Изтребителите са фетиш, няма сами да направят небето ни сигурно
"Ще го купим ли най-сетне този нов шведски "Грипен "? Не-е-е, дайте да купим тези одобрени американски F-16, цяло десетилетие ги оглеждаме! Тихо, безшумно, хората и "Еврофайтър " ни оферират - вижте! Абе, я напряко да ремонтираме нашите МиГ-29 и да не се занимаваме с нелепости! " - Вероятно по този нездравословен метод стартират да текат мислите на човек, в случай че се заслуша в политическите изявления по тематиката "Нов изтребител " през последните месеци. Луда работа.
Ако обаче оставим настрани словесните престрелки сред "Дондуков " 1 и 2, партийните водачи, специалистите и "експертите ", цялата епопея с модернизацията на родните въздушни сили е един водевил. Скъпичък водевил - за някъде към милиард лв.. Да, би трябвало ни нов многоцелеви военен аероплан, само че изявления вид "Без рационализация е заплашен въздушният ни суверенитет " са малко смешни. Защото и да купим изтребители, нашето небе отново ще е предпазено с врата в полето.
Причината?
Два най-малко толкоз значими аспекта от развиването на противовъздушната защита (ПВО) на България са оставени на толкоз назад във времето, че все едно не съществуват. Всъщност, на книга единият в действителност не съществува... Нашето Противовъздушна отбрана не е тъкмо сляпо, само че от ден на ден замязва на баба, на която са й правени по две интервенции на всяко око и носи очила, през които внуците й не виждат нищо.
Радарите ни са все от руско време, като главният модел е на въоръжение най-малко от началото на 80-те. От изявления на сп. "Криле " и в. "Българска войска " излиза наяве, че системите П-37 (разработени през 60-те) са осъвременени веднъж през 90-те и още веднъж при започване на новия век. "Животът " им тогава е продължен с още 25 години, т.е. скоро би трябвало да се запътват към музея - в случай че приемем, че актуалният студ в връзките сред Русия и Запада не ги е оставил без елементи. Те към този момент много мъчно могат да се съпоставят с по-съвременните радари, когато става дума за разкриване и следене на цели, резистентност на разстройства и опция за предаване на информация в действително време. Последното е от основно значение за ефикасното потребление на изтребители от ново потомство. Вероятно специалистите във военното министерство са си дали сметка за това и в огромната модернизационна стратегия фактически има перо за закупуване на 4 до 6 нови 3D радара.
Да сте чули нещо за тази процедура?
Вече повече от година се приказва единствено за три огромни военни плана - упоменатите към този момент изтребители, новата бойна машина на пехотата и градежа на кораби за флота. Наистина, радарите костват по-малко пари (около 50 млн лева.) и евентуално политико-експертният интерес към комисионните от бъдещата покупка е по-нисък, само че това значи ли, че радарите ни би трябвало да остават в "шеста глуха "? Явно.
И, въпреки всичко, за тях най-малко има изразено желание нещо в миналото да се промени към по-добро. Ситуацията със зенитните ракети, които пазят небето ни, е още по-лоша. С риск да прозвучи обидно за качествата на българските водачи, 8 съвременни изтребителя няма по какъв начин да защитят дейно въздушното пространство на България. Да "покрият " един или два стратегически обекта - може би да, само че не и да отбият офанзива по целия "фронт ".
За тази цел нашето Противовъздушна отбрана има ракети. Предимно доста остарели ракети.
Основен комплекс е руският С-125 "Печора " от времето на Виетнамската война преди половин век. Действително, сърбите смъкнаха с него американски "Стелт " през 1999 година, само че и за тях е ясно, че това е по-скоро шанс. От доста години има ефикасни способи системата за ориентиране на ракетите да бъде "забита " със разстройства, а и целият комплекс действително е стационарен - нужни са часове, с цел да се реалокира на друга позиция, а през това време той не е нищо повече от цел за врага. Варианти за някаква рационализация оферират Полша, Беларус и съветският производител. Нито един от тях обаче не е известно да е обсъждан от нашите военни, а последните два евентуално и няма по какъв начин да бъдат прегледани.
София се пази от не по-новите комплекси С-200 "Вега ". Отново стационарни и предопределени да смъкват високо летящи едва маневрени цели на огромно разстояние (300 км). Скъп спомен от времето, когато е изглеждало допустимо врагът да дохвъри със стратегически бомбардировач над теб и да ти пусне атомна бомба.
Малко по-различен е казусът с най-модерните ни ракети С-300. Доставени в края на социализма, те са в избрана степен като изтребителите МиГ - релативно модерна платформа, само че много остаряла трансформация. Освен това установките са малцина и е секретно къде са. Вероятно пазят столицата, атомната електроцентрала и "Нефтохим ".
Останалите ни зенитни комплекси са "Куб ", "Оса " и "Стрела " - все с дребен обхват и не изключително модерни. Ново – не очаквайте скоро, няма никакви публични мнения по тематиката.
Картинката не е по никакъв начин радостна - по този начин се постанова да се пази българското небе.
Прекрасно би било, в случай че единственият проблем беше, че нямаме актуален военен аероплан. Уви, както постоянно се случва с нашите въоръжени сили, нищо не е прекомерно модерно. Затова и би трябвало да се мислят цялостни решения, а не да "пазаруваме на парче ". Колкото и да е прекрасен тоя или оня изтребител.
Апостол ЯНЕВ
Ако обаче оставим настрани словесните престрелки сред "Дондуков " 1 и 2, партийните водачи, специалистите и "експертите ", цялата епопея с модернизацията на родните въздушни сили е един водевил. Скъпичък водевил - за някъде към милиард лв.. Да, би трябвало ни нов многоцелеви военен аероплан, само че изявления вид "Без рационализация е заплашен въздушният ни суверенитет " са малко смешни. Защото и да купим изтребители, нашето небе отново ще е предпазено с врата в полето.
Причината?
Два най-малко толкоз значими аспекта от развиването на противовъздушната защита (ПВО) на България са оставени на толкоз назад във времето, че все едно не съществуват. Всъщност, на книга единият в действителност не съществува... Нашето Противовъздушна отбрана не е тъкмо сляпо, само че от ден на ден замязва на баба, на която са й правени по две интервенции на всяко око и носи очила, през които внуците й не виждат нищо.
Радарите ни са все от руско време, като главният модел е на въоръжение най-малко от началото на 80-те. От изявления на сп. "Криле " и в. "Българска войска " излиза наяве, че системите П-37 (разработени през 60-те) са осъвременени веднъж през 90-те и още веднъж при започване на новия век. "Животът " им тогава е продължен с още 25 години, т.е. скоро би трябвало да се запътват към музея - в случай че приемем, че актуалният студ в връзките сред Русия и Запада не ги е оставил без елементи. Те към този момент много мъчно могат да се съпоставят с по-съвременните радари, когато става дума за разкриване и следене на цели, резистентност на разстройства и опция за предаване на информация в действително време. Последното е от основно значение за ефикасното потребление на изтребители от ново потомство. Вероятно специалистите във военното министерство са си дали сметка за това и в огромната модернизационна стратегия фактически има перо за закупуване на 4 до 6 нови 3D радара.
Да сте чули нещо за тази процедура?
Вече повече от година се приказва единствено за три огромни военни плана - упоменатите към този момент изтребители, новата бойна машина на пехотата и градежа на кораби за флота. Наистина, радарите костват по-малко пари (около 50 млн лева.) и евентуално политико-експертният интерес към комисионните от бъдещата покупка е по-нисък, само че това значи ли, че радарите ни би трябвало да остават в "шеста глуха "? Явно.
И, въпреки всичко, за тях най-малко има изразено желание нещо в миналото да се промени към по-добро. Ситуацията със зенитните ракети, които пазят небето ни, е още по-лоша. С риск да прозвучи обидно за качествата на българските водачи, 8 съвременни изтребителя няма по какъв начин да защитят дейно въздушното пространство на България. Да "покрият " един или два стратегически обекта - може би да, само че не и да отбият офанзива по целия "фронт ".
За тази цел нашето Противовъздушна отбрана има ракети. Предимно доста остарели ракети.
Основен комплекс е руският С-125 "Печора " от времето на Виетнамската война преди половин век. Действително, сърбите смъкнаха с него американски "Стелт " през 1999 година, само че и за тях е ясно, че това е по-скоро шанс. От доста години има ефикасни способи системата за ориентиране на ракетите да бъде "забита " със разстройства, а и целият комплекс действително е стационарен - нужни са часове, с цел да се реалокира на друга позиция, а през това време той не е нищо повече от цел за врага. Варианти за някаква рационализация оферират Полша, Беларус и съветският производител. Нито един от тях обаче не е известно да е обсъждан от нашите военни, а последните два евентуално и няма по какъв начин да бъдат прегледани.
София се пази от не по-новите комплекси С-200 "Вега ". Отново стационарни и предопределени да смъкват високо летящи едва маневрени цели на огромно разстояние (300 км). Скъп спомен от времето, когато е изглеждало допустимо врагът да дохвъри със стратегически бомбардировач над теб и да ти пусне атомна бомба.
Малко по-различен е казусът с най-модерните ни ракети С-300. Доставени в края на социализма, те са в избрана степен като изтребителите МиГ - релативно модерна платформа, само че много остаряла трансформация. Освен това установките са малцина и е секретно къде са. Вероятно пазят столицата, атомната електроцентрала и "Нефтохим ".
Останалите ни зенитни комплекси са "Куб ", "Оса " и "Стрела " - все с дребен обхват и не изключително модерни. Ново – не очаквайте скоро, няма никакви публични мнения по тематиката.
Картинката не е по никакъв начин радостна - по този начин се постанова да се пази българското небе.
Прекрасно би било, в случай че единственият проблем беше, че нямаме актуален военен аероплан. Уви, както постоянно се случва с нашите въоръжени сили, нищо не е прекомерно модерно. Затова и би трябвало да се мислят цялостни решения, а не да "пазаруваме на парче ". Колкото и да е прекрасен тоя или оня изтребител.
Апостол ЯНЕВ
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ