засаждане или височинна миграция. Но тези решения също носят огромни провокации. Макар да има налични площи,
те са с компрометирана иригационна система и са лишени от всевъзможен тип машинизация.
Това отблъсква младите производители, съобщи Годев. Той уточни, че сега към 250 фамилии се занимават с развъждане за продажба на смилянски фасул,
а при добра година продукцията е към 35-40 тона от другите разновидности на фасула.
Секторът, както и доста други, също изпитва дефицит на работна ръка. Събеседникът изясни, че продукцията е сезонна, а наемането на още работна ръка би нараснало неговата себестойност и последна цена на пазара. А развъждането не е елементарно и външно
наети служащи би трябвало да бъдат особено подготвени в технологията на развъждането на културата.
„ Нямам концепция по какъв начин може да решим това предизвикателство, тъй като в лесния метод с вноса на служащи няма да е работещ поради нау-хау, което се предава от потомство на потомство. Това е едно от провокациите, по които следва да работим и да търсим решения. “
Смилянският фасул е един от най-емблематичните български хранителни артикули. Въпреки това той се отглежда в доста стеснен географски регион – площите са лимитирани, културата е сензитивна на климатичните промени, а опциите за машинизация са ниски и 95% от неговата обработка е напълно ръчна.
Това значи, че производителите и количествата понижават,
а ръчният труд прави културата непривлекателна за младите производители. Това съобщи Илия Годев, секретар на НЧ „ Проф доктор Ас Златаров 1927 “ – с. Смилян, в предаването „ Бизнес старт “ с водеща Роселина Петкова.
Продуктът се отглежда в стеснен регион в Родопите на 25 км нагоре
от извора по течението на р. Арда. Той е част от индустриалната и хранителната просвета на района и е главен маркетингов детайл за разпространение на района.
„ Първото, което направихме, беше да мотивираме хората да отглеждат продукта.
Следващата стъпка беше да се отбрани комерсиално название и да се обезпечи документ за Защитено географско напътствие. Организирахме даже специфична етнографска експозиция, отдадена освен на продукта, а и на неговото развъждане. “
Тези дейности покачват известността на смилянския фасул по света
и дава на бизнесмени концепцията да продават фалшификати на продукта и да се опитат да го пласират на българския пазар. „ Това са най-вече локални бизнесмени и търговци, които намират артикул, който по външни белези наподобява на смилянския боб
и по този начин вземат решение да вършат импорт “, разяснява гостът.
Той поучава потребителите да наблюдават за особено създадените етикети. Задължителен детайл от тях е и деклаириран географски регион и благоприятни условия за пряк контакт с производителите.
Въпреки това климатичните промени оказват въздействие върху поризводстовто на фасула.
Тази година не се чака изключително добра година за културата заради закъснялата пролет и бързото повишение на температурите по-късно. „ Културата е сензитивна на температури. При равнища от 28-30 градуса растението продължава да цъфти, само че не прави опрашване,
т.е. няма и плододаване. Така че тази година няма да бъде от положителните, само че въпреки всичко ще има продукция. “
Промените в климата въздействат и на обработваемите площи, които са лимитирани. Възможности за други възможности биха били сезонна миграция във времето на засаждане или височинна миграция. Но тези решения също носят огромни провокации. Макар да има налични площи,
те са с компрометирана иригационна система и са лишени от всевъзможен тип машинизация.
Това отблъсква младите производители, съобщи Годев. Той уточни, че сега към 250 фамилии се занимават с развъждане за продажба на смилянски фасул,
а при добра година продукцията е към 35-40 тона от другите разновидности на фасула.
Секторът, както и доста други, също изпитва дефицит на работна ръка. Събеседникът изясни, че продукцията е сезонна, а наемането на още работна ръка би нараснало неговата себестойност и последна цена на пазара. А развъждането не е елементарно и външно
наети служащи би трябвало да бъдат особено подготвени в технологията на развъждането на културата.
„ Нямам концепция по какъв начин може да решим това предизвикателство, тъй като в лесния метод с вноса на служащи няма да е работещ поради нау-хау, което се предава от потомство на потомство. Това е едно от провокациите, по които следва да работим и да търсим решения. “
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




