Ще има ли обявеното увеличение на данък дивидент“ от 5

Ще има ли оповестеното нарастване на налог „ дял “ от 5 на 10% през 2026 година резултат, или ще се окаже дефект… Пред ФАКТИ приказва доктор Ивелин Кичуков, данъчен юрист, лекар по финанси и ръководител на Българската асоциация за туризъм.

- Г-н Кичуков, по какъв начин гледате на концепцията за повишение на налога върху дивидента от 5% на 10%?
- Идеята наподобява елементарна и звучи обществено заслужено, само че в реалност е стопански контрапродуктивна и дълготрайно нездравословна. Данък дял не е промяна, а наказване за бизнесмените – за хората, които основават бизнеси, работни места и стойност. В стопанската система сходни решения рядко имат позитивен резултат, тъй като санкционират интензивността и триумфа.
Това е сигнал към вложителите, че страната е непредвидима и данъчната политика може да се трансформира съгласно политическия напън. Казано просто – „ елате да инвестирате, само че бъдете подготвени на следващия ден да ви вдигнем ставките “. Такива решения разрушават доверието, а доверието е най-ценната валута в стопанската система. България градеше над десетилетие имидж на постоянна и предвидима страна – тази стъпка ще го компрометира.

- Като мярка наподобява лесна, само че какво значи за бизнеса?
- За бизнеса това е нов удар в миг, когато той към този момент е подложен на сериозен напън – инфлация, увеличени осигуровки, дефицит на фрагменти, несигурна интернационална конюнктура. Данъкът върху дивидента не визира „ олигарси “, а най-много притежателите на дребни и междинни предприятия – хора, които влагат персонални средства, труд и риск, с цел да обезпечават заплати и да заплащат налози.
Удвояването на налога обезсмисля разпределението на облагата и блокира капитала, който другояче би се върнал в стопанската система като вложения в машини, технологии и нови компании. Всяка страна, която желае напредък, подтиква придвижването на капитала. Ние, вместо това, го стопираме. А когато капиталът спре да се движи, стопанската система губи мирис.

- Какво приказва това нарастване за капиталовия климат в България?
- Говори за липса на икономическа визия и за рискова променчивост. Инвеститорите търсят предвидимост, а не импровизация. Когато страната трансформира данъчната политика без разбор и без оценка на последствията, това се възприема като политическо, а не икономическо решение.
Капиталът е извънредно мобилен – през днешния ден може да бъде в София, на следващия ден в Солун или Букурещ. Когато съседите оферират по-ниски налози, по-добра инфраструктура и постоянна среда, ние не можем да си позволим да ставаме по-неконкурентни. Това нарастване на процедура споделя на вложителите:

„ Отидете другаде, ние ще се оправим без вас. “

И това е най-опасното обръщение, което една стопанска система може да изпрати.

- Ще ви помоля да обясните с образец какво значи повдигане на налог дял от 5% на 10%.
- Да вземем образец: компания осъществя облага от 100 000 лв.. Плаща 10% корпоративен налог – 10 000 лв., и остава с 90 000 лв.. При настоящия налог дял от 5% притежателите заплащат още 4 500 лв., а при 10% – 9 000 лв.. Разликата от 4 500 лв. на всеки 100 000 лв. облага наподобява дребна, само че в мащаба на стопанската система това са десетки, даже стотици милиони по-малко средства за вложения.
Това е капитал, който другояче би се върнал назад в стопанската система – за разширение, за започващи компании, за нови работни места. Вдигането на налога не просто взима пари от бизнеса – то лишава благоприятни условия за предстоящ напредък.

- Колко пари ще влязат в страната от това нарастване?
- Много малко. За 2025 година са планувани доходи от към 174 милиона лв. от този налог. Дори и да се удвоят, което е малко евентуално, става дума за към 340 милиона лв.. Това е по-малко от два % от упования бюджетен недостиг, който ще надвиши 8 милиарда лв..

С други думи – резултатът за бюджета ще е козметичен, само че резултатът върху вложенията ще е унищожителен.

Истинските проблеми не са в ниските налози, а в неефективните обществени разноски, слабият надзор и корупцията. Пример: в доста градове покупко-продажбите с парцели се изповядват на данъчни оценки, които са три-четири пъти по-ниски от действителните цени. Само това ощетява бюджета с милиарди.

- Нека разбираем какво е дял?
- Дивидентът е частта от облагата, която сдружението разпределя сред своите притежатели, откакто към този момент е платило корпоративния си налог. Това не е заплата, а заплащане за риск – за вложен капитал и предприемачески труд.

В развитите стопански системи дивидентите се таксуват по-ниско, тъй като страната осъзнава, че всяка инвестиция е риск и би трябвало да бъде подтиквана.

Ниските ставки предизвикват хората да влагат, а високите ги демотивират. В страна като България, където капиталът е нищожен, сходна мярка би замразила капиталовата интензивност.

- Целта е с този налог да се удрят „ богатите “, с цел да заплащат повече, или…?
- Това е най-голямото подвеждане. Данък дял не заплащат „ олигарси “, а естествени притежатели на компании – инженери, търговци, хотелиери, IT бизнесмени. Това са хората, които влагат, заплащат заплати и държат стопанската система в придвижване.
Истински богатите, които имат офшорни структури, даже няма да усетят смяната. Ще трансферират капитала си в друга страна или ще употребяват законови данъчни облекчения. Така че вместо „ удар по богатите “, това ще се трансформира в удар по българския бизнесмен, който заплаща всичко тук и работи на ярко.

- Какво ще направи бизнесът, с цел да не заплаща 5% повече?
- Бизнесът е прагматичен и еластичен. Ще търси решения. Част от фирмите просто ще спрат да разпределят дивиденти и ще задържат облагите си в системата, с цел да избегнат двойното облагане. Това ще докара до блокиране на средства и ще понижи оборота на капитала.
Друга част ще реалокират сдруженията си в прилежащи страни, където изискванията са по-добри – Румъния, Гърция, Кипър, Естония. Това към този момент се случва. Трети ще намерят легални способи да извеждат облагата – посредством лицензи, консултантски контракти, вътрешни заеми. И най-после страната ще се окаже със същите или даже по-ниски доходи.

- Може ли да стане по този начин, че в хазната да влязат по-малко пари?
- Да, изцяло допустимо е. Историята и икономическата доктрина го потвърждават. След несъмнено равнище всяко нарастване на налозите води до спад на събираемостта. Това е така наречен резултат на кривата на Лафер.
Когато данъкът стане прекомерно висок, бизнесмените стопират да разпределят дивиденти, вложенията се свиват, а стопанската система губи движение. Резултатът е по-малка данъчна база и по-ниски доходи. Тоест, търсейки повече, страната получава по-малко. Това е типичен образец за популизъм, който вреди на стопанската система.

- Какъв е налог дял в други страни от Европейски Съюз и при нашите съседи?
- В Гърция и Румъния данъкът върху дивидента е 5%. В Полша – 9% за дребни компании. В Чехия – 15%, само че при доста по-високи капиталови тласъци и достъп до финансови пазари. В Естония не се полза неразпределената облага – там страната предизвиква компаниите да влагат, а не ги санкционира, когато го вършат у нас.
България дълги години беше посочена за образец в района с предвидима и рационална данъчна политика. Ако удвоим налога, ще загубим това стратегическо преимущество и ще изпратим неверен сигнал към вложителите. В надпреварата за капитал даже дребните разлики вземат решение ориста на цели стопански системи.

- Повишаването на налозите съответстващо ли е на повече пари в бюджета?
- Категорично не. Повишаването на налозите не носи автоматизирано повече доходи. Истинският проблем не е в приходите, а в разноските и ръководството. България е измежду първите страни в Европейския съюз по неефективни обществени разноски.

Ако политиците и синдикатите не се вразумят, ни чака дежавю на рецесията от 2009 година.

Решението е не да се усилват налози, а да се усъвършенства успеваемостта, да се цифровизира администрацията, да се ограничи корупцията и да се подтикват вложенията. България няма стотици години насъбран капитализъм като Западна Европа. България не може да събере и 70 години същински капитализъм. Ако в този момент наказваме капитала, убиваме бъдещето.