Ще има ли край на дълбоките системни проблеми в пътната

Ще има ли завършек на дълбоките систематични проблеми в пътната сигурност в България – от корупционни практики при шофьорските изпити, до политическо въздействие и липса на действителни промени. Как тематиката за пътна безопастност освен се неглижира, само че и се употребява за политически цели… Пред ФАКТИ приказва Богдан Милчев от „ Института за пътна сигурност “ (ИПБ).

– Г-н Милчев, в едно скорошно ваше проучване на ИПБ по тематиката за пътната сигурност и по-специално придобиването на шофьорска брошура въведохте нов термин – „ изпитен туризъм “. Бихте ли обяснили какво имате поради?
– Става въпрос за това, че в Министерството на превоза продължава по този начин наречената историческа корупция. Нашето проучване е на база справедливи данни, които са обществени. Анализът ясно демонстрира, че кандидат-шофьори от София отиват да изкарват книжките си в Кюстендил, Враца и Перник. Това се случва, тъй като в София корупцията е по-видима и по-трудно се осъществя. Нашето проучване за шофьорските книжки е едната тематика. Другата тематика, която ни интересува съществено в последно време, са техническите прегледи на колите, а те също са под шапката на Министерството на превоза. Какво демонстрира този отчет? В България едвам 0,01% от колите, явяващи се на механически обзор, биват връщани поради нередовност, до момента в който в Германия всеки пети автомобил се връща поради недостатък. В Германия автопаркът е приблизително към 10-годишен, а в България – към 19-годишен, като огромна част от колите идват точно от Германия и Италия. Нека всеки самичък да си направи извод какви механически изправни коли се движат по нашите пътища. Акцентът, който желаеме да сложим, е да изместим фокуса – освен към това, че пътищата ни убиват, което е реалност, а и към корупцията в Министерството на превоза. Докато тя съществува в този си тип, няма по какъв начин да реализираме действителен прогрес в пътната сигурност. Също по този начин ще напомня, че преди няколко месеца съществени политически водачи като Делян Пеевски и Бойко Борисов обявиха в Народното събрание, че желаят да бъде закрита „ Държавна автомобилна администрация “ след абсурда с концертите на Роби Уилямс.

- Тогава в действителност се повдигна съществено въпросът какво се случва и по какъв начин се желаят пари…
- Точно по този начин, а тук ще отворя една скоба – този корупционен скандал потегли точно от Института за пътна сигурност. Ние считаме, че корупцията в България не се проверява. Корупцията у нас се „ плаши “ само от звук и светлина. Благодарение на медии като вашата можем да вършим тъкмо това – да осветяваме проблемите. Но, за жалост, тези свободни пространства стават все по-малко.

- Да се върнем към шофьорските курсове. Въведоха се бели стаи, цифровизация на изпитите, камери – всичко се записва в действително време. Как се случва измамата?
- Измамата се приспособява по отношение на разпоредбите. Подават се отговори посредством скрити слушалки, има външна интервенция, в това число опция компанията, която обслужва софтуера на изпита, да влиза в системата и да взема решение тестванията. Има и подсказвания. Това са практики, които мъчно могат да бъдат отречени. Още по-сериозна е корупцията при практическия изпит, тъй като там субективният детайл е доста мощен. Обективната оценка е сведена съвсем до нула. Не се избират инцидентни направления, подсказва се по време на шофирането, макар че всичко се записва.

- Говорим, когато един кандидат-шофьор от София отиде в различен град да изкара книжка…
- Той го прави, тъй като там има построена проведена система. Успеваемостта в София е към 70%, до момента в който в градове като Перник, Враца и Кюстендил доближава към 90%. Това ясно демонстрира, че съществува проведен модел за придобиване на шофьорски книжки против възнаграждение. Разбира се, този наш разбор беше възложен и на министъра на превоза, с цел да може той да вземе отношение по него и да се извършат някакви корекции. Но истината е, че до момента в който съществува ДАИ в този си тип, ние не можем да реализираме нищо. Необходима е цялостно разпускане на ДАИ. Преди време беше дадена поръчка от политическите водачи, че структурата ще бъде закрита и трансферирана към Министерство на вътрешните работи или други служби, само че това, както виждате, не се случи. Това просто беше печелене на политическо време

- Да, тъй като още веднъж сме в акция и не се задържа държавно управление, което може да прокара политика и да извърши промени. Каква роля играят автоинструкторите и изпитващите в самата скица? Нека го разбираем...
- Те имат главната роля. В този развой има трима играчи. От едната страна е този, който дава парите – кандидат-шофьорът, който е податлив да взе участие в тази корупция. От другата страна, като медиатор, най-често е автошколата и в частност инструкторът. И третата страна е този, който най-после узаконява цялата корупция – това е ролята на изпитващия. Но с цел да бъде прекратено това, би трябвало да се влияе по всички звена. От една страна обществото в България е привикнало да живее в тази корупционна среда. То умишлено взе участие в нея. Никой не се възмущава от това, че ще се яви на изпит и ще би трябвало да „ почерпи “, с цел да го вземе. Това е исторически проблем – във всички сфери, когато човек се явява на изпит. Когато човек не съумява самичък, той е подготвен да заплати, с цел да реализира задачата си. Малцина са тези, които се съпротивляват на този развой, и нормално точно те страдат, „ боли ги главата “, когато се опитат да се опълчват.

- А по какъв начин може да се разкрие такава скица? Реално работи ли някой по това?
- За страдание, корупцията в България не се проверява. Не може да бъде разкрита, тъй като службите би трябвало да употребяват специфични разследващи средства – камери, подслушване, оперативна информация. Ние сме подавали сигнали за доста нередности в Министерството на превоза, и по-специално за ДАИ, до всички служби. Но когато тази корупция се покровителства на най-високо равнище – имам поради равнище министър – тя няма по какъв начин да бъде разследвана. Няма по какъв начин министерството да проверява министъра, нито службите, тъй като те също обслужват тази корупция. Корупцията в България не се проверява. Тук е редно да отбележим и още нещо значително, което се случва за първи път в историята на България.

- И то е…
- Темата за пътната сигурност се експлоатира за политически цели. Това, което се случва сега – човешка покруса да бъде яхната и употребена за политически цели – е от една страна най-зловещото нещо, което може да се случи на пътната сигурност, а въпреки това, в случай че го погледнем, това е може би част от пътя, който би трябвало да извървим, с цел да можем в действителност да разчистим терена към всички тези трудности, които стоят пред нас, с цел да имаме съответна пътна сигурност.

- В случая визирате съответен човек – бащата на Сияна, Николай Попов…
- Да, приказвам особено за бащата на Сияна – Николай Попов. Имах опция да поддържам връзка с него в продължение на една година на тематика пътна сигурност и мога да кажа безусловно решително, че той по никакъв метод не може да влияе на пътната сигурност, тъй като не е свободен.

- Не е свободен, защото…
- Няколко часа след нещастието със Сияна той качи на стената си фотография на някогашния районен министър Николай Нанков и написа изпод: „ Нанков, ти си отговорен за гибелта на моето дете, само че не забравяй, че и ти имаш деца. “ С този си пост той упрекна тогава политическата система и в частност ГЕРБ за гибелта на детето си. Няколко часа по-късно той изтри този пост. След това в телевизионно предаване сподели, че е бил подведен, че Нанков е отговорен и по тази причина го е махнал. Днес той приказва, че още веднъж политиците са умъртвили щерка му. Кога приказва истината… Нека всеки самичък да си направи сметка. Седмица след гибелта на Сияна той внезапно спря да желае оставката на шефа на АПИ. Защо? Защото той стартира да му подвига телефона. Цяла година Попов обясняваше, че министърът на районното развиване Иван Иванов е най-хубавият министър. Когато ние изнесохме корупционния скандал с камионите на Робин Уилямс, тогава министър на превоза беше Гроздан Караджов. Аз неведнъж помолих Попов да ни поддържа, откакто изнасяме тези данни за корупция. Той не го направи, въпреки че Министерството на превоза също носи виновност за гибелта на щерка му. И не на последно място – когато изнесохме данните за бонусите в АПИ, още веднъж не ни оказа помощ. Защото тематиката е мъчителна за ръководещите. Ето за какво не е свободен. На 19 февруари го приканих в обществените мрежи да разгласява данните от GPS-а на телефона му къде е бил, а той ме блокира. Нека всеки самичък да си направи извод дали този човек може да влияе по някакъв метод на пътната сигурност.