Ще дам всичко от себе си отиването ми в НБА

Ще дам всичко от себе си отиването ми в НБА да е единствено началото. Това съобщи родният баскетболист Александър Везенков на първата си публична изява след прекосяването в Сакраменто Кингс, съобщи кореспондент на БГНЕС. Везенков се трансформира във втория ни състезател, който ще играе в НБА след президента на БФ Баскетбол Георги Глушков, който също участва на днешната конференция.

Везенков приказва за предизвикването да бъде в НБА. „ Да, то всичко беше от 3-4 юли – тогава беше по-емоционално, когато трябваше да премисля какво ще се случи, отидох и до Щатите за 4-5 дни. Със сигурност това е ново предизвикателство за мен, отивам в по-голяма страна – това е една фантазия, която всеки един баскетболист желае да преживее. Продължавам да упражнявам, да се концентрирам ментално и физически, да отида оптимално квалифициран, с цел да може това да ми помогне на терена “, стартира той и продължи:

„ Всичко почна през декември месец, когато за първи път помощник-генералният управител пристигна в Атина. После пристигнаха генералният управител, треньора, вицепрезидентката, скаута…5-6 индивида пристигнаха. Чух по какъв начин звездите на тима приказват за мен. След като се срещнах с тях, те се оказаха земни хора – има и суперзвезди. Цялата организация е по този начин направена, сходно на тази в Олимпиакос, всички работят като тим и екип, като едно семейство. Това се виждаше и от стила на игра на Сакраменто. Мисля, че тези неща са плюсове и помогнаха за моето решение. В интерес на истината, правата ми минаха през доста тимове – с Бруклин, с Кливланд, там нещата бяха ясни. През тези години мисля, че бях близо да мина в един тим, само че не се случиха нещата. НБА е една фантазия, само че не желая да върша нещо, просто с цел да съм там. Искам да имам опция да се развъртвам – да мога да оказа помощ на тима и на себе си. Това лято всичко беше ясно за моята роля и това, което желаят от мен, мисля, че беше верният миг. Със сигурност беше прочувствено – като виждаш един човек 5-6 години всеки ден, мъчно се разделяш с него. Всички го одобриха доста добре – всеки искаше да ме задържи в Олимпиакос, даже една част от мен искаше да остане. Всеки ми пожела триумф. Първоначално желаех номер 14 или 41, само че защото ги нямаше – не мога да кажа, че го взех поради почитателите на Олимпиакос или Василис Спанулис – мисля, че ще ми пасне “, сподели още Саша и във връзка с раздялата си с Олимпиакос.

Българският баскетболист бе безапелационен, че неговият опит ще му бъде изгода оттатък Океана. „ Не, не ги познавах момчетата, не можах да се срещна – на Сабонис му се роди второ дете, той е прелестен човек. От друга страна, треньорът, когато ти каже, че те желае, това не значи, че ти е обезпечено титулярно място. Който е подготвен да помогне, ще получи късмет в Сакраменто. Със сигурност моят опит ще помогне – акомодацията ми отвън терена, колкото по-бързо се приспособявам на новия жанр на живот, толкоз ще си проличи и на терена “. На въпроси на БГНЕС по отношение на това на кои качества ще разчита, с цел да се наложи в НБА, и какви игрови минути чака да получи при започване на сезона, той отвърна: „ Нищо няма да трансформирам. Знам каква ми е силата – по тази причина отивам, тъй като мисля, че мога да оказа помощ на този тим. Нямам някакви упования, желая просто да се боря всеки ден, да покажа, че заслужавам да съм там. Не чакам нито 30 минути, нито да не играя – те са толкоз доста мачове, че сигурно ще играя някакво време. Не поставям спомагателни упования – упражнявам всеки ден, пробвам се да съм квалифициран и да забележим какво ще стане “.

Везенков съобщи, че ще направи всичко по силите си, с цел да възпламени децата към баскетбола. „ Разговаряхме с него (б.ред – притежателя на Сакраменто), нищо съответно – и той сподели, че се радва да съм там. Генерално, Сакраменто е един тим, който 18-19 години не бе в плейофите. Това, че приключиха трети, упованията са доста огромни – баскетболът е главен спорт. Затова, идващият сезон всеки чака тимът да побеждава, в това число и притежателят. Да, от една страна е доста хубаво, и наслада, и всичко положително – въпреки това е и отговорност. Всяко едно дете знае за НБА – до момента в който играех в Гърция беше едно, въпреки че Евролигата е доста мощна, с прекосяването ми в НБА, дребните започнаха лека-полека да се интересуват. Конкретно баскетболът е доста сложен спорт – би трябвало да полагаш старания. В момента най-важно е да вкараме децата в залата. Има проблеми на всички места, всеки е отговорен за настоящето положение на баскетбола – време за рестарт има, само че не би трябвало да се губят децата. Има един временен интервал, в който изоставаме. Ще направя всичко допустимо, с цел да запаля децата по баскетбола “.

„ Преди е било доста по-трудно европейците да играят в НБА – виждаме, че трима от четиримата най-хубави играчи са от Европа. Много по-лесно е с информацията, треньорите си приказват между тях. От друга страна, моето семейство го претърпя доста прочувствено – допускам за един родител детето му да отиде в НБА е нещо неповторимо. Радостта е едно, само че отговорността и предизвикването са друго. Семейството ми постоянно ще бъде до мен да ме поддържа. Да забележим дали отиването ми там е максимумът. Ще дам всичко от себе си отиването ми в НБА да е единствено началото. Най-голямата разлика са съвсем 10 години – тогава бях на 19, безусловно не бях подготвен за Евролигата, нямах и самочувствието, което имам в този момент, както и базата, която изградихме с моя екип в последните 3-4 години. Стигнахме два пъти до Финалната четворка. Нова лига е, доста по-бързо се играе, атлетизмът е на друго равнище – само че и Евролигата не е за подценяване, от 5 октомври всяка една победа е от голяма важност. Имам повече мотивация, по-готов и зрял съм. Не мисля, че ще попадам в тази обстановка, само че и да попадна, знам какво да направя. Първо, не знам дали са гледали Финалната четворка. Относно националния тим, това е въпрос на договаряния, дали националният тим ще се бори за нещо. На два мача сме от класиране за квалификациите, само че и на два от отпадане. Винаги когато съм свободен, съм подготвен да играя за националния тим. Да, до последните 24 часа всичко беше 50/50. Олимпиакос беше добър тим, познавах безусловно всичко. За да спечелиш една купа, най-после печели единствено един “, продължи той по повод и на националния тим.

Саша призна, че към момента не си е намерил жилище в Сакраменто. „ В Сакраменто бях единствено два дни – отпътувам края на август, тренировките стартират средата на септември, сезонът – в края на октомври, тъй че ще имам време да си намеря жилище. Sofia Eagles виждам предпочитание за развиване на деца, видях нещо хубаво – деца, които се усмихват, когато са в залата. Тази академия е осигурила 2-3 зали, което е главен проблем в България. Вината е в безусловно всички – в случай че ти не го искаш, просто няма по какъв начин да стане. Няма елементарен път – може една година да си супер мощен, само че никой няма да помни какво е било, всичко се не помни за 10 дни. Всяка година би трябвало да показваш на какво равнище си. Моментите, в които ставаш по-голям, са доста по-хубави от тези на 15-16 години. С всеки изминат ден мога да усъвършенствам безусловно всичко – мога да науча доста нови неща. Като компликации, чисто баскетболно нямам никакви терзания. Ще ми е нужно време да видя какво желае треньорът от мен. Сега всичко е ново – първите 1-2 месеца, всичко си зависи от мен. В Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис – това е магията, да се докоснеш до всички тези играчи. Тези зали нямат нищо общо с европейските, просто са по-големи, приказваме за един друг цвят. Това също повлия на моето решение – Сакраменто има тим, който може да се развива. Моята цел е тимът да побеждава – когато това се случва, толкоз по-голям си и ти в ротацията “.

На въпроси на БГНЕС по отношение на това какво би взел от сегашните или предишните звезди и какво си е споделил с треньора Майк Браун на първия мач от Лятната лига, Везенков показа: „ Нямам някой – доста ми харесваше Дирк Новицки, когато играеше едно време. Харесват ми тимове, които раздават топката. От друга страна, треньорът е доста отворен човек, нищо съответно за мен, въпреки всичко е лято, имаме 7-8 месеца, в които да работим. За атмосферата си говорихме “. „ Със сигурност чакам българите да ме поддържат – доста е значимо, че има българска общественост в Сакраменто. Всеки един тим от НБА има доста положителни играчи, съвсем всеки един състезател е доста добър и има качества – Харисън Барнс е първенец на НБА с Голдън Стейт, всеки един ден е предизвикателство за моята кариера. Много е хубаво, доста е вълнуващо – както когато бях на 19 и гледах всички звезди на Евролигата, по този начин ще стане и в този момент. Отивам в един нов свят, ново състезание, в което има над 50 суперзвезди “, добави още той и продължи:

„ Не, говорихме с него, беше сигурен, че ще съумея – той ми е оказал помощ за безусловно всичко в моята кариера. И той разбра, че от професионална позиция това е най-правилният избор. Може да съм зарадвал три страни, само че зарадвах цяла „ алена “ Гърция. Роден съм в Кипър, живял съм в Гърция, родителите ми са от България – всяка една страна ми е драговолно. Сестра ми живее в Кипър, само че родителите ми са от България, България ми е дала всичко. Не познавам доста хора с три паспорта. При това прекосяване, даже от почитателите на Олимпиакос, които плачеха пред мен, не получих никаква негативност. Още и в този момент мога да си рева до на следващия ден, само че не си го мисля – просто беше доста мъчно решение. Трудните решения в живота са други. Със сигурност беше прочувствено, повече за хората в Гърция. Има доста поръчки за екипи, забави се подписването, не можех да взема от Америка да покажа тук. Не можахме да се забележим, тъй като всеки имаше задължения. Конкретно с Милотинов си казахме, че едното решение няма общо с другото. Той подписа първи, само че това не повлия. Още играя Плейстейшън – в самата игра да ме има вътре, ще е сигурно по-различно “, сподели още нашият баскетболист и разкри, че фамилията му сигурно ще пристигна с него в Съединени американски щати.

Президентът на родната федерация Глушков, който е и първият българин, играл в НБА, с екипа на Финикс Сънс през сезон 1985/86, изрази мнение, че е доста по-трудно да отидеш в Лигата на извънземните, в сравнение с да се задържиш в нея. „ Ако би трябвало да бъда почтен до дъно, ще ви кажа, че е доста по-трудно да отидеш в НБА. Треньорът да те изиска същински, в сравнение с да останеш. Сакраменто се пребори с Олимпиакос, те демонстрираха, че го желаят същински и разчитат на неговите качества. По-лесно е откакто отидеш там – само че това не важи за Александър, той би трябвало да се показа на равнище и да напише нова история с неща, които да ни радват “.

„ Интересът е импровизиран към баскетбола поради него. Още повече, че той преди да замине, направи едно видео, което е обръщение към младите. Вълнуващо е човек да го гледа. Той е един дипломат на баскетбола. От друга страна, единствено ще загатна един факт – в София имаме две зали, и двете са държавни. Използваме ги ние и ЦСКА, и се грижим за тях. За високо спортно майсторство, да следват неговия път, би трябвало освен това от нас, от тези, които се интересуват. Ние би трябвало да покажем това нещо на нашите деца, че в живота няма нищо безплатно – те би трябвало да се борят, и би трябвало да стартираме с тези, които на 14 и 16 година съставляват България. Това е един от детайлите, които ни липсват сега – да желаеме да се преборим с останалите “, призна легендата на българския баскетбол.

Глушков добави, че новината за прекосяването на Везенков в НБА не може да бъде съпоставена с друга огромна вест за родния баскетбол. „ От една година приказвам, че Везенков демонстрира пътя на младите. Не мога да сравня неговата вест с нещата, реализирани в българския баскетбол. В последните години имахме доста компликации с това да накараме младите, че могат и желаят. Затова видеото, което направи, значи доста за мен. Тази вест не мога да я сравня с други – огромните тимове, с огромна история, той ще бъде постоянно част от фамилията на Олимпиакос. Ще го поздравяват, ще плачат, без значение дали играе за Сакраменто. Ти си вечно един от тях – като влезеш в залата, постоянно ще стават на крайници. На Сашко желая да му пожелая да бъде здрав, да бъде бодър – по-трудно е да постигнеш това, което си извървял до момента 28 години. Да бъде спокоен и убеден, че ще го поддържаме безусловно “. /БГНЕС