Ще има ли увеличение на заплащането за труд след въвеждането

Ще има ли нарастване на заплащането за труд след въвеждането на евро у нас
След въвеждането на еврото се регистрира релативно повишаване на заетостта и изключително изразено нарастване на заплащането за труд. Това се споделя в разбор на Съвета за стопански разбори на тематика „ Макроикономически резултати от въвеждането на еврото “.
Опитът на други страни от Източна Европа приели еврото демонстрира,
че на пазара на труда се следи нарастване на заетостта и заплащането на труд, като резултатите върху заетостта са изключително изразени в така наречен нетъргуеми браншове: строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. При вложенията в трайни активи се откроява
средносрочно покачване освен на вложенията в здания и инфраструктура,
само че и в активи, свързани с нововъведения и цифровизация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени – отчетливо нараства вносът, до момента в който износът остава постоянен. Това е знак, че стимулиращите въздействия от еврото се демонстрират
най-много посредством вътрешното търсене, а не посредством увеличение на експортния капацитет.
За България се чака по-ограничен подтикващ резултат спрямо други нови членки на еврозоната, защото десетилетията със постоянен валутен ръб към този момент са редуцирали валутния риск в по-голямата му част. Въпреки това растежът на цените на жилищата и фондовия показател преди и
към позитивния конвергентен отчет подсказва, че резултатите биха могли да бъдат и по-значими.
Присъединяването към еврото е съпроводено с нарастване на каузи на заетите в тези браншове, което е директно разследване от стимулиращия резултат върху вътрешното ползване, написа в разбора, предава pariteni.bg.
Според него приемането на единната валута по своята същина
отстранява характерния остатъчен валутен риск, действителен при локалната валута. Това последователно се придвижва към други опасности в стопанската система, да вземем за пример лихвения риск и ценовия риск в локалните финансови и действителни активи. Намалените опасности от своя страна водят до компресия на рисковата награда и до нараснала капиталова прелест на страната по отношение на  чуждестранните вложители. В резултат лихвените
равнища в стопанската система (краткосрочни и дългосрочни) спадат, а цените на активите се усилват.
Промените в лихвените равнища и цените на активите се придвижват към действителната стопанска система посредством добре познати макроикономически канали на трансмисия, сходни с тези на стимулираща парична политика на централната банка. Това включва по-високо вкупом търсене (потребление и инвестиции) и растеж на кредитирането. Увеличеното вкупом търсене води до по-голямо търсене на работна мощ, което покачва заетостта и заплащането на труд. По-високата претовареност води до повишение на брутния вътрешен артикул (БВП),
до момента в който по-високото възнаграждение на труд се придвижва отчасти върху ценовото ниво.
За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, макроикономическите резултати при елиминиране на остатъчния валутен риск са по-трайни.
Други вероятни канали на влияние са свързани с понижаване
на ликвидния риск в банковия бранш вследствие на по-ниски наложителни минимални запаси и засилена роля на централната банка като заемодател от последна инстанция, както и с понижение на трансакционните разноски при обмяната на локална валута в евро. Първият канал би имал резултат върху стопанската система, подобен с този при понижаване на валутния риск, до момента в който вторият канал
се чака да се отрази главно върху двустранните търговски потоци с държави-членки на еврозоната.
Aнализът показва обстоятелства от опита на други страни от Източна Европа, които демонстрират, че главният канал на влияние от приемането на единната европейска валута върху макроикономиката минава през елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и нараснал интерес от страна на задгранични вложители. Краткосрочните и средносрочни резултати са аналогични на резултатите от стимулираща парична политика: растеж на съвкупното търсене, по-високо ползване и вложения.
За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, тези макроикономически резултати са по-трайни.
В изискванията на висока икономическа интензивност, която е към този момент над капацитета на стопанската система, е нужна по-консервативна фискална политика, в това число постепенна консолидация на обществените финанси, с цел да се смекчат рисковете от прегряване на стопанската система. Допълнително внимание следва да се отдели на политики за повишение на продуктивността. В тази връзка, е значимо да се насочат старания към основаване
на условия за вложения и нововъведения в по-продуктивни, експортно насочени браншове.
Необходими са и ограничения за развиване на финансовия пазар, тъй че фондовата борса да поеме по-голяма част от евентуалния растеж в капиталова интензивност, както и политики за ограничение на несъразмерното повишаване на цените на жилищата. Такива политики биха подкрепили средносрочната финансова непоклатимост чрез превъзмогване на натрупването на несъответствия на пазара на недвижими парцели, заключва анализът.