Огънят гори, дори когато властта отсъства
Ще гори и следващата година, а властта ще продължи да отсъства – в случай че не реши да се върне като част от народа, а не над него
Снощи в сърцето на Странджа – в село Българи – се случи нещо вълнуващо. Хиляди българи се стекоха, с цел да станат очевидци на нестинарските игри – оживелият в продължение на епохи заветен обред на българската нематериалност. Около жаравата, под ритъма на тъпана и гайдата, се разгоря нещо, което не се подчинява на скандални забрани, нито се нуждае от институционално утвърждение – българският дух.
Но в тълпата липсваха едни важи хора. Не пристигна нито президент, нито министър председател, нито ръководителят на Народното събрание. Не се видя министър, нито водач на партия, нито даже някой от депутатите, които другояче драговолно посещават надалеч по-маловажни събития в района.
А трябваше да дойдат. Защото тази година нестинарството бе сложено под удар от самата институция на Църквата, която разгласи огнения танц за недопустим за православния християнин. Именно в този миг политическата власт дължеше позиция. Да съобщи ясно – България е световна страна. Да покаже почитание към традицията, която е жива не по предписание, а макар възбраните.
И тъй като никой „ от горната страна “ не пристигна, народът още веднъж остана самичък със себе си. Както е бил и преди. Без настойници, само че и без потребност от тях. В тези боси крайници, стъпили върху жаравата, имаше повече достолепие, в сравнение с в скъпите тоалети на политическия хайлайф. В лицата на нестинарите – повече истина, в сравнение с в речите по трибуните.
И това е нашият урок: когато страната отсъства, когато политиците мълчат, когато религията се затваря – духът оцелява. В дома, в рода, в песента, приказката и стъпката през огъня.
Но дано попитаме гласно: в случай че би трябвало да се оправяме сами – тогава за какво са ни всичките тези институции? Защо плащаме огромните заплати на „ висшите “, когато във значимите моменти те са най-ниско?
Огънят в Българи пламтя и тази година. Ще гори и следващата година. А властта ще продължи да отсъства – в случай че не реши да се върне като част от народа, а не над него.
Още по тематиката:
Снощи в сърцето на Странджа – в село Българи – се случи нещо вълнуващо. Хиляди българи се стекоха, с цел да станат очевидци на нестинарските игри – оживелият в продължение на епохи заветен обред на българската нематериалност. Около жаравата, под ритъма на тъпана и гайдата, се разгоря нещо, което не се подчинява на скандални забрани, нито се нуждае от институционално утвърждение – българският дух.
Но в тълпата липсваха едни важи хора. Не пристигна нито президент, нито министър председател, нито ръководителят на Народното събрание. Не се видя министър, нито водач на партия, нито даже някой от депутатите, които другояче драговолно посещават надалеч по-маловажни събития в района.
А трябваше да дойдат. Защото тази година нестинарството бе сложено под удар от самата институция на Църквата, която разгласи огнения танц за недопустим за православния християнин. Именно в този миг политическата власт дължеше позиция. Да съобщи ясно – България е световна страна. Да покаже почитание към традицията, която е жива не по предписание, а макар възбраните.
И тъй като никой „ от горната страна “ не пристигна, народът още веднъж остана самичък със себе си. Както е бил и преди. Без настойници, само че и без потребност от тях. В тези боси крайници, стъпили върху жаравата, имаше повече достолепие, в сравнение с в скъпите тоалети на политическия хайлайф. В лицата на нестинарите – повече истина, в сравнение с в речите по трибуните.
И това е нашият урок: когато страната отсъства, когато политиците мълчат, когато религията се затваря – духът оцелява. В дома, в рода, в песента, приказката и стъпката през огъня.
Но дано попитаме гласно: в случай че би трябвало да се оправяме сами – тогава за какво са ни всичките тези институции? Защо плащаме огромните заплати на „ висшите “, когато във значимите моменти те са най-ниско?
Огънят в Българи пламтя и тази година. Ще гори и следващата година. А властта ще продължи да отсъства – в случай че не реши да се върне като част от народа, а не над него.
Още по тематиката:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ