Какво е dunkelflaute и защо плаши енергетиците в Европа
Ще има ли надеждна и налична електрическа енергия за европейските семейства тази зима? На този въпрос търсим най-често геополитически отговор поради комплицираните връзки на Европа с Русия след началото на войната в Украйна. Има и механически фактори като ремонтите в АЕЦ у нас или във Франция. Голям фактор обаче са капризите на времето, измежду които е един метеорологичен феномен с огромно значение за енергетиката.
Става дума за т.нар dunkelflaute, като Quartz изяснява в собствен материал защо става въпрос.
Dunkel... какво?
Приблизителният превод от немски е " тъмно мъртвило ". Енергийните специалисти назовават по този начин интервалите, в които е облачно, студено и няма вятър.
Обикновено един dunkelflaute продължава ден-два, като най-често се случва сред ноември и януари. Конкретната причина за появяването на феномена е това, че регион с високо атмосферно налягане и облаци е заобиколен от облаци.
На всеки към 5 години получават обстановки, в които огромни елементи от континента са в сходно състояние за по-дълъг интервал.
Това е кошмарна композиция за енергийните системи, които разчитат на вятърни мощности или слънчеви панели и в които доста семейства се топлят на ток - а на Стария континент не липсват такива.
Какво се прави?
Когато пристигна dunkelflaute, мрежовите оператори би трябвало да разчитат на други източници - най-много газ. Това нормално не е огромен проблем, само че тази година доставките на синьото гориво са мощно затруднени.
Така " мрачните затишия " на Стария континент могат да се окажат хем по-чести, хем по-продължителни. За потребителите това значи риск от режим на тока и доста високи сметки за тези, които са на свободния пазар.
Къде стои страната ни?
Въпреки огромните количества складиран газ, Европа няма по какъв начин да бъде изцяло спокойна, в случай че огромна част от слънчевите и вятърните мощности се окажат отвън строя.
Например, сега в Обединеното кралство токът от вятър е едвам 4% от микса (при общоприети към 20%), газовите централи работят на цялостна мощ, а рядко употребявани тецове на въглища са приведени в подготвеност да се включат като запас.
Обикновено страна в dunkelflaute може да внесе ток от някоя от прилежащите страни, само че във Франция половината атомни централи са спрени за поправки, а те са значим авариен източник на електрическа енергия. Може също по този начин да се ограничи работата на предприятията и зареждането на електрически автомобили, само че това няма по какъв начин да продължи повече от няколко дни.
Бъдещето не е тъкмо розово
Ако приемем, че Европа през идващите десетилетия ще създава все по-голяма част от електричеството си от слънце и вятър, то dunkelflaute ще се трансформира във все по-страшен за енергийната система феномен. Така ще са нужни спомагателни атомни или газови електроцентрали.
Според разбор на компанията за разбори на енергийния пазар Aurora, когато Германия реализира задачата си да употребява единствено сила от ВЕИ при най-екстремно " тъмно мъртвило " ще има потребност от спомагателни 10 гигавата. Това е мощността на 10 реактора като тези, които работят сега в АЕЦ " Козлодуй ".
Да се построяват АЕЦ, които ще работят по няколко часа годишно, наподобява невероятно от капиталова позиция. Затова и Англия, Германия и други европейски страни разискват вид, при който на частни вложители да се заплаща за поддържането на авариен потенциал.
Гъвкавите пазарни решения обаче би трябвало да се комбинират с по-добра съгласуваност и автоматизация на мрежите. Тогава мрачните, студени и тихи зимни дни за потребителите ще бъдат единствено неприятни, само че не и спешни.
Става дума за т.нар dunkelflaute, като Quartz изяснява в собствен материал защо става въпрос.
Dunkel... какво?
Приблизителният превод от немски е " тъмно мъртвило ". Енергийните специалисти назовават по този начин интервалите, в които е облачно, студено и няма вятър.
Обикновено един dunkelflaute продължава ден-два, като най-често се случва сред ноември и януари. Конкретната причина за появяването на феномена е това, че регион с високо атмосферно налягане и облаци е заобиколен от облаци.
На всеки към 5 години получават обстановки, в които огромни елементи от континента са в сходно състояние за по-дълъг интервал.
Това е кошмарна композиция за енергийните системи, които разчитат на вятърни мощности или слънчеви панели и в които доста семейства се топлят на ток - а на Стария континент не липсват такива.
Какво се прави?
Когато пристигна dunkelflaute, мрежовите оператори би трябвало да разчитат на други източници - най-много газ. Това нормално не е огромен проблем, само че тази година доставките на синьото гориво са мощно затруднени.
Така " мрачните затишия " на Стария континент могат да се окажат хем по-чести, хем по-продължителни. За потребителите това значи риск от режим на тока и доста високи сметки за тези, които са на свободния пазар.
Къде стои страната ни?
Въпреки огромните количества складиран газ, Европа няма по какъв начин да бъде изцяло спокойна, в случай че огромна част от слънчевите и вятърните мощности се окажат отвън строя.
Например, сега в Обединеното кралство токът от вятър е едвам 4% от микса (при общоприети към 20%), газовите централи работят на цялостна мощ, а рядко употребявани тецове на въглища са приведени в подготвеност да се включат като запас.
Обикновено страна в dunkelflaute може да внесе ток от някоя от прилежащите страни, само че във Франция половината атомни централи са спрени за поправки, а те са значим авариен източник на електрическа енергия. Може също по този начин да се ограничи работата на предприятията и зареждането на електрически автомобили, само че това няма по какъв начин да продължи повече от няколко дни.
Бъдещето не е тъкмо розово
Ако приемем, че Европа през идващите десетилетия ще създава все по-голяма част от електричеството си от слънце и вятър, то dunkelflaute ще се трансформира във все по-страшен за енергийната система феномен. Така ще са нужни спомагателни атомни или газови електроцентрали.
Според разбор на компанията за разбори на енергийния пазар Aurora, когато Германия реализира задачата си да употребява единствено сила от ВЕИ при най-екстремно " тъмно мъртвило " ще има потребност от спомагателни 10 гигавата. Това е мощността на 10 реактора като тези, които работят сега в АЕЦ " Козлодуй ".
Да се построяват АЕЦ, които ще работят по няколко часа годишно, наподобява невероятно от капиталова позиция. Затова и Англия, Германия и други европейски страни разискват вид, при който на частни вложители да се заплаща за поддържането на авариен потенциал.
Гъвкавите пазарни решения обаче би трябвало да се комбинират с по-добра съгласуваност и автоматизация на мрежите. Тогава мрачните, студени и тихи зимни дни за потребителите ще бъдат единствено неприятни, само че не и спешни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




