Отец Иван Янков започна гладна стачка заради касирания избор за митрополит на Сливен
Ще недояждам, до момента в който касират личната си касация и одобряват това, което Сливен избра. И до момента в който съжалят за това, което предизвикаха на Църквата, съобщи духовникът
Сливенският духовник Иван Янков разгласи безсрочна гладна стачка поради касирания избор на нов Сливенски митрополит, в поддръжка на номинирания за поста свещеник Йеротей от Епархийския съвет.
Предисторията на абсурда, който провокира доста безредици и отвращение в града и страната: през февруари Епархийският съвет в Сливен организира избори за нов митрополит. Най-голяма поддръжка събра свещеник Йеротей - досегашният викарий на умрелия сливенски митрополит Иоаникий /26 гласа/, викарият на ловчанския митрополит – свещеник Михаил, получи 22 гласа. Светият Синод дефинира по кое време ще разгласи решението си. Но вместо това, одобри нова разпоредба. С нея сливенският избор бе касиран, миряните бяха лишени от даденото им право да вземат участие в него, а определянето на бъдещия митрополит бе оставено само на волята на висшия клир. Последваха митинги. Свещеници и вярващи от Сливенската епархия се оповестиха срещу дейностите на Синода. Протестираха и пред постройката на висшия клир. Имаше и митинг против митинга. Резултатът – Синодът анулира наредбата, само че не и касирането на изборите в Сливен.
Отец Иван, предстоятел на храма в сливенския квартал „ Речица “, е един от най-уважаваните свещеници в Сливен. Пред медиите той разгласи претекстовете си. Поместваме обръщението му без редакция, с известни съкращения:
„ Мили хора, събрах ви, с цел да кажа, че в Българската православна черква нищо не е наред и не е по този начин, както се пробват да ни го показват. И тъй като е прекомерно дълго да го изяснявам до дъно, ще дам един образец, който да е понятен за безусловно всички хора: Това е шише. Запушено е. На него има етикет и надпис, че съдържа вода. Но като го отворим, виждаме, че е празно и в него има единствено няколко капки вода... Православната ни Църква сега представляваме това шише. Има етикет с това, което би трябвало да бъде – религия, обич, вяра, мир, съгласие, приятелство. Но тия всички неща вътре ги няма. Ако има неутолим за истина, за християнски добродетели, за религия, вяра и обич, тук е единствено етикетът на тези неща. Този етикет ръководи в този момент Църквата, която е изпразнена от наличие.
Аз съм от 30 години духовник и от 50 - в Църквата, тъй като съм попски наследник. От началото си мислех, че нещата могат да се трансформират с работа, като се стремиш да направиш положително, само че виждам, че това е невероятно. Лека-полека нещата в нашия православен клир стигнаха до такава степен, че от преобладаващо положителни, станаха преобладаващо зли. Архиереите ни сега са разграничени 4 на 9. Слава Богу, че има такива, които мислят друго от тия 9.
Днес стартирам подписка " за " и " срещу " Иеротей. За тези, които изобщо се вълнуват от това нещо кой ще е бъдещият митрополит на Църквата. За мен то е безпределно значимо, тъй като, в случай че началникът е неприятен, това следва и за всички негови подчинени. Сам съм.
Изправих се и споделям, че царят е гол. Нещо в църквата ни не е обикновено
Съвсем умишлено го върша в първия ден на Великия пост. Аз самият стартирам да тримиря /доброволен тридневен отвод от вода и храна – б. ред./, както съм правил доста години до момента и уповавам се да не е последно. Но този път ще продължа и след трите дни. В дните напред ще приключа, в случай че владиците проявят здравомислие и касират дефинитивно своята касация на избора на сливенски митрополит. Ще недояждам и копнея или до момента в който те се откажат, или до момента в който умра.
И тъй като това е персонален избор, който визира доста хора – преди всичко фамилията ми, на второ място енориашите ми, на трето място приятелите ми и моите познати, мятам това предизвикателство към всички тях. Ако животът ми не е цялостен с равнодушие и в случай че моят живот значи нещо за тях – митрополити, свещеници, миряни, родственици, другари – направете нещо, с цел да спасите живота ми. Ако ли не, животът ми, изпълнен с омерзение така и така, все в миналото ще свърши.
Това е гладна стачка и затваряне на църквата /храмът в квартал „ Речица “, чийто предстоятел е свещеникът – б. Ред./. Аз излязох оттова и моите чиновници взеха решение, че щом го няма свещеникът, те няма какво да вършат там. Предполагам, че са я затворили по своя си воля. Върша това нещо без благословението на дядо Йоан и срещу волята на Светия синод, също както те правиха своите избори и най-нагло ни дадоха отговор: Няма да ви дадем митрополита, който желалете! Защо?! Защото така!
Който сее вятър, жъне стихии. Капката на персоналното ми самообладание преля. Не съм заплашван. Дядо Йоан /временно оглавяващ Сливенската митрополия – бел. Ред./ се опита да ме откаже да върша това, което съм решил. Не се и опасявам. Защото в случай че човек е решил, че може да почине на следващия ден, той не се опасява от гибелта.
Дядо Йоан сподели, че не е дядо Иоаникий и няма да можем да му сложим трънен венец. Демек, той е мощният на деня и той ще ни пръсне, а не ние да променим неговото мнение. Виждам, че дядо Йоан се е запътил към патриаршеската офикия и се пробва да застане с духовната си големина до духовната големина на дядо Неофит. Но и виждам, че оная големина – на дядо Неофит, е духовна. Великан. Обаче виждам към него джуджета. Ако те имат тоя кураж и това лъжливо свое самомнение, че са почтени, то най-малко в моите очи не е по този начин.
Откривам подписка " за " и " срещу ", тъй като като най-обикновен човек допускам, че може и да не съм прав
Може хората, които не мислят като мен, да са повече. Давам им опция да се подпишат срещу. И приканвам всички отвратени свещеници и миряни в Българската черква, освен в Сливен, да дойдат и да се подпишат.
Понеже е седмица на прошки, чакам от тях да дойдат и да кажат: Отец Иване, простено, елементарни! Защото аз се усещам афектиран от тяхното поведение. Очаквам да ми изискат амнистия и ще им я дам със същите думи: Простено да ви е, простете, в случай че аз съм ви обидил. Ако ли не, техен е изборът.
Ще недояждам, до момента в който касират личната си касация и одобряват това, което Сливен избра. И до момента в който съжалят за това, което вършат с Църквата ни. Тя не се ръководи добре. Тя се сви. В момента в множеството околни села се построиха църкви. Но в тях няма свещеници. Е, аз затворих и тази на „ Речица “ – един огромен квартал. Защото не желая да работя по този метод, по който те ни споделят, че би трябвало да работим. Не съм склонен.
Бих приел с тях всевъзможен диалог – без свада, без протест и гражданска война.
Ако някой желае, да пристигна да се изплюе на кръста, който нарисувах. Ако желае – да застане под него. Защото кръстът е дървен. Кръстът е възвисяването на индивида до Бога през страданието и разпятието на пристрастеностите ни. А нашите висши духовници
трансфораха кръста в лъскави декорации ,
които носят на гърдите си. Включително и миряните. Това не е това, което е Кръстът за нас, християните.
Започнах с това, че Църквата е изпразнена от наличие, тъй като я изпразниха от наличие тези, които ни управлявват. А не тъй като в нея го няма това, което би трябвало да бъде вътре.
Сливен избра с 26 гласа на първи тур своя фаворит. Всичко друго е режисура от тях
Защо би трябвало да ни дадат този, който ние не желаеме?! Защо би трябвало да организираме още веднъж избор?! Аз допускам какво ще създадат. Ще заплащат, ще подкупят и идващият избор няма да е по този начин, както беше първият. Осъзнавам даже, че дядо Иеротей може въобще да не бъде включен. Когато ни показаха листата, някой от гласоподавателите ми сподели: Половината не дават отговор на изискванията. И все пак са били в листата. Ето в този момент, ще избираме патриарх. Има няколко условия. На дядо Серафим не му доближават два месеца по възраст. И той няма да бъде въобще претендент. Друг няма да бъде по друга причина. И ще се наредят отново тия същите, които за мен направиха
ОПГ – проведена незаконна група
в Светия синод. Станаха 9. Не им стига един човек до 10. И по всяка възможност или ще си го реализиран, или би трябвало да се откажат... На нищо не се надявам. Като християнин, декларирам отвращението и срама си от това, което демонстрират на всички нас със своите решения и действия. Срамувам се от това. Киприан, представителят на Светия синод, да излезе с мазна усмивка в символ на пренебрежение към всички, които стояхме там и безшумно пеехме молитви, и да каже в прав текст: Всичко, което желаете, няма да се случи. Засега даваме обратно за наредбата и оконччателно касираме избора на свещеник Иеротей. Защо? Защото така! Това не е отговор за хора, които не са в първи клас.
И ножът, и хлябът е в техни ръце. Могат да си създадат безусловно каквото пожелаят и никой не може да ги спре...
Затова подхващам последния ход, с цел да спра това, което желаят да създадат. По-рано споделих, че ще се изправя и ще кажа „ Недостоен “ на този, който ни наложат, само че към този момент ще бъде късно. Явно безусловно не би трябвало да бъде Иеротей. Не знам какво им пречи тоя човек, само че всички тия старания, които поставят – законни и незакони, с цел да не бъде той, ми приказват, че очевидно е по-достоен от останалите и си заслужава да бъде предпазен. Той е беззащитен сега. Мълчи и следи в профил по какъв начин бива опетнен и заплюван...
Разбира се, че решението ми е в контраст с каноните, само че какво му остава на един човек?
На Великомъченик Димитър какво му пречеше да си бъде градоначалник на Солун? Защо раздаде парцела си и отиде да бъде погубен? Защото не можеше да търпи неправдата и избиването на хиляди християни без съд и присъда. Той направи честен акт и сподели на своите събратя: Не съм склонен с това, което вършиме. Така направи и свети Георги, по този начин направиха и ред други светии. Свети Трифон имаше време да избяга, само че се съобщи, беше непреодолим и беше погубен. Защо? От обич към гибелта? Това закононарушение ли е? Мисля, че ще е закононарушение другото. Ако те позволен аз да умра, това ще бъде ликвидиране, не самоубийство. "
Сливенският духовник Иван Янков разгласи безсрочна гладна стачка поради касирания избор на нов Сливенски митрополит, в поддръжка на номинирания за поста свещеник Йеротей от Епархийския съвет.
Предисторията на абсурда, който провокира доста безредици и отвращение в града и страната: през февруари Епархийският съвет в Сливен организира избори за нов митрополит. Най-голяма поддръжка събра свещеник Йеротей - досегашният викарий на умрелия сливенски митрополит Иоаникий /26 гласа/, викарият на ловчанския митрополит – свещеник Михаил, получи 22 гласа. Светият Синод дефинира по кое време ще разгласи решението си. Но вместо това, одобри нова разпоредба. С нея сливенският избор бе касиран, миряните бяха лишени от даденото им право да вземат участие в него, а определянето на бъдещия митрополит бе оставено само на волята на висшия клир. Последваха митинги. Свещеници и вярващи от Сливенската епархия се оповестиха срещу дейностите на Синода. Протестираха и пред постройката на висшия клир. Имаше и митинг против митинга. Резултатът – Синодът анулира наредбата, само че не и касирането на изборите в Сливен.
Отец Иван, предстоятел на храма в сливенския квартал „ Речица “, е един от най-уважаваните свещеници в Сливен. Пред медиите той разгласи претекстовете си. Поместваме обръщението му без редакция, с известни съкращения:
„ Мили хора, събрах ви, с цел да кажа, че в Българската православна черква нищо не е наред и не е по този начин, както се пробват да ни го показват. И тъй като е прекомерно дълго да го изяснявам до дъно, ще дам един образец, който да е понятен за безусловно всички хора: Това е шише. Запушено е. На него има етикет и надпис, че съдържа вода. Но като го отворим, виждаме, че е празно и в него има единствено няколко капки вода... Православната ни Църква сега представляваме това шише. Има етикет с това, което би трябвало да бъде – религия, обич, вяра, мир, съгласие, приятелство. Но тия всички неща вътре ги няма. Ако има неутолим за истина, за християнски добродетели, за религия, вяра и обич, тук е единствено етикетът на тези неща. Този етикет ръководи в този момент Църквата, която е изпразнена от наличие.
Аз съм от 30 години духовник и от 50 - в Църквата, тъй като съм попски наследник. От началото си мислех, че нещата могат да се трансформират с работа, като се стремиш да направиш положително, само че виждам, че това е невероятно. Лека-полека нещата в нашия православен клир стигнаха до такава степен, че от преобладаващо положителни, станаха преобладаващо зли. Архиереите ни сега са разграничени 4 на 9. Слава Богу, че има такива, които мислят друго от тия 9.
Днес стартирам подписка " за " и " срещу " Иеротей. За тези, които изобщо се вълнуват от това нещо кой ще е бъдещият митрополит на Църквата. За мен то е безпределно значимо, тъй като, в случай че началникът е неприятен, това следва и за всички негови подчинени. Сам съм.
Изправих се и споделям, че царят е гол. Нещо в църквата ни не е обикновено
Съвсем умишлено го върша в първия ден на Великия пост. Аз самият стартирам да тримиря /доброволен тридневен отвод от вода и храна – б. ред./, както съм правил доста години до момента и уповавам се да не е последно. Но този път ще продължа и след трите дни. В дните напред ще приключа, в случай че владиците проявят здравомислие и касират дефинитивно своята касация на избора на сливенски митрополит. Ще недояждам и копнея или до момента в който те се откажат, или до момента в който умра.
И тъй като това е персонален избор, който визира доста хора – преди всичко фамилията ми, на второ място енориашите ми, на трето място приятелите ми и моите познати, мятам това предизвикателство към всички тях. Ако животът ми не е цялостен с равнодушие и в случай че моят живот значи нещо за тях – митрополити, свещеници, миряни, родственици, другари – направете нещо, с цел да спасите живота ми. Ако ли не, животът ми, изпълнен с омерзение така и така, все в миналото ще свърши.
Това е гладна стачка и затваряне на църквата /храмът в квартал „ Речица “, чийто предстоятел е свещеникът – б. Ред./. Аз излязох оттова и моите чиновници взеха решение, че щом го няма свещеникът, те няма какво да вършат там. Предполагам, че са я затворили по своя си воля. Върша това нещо без благословението на дядо Йоан и срещу волята на Светия синод, също както те правиха своите избори и най-нагло ни дадоха отговор: Няма да ви дадем митрополита, който желалете! Защо?! Защото така!
Който сее вятър, жъне стихии. Капката на персоналното ми самообладание преля. Не съм заплашван. Дядо Йоан /временно оглавяващ Сливенската митрополия – бел. Ред./ се опита да ме откаже да върша това, което съм решил. Не се и опасявам. Защото в случай че човек е решил, че може да почине на следващия ден, той не се опасява от гибелта.
Дядо Йоан сподели, че не е дядо Иоаникий и няма да можем да му сложим трънен венец. Демек, той е мощният на деня и той ще ни пръсне, а не ние да променим неговото мнение. Виждам, че дядо Йоан се е запътил към патриаршеската офикия и се пробва да застане с духовната си големина до духовната големина на дядо Неофит. Но и виждам, че оная големина – на дядо Неофит, е духовна. Великан. Обаче виждам към него джуджета. Ако те имат тоя кураж и това лъжливо свое самомнение, че са почтени, то най-малко в моите очи не е по този начин.
Откривам подписка " за " и " срещу ", тъй като като най-обикновен човек допускам, че може и да не съм прав
Може хората, които не мислят като мен, да са повече. Давам им опция да се подпишат срещу. И приканвам всички отвратени свещеници и миряни в Българската черква, освен в Сливен, да дойдат и да се подпишат.
Понеже е седмица на прошки, чакам от тях да дойдат и да кажат: Отец Иване, простено, елементарни! Защото аз се усещам афектиран от тяхното поведение. Очаквам да ми изискат амнистия и ще им я дам със същите думи: Простено да ви е, простете, в случай че аз съм ви обидил. Ако ли не, техен е изборът.
Ще недояждам, до момента в който касират личната си касация и одобряват това, което Сливен избра. И до момента в който съжалят за това, което вършат с Църквата ни. Тя не се ръководи добре. Тя се сви. В момента в множеството околни села се построиха църкви. Но в тях няма свещеници. Е, аз затворих и тази на „ Речица “ – един огромен квартал. Защото не желая да работя по този метод, по който те ни споделят, че би трябвало да работим. Не съм склонен.
Бих приел с тях всевъзможен диалог – без свада, без протест и гражданска война.
Ако някой желае, да пристигна да се изплюе на кръста, който нарисувах. Ако желае – да застане под него. Защото кръстът е дървен. Кръстът е възвисяването на индивида до Бога през страданието и разпятието на пристрастеностите ни. А нашите висши духовници
трансфораха кръста в лъскави декорации ,
които носят на гърдите си. Включително и миряните. Това не е това, което е Кръстът за нас, християните.
Започнах с това, че Църквата е изпразнена от наличие, тъй като я изпразниха от наличие тези, които ни управлявват. А не тъй като в нея го няма това, което би трябвало да бъде вътре.
Сливен избра с 26 гласа на първи тур своя фаворит. Всичко друго е режисура от тях
Защо би трябвало да ни дадат този, който ние не желаеме?! Защо би трябвало да организираме още веднъж избор?! Аз допускам какво ще създадат. Ще заплащат, ще подкупят и идващият избор няма да е по този начин, както беше първият. Осъзнавам даже, че дядо Иеротей може въобще да не бъде включен. Когато ни показаха листата, някой от гласоподавателите ми сподели: Половината не дават отговор на изискванията. И все пак са били в листата. Ето в този момент, ще избираме патриарх. Има няколко условия. На дядо Серафим не му доближават два месеца по възраст. И той няма да бъде въобще претендент. Друг няма да бъде по друга причина. И ще се наредят отново тия същите, които за мен направиха
ОПГ – проведена незаконна група
в Светия синод. Станаха 9. Не им стига един човек до 10. И по всяка възможност или ще си го реализиран, или би трябвало да се откажат... На нищо не се надявам. Като християнин, декларирам отвращението и срама си от това, което демонстрират на всички нас със своите решения и действия. Срамувам се от това. Киприан, представителят на Светия синод, да излезе с мазна усмивка в символ на пренебрежение към всички, които стояхме там и безшумно пеехме молитви, и да каже в прав текст: Всичко, което желаете, няма да се случи. Засега даваме обратно за наредбата и оконччателно касираме избора на свещеник Иеротей. Защо? Защото така! Това не е отговор за хора, които не са в първи клас.
И ножът, и хлябът е в техни ръце. Могат да си създадат безусловно каквото пожелаят и никой не може да ги спре...
Затова подхващам последния ход, с цел да спра това, което желаят да създадат. По-рано споделих, че ще се изправя и ще кажа „ Недостоен “ на този, който ни наложат, само че към този момент ще бъде късно. Явно безусловно не би трябвало да бъде Иеротей. Не знам какво им пречи тоя човек, само че всички тия старания, които поставят – законни и незакони, с цел да не бъде той, ми приказват, че очевидно е по-достоен от останалите и си заслужава да бъде предпазен. Той е беззащитен сега. Мълчи и следи в профил по какъв начин бива опетнен и заплюван...
Разбира се, че решението ми е в контраст с каноните, само че какво му остава на един човек?
На Великомъченик Димитър какво му пречеше да си бъде градоначалник на Солун? Защо раздаде парцела си и отиде да бъде погубен? Защото не можеше да търпи неправдата и избиването на хиляди християни без съд и присъда. Той направи честен акт и сподели на своите събратя: Не съм склонен с това, което вършиме. Така направи и свети Георги, по този начин направиха и ред други светии. Свети Трифон имаше време да избяга, само че се съобщи, беше непреодолим и беше погубен. Защо? От обич към гибелта? Това закононарушение ли е? Мисля, че ще е закононарушение другото. Ако те позволен аз да умра, това ще бъде ликвидиране, не самоубийство. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ