The National Interest: Буферните държави - жива ли е тази концепция за международен мир?
Ще бъдат нужни доста години или даже десетилетия, с цел да се подредят руините на украинския спор и да се стигне до един или различен консенсус. Вече е ясно, че максималистките искания на разнообразни съюзи имат извънредно дестабилизиращ резултат върху интернационалната система. Може би неуспехът да се основат по този начин наречените буферни страни - страни, които биха се съгласили да не се причисляват към никакви съюзи или блокове от сили - сред НАТО и Русия, докара до експлоадирането на сегашните военни дейности. Такива страни, постоянно заемащи тъкмо тези територии, към които евентуално може да стартира битка, не дават опция на противоборстващите сили да влязат в директен контакт между тях.
Причината е следната: в случай че две сили могат да се схванат да не преобладават в по-малка страна, те ще се спогодят. През цялата история хората са прибягвали до концепцията за буферни положения повече от един път, само че би трябвало да се признае, че резултатите не са еднопосочни. В актуалния дискурс на интернационалните връзки обаче тази идея се е трансформирала в необичайност. Ако някой го спомене, то по-често е с високомерен звук.
Най-известният образец за буферна страна в съзнанието на актуалния човек е Белгия при започване на XX век.
Проблемът е, че съюзите през днешния ден са от ден на ден обременени с ценностни вярвания, които не са съществували преди. Пропитият с демократична идеология съюз НАТО не може да одобри обстоятелството, че страна, която желае да се причисли към него и да стане част от мрежата му, въпреки всичко би трябвало да получи отвод заради географското си състояние и с цел да не изострят връзките с Русия.
Въпреки че Москва настояваше за безпристрастен статут на Украйна, тя най-вероятно към момента очакваше да господства над Киев по някакъв (ин)директен метод. Неспособността Украйна да бъде оставена на мира се трансформира в огромен спор, който можеше да бъде избегнат. Дипломатите би трябвало да се поучат от това и да се замислят съществено за ролята на буферните страни. При все многото неуспехи, в историята е имало образци за сполучливи буферни страни - места, които за дълго време физически са разделяли противоборстващите сили една от друга. Някои се възползваха от естествените географски характерности, с цел да укрепят в допълнение съществуващите граници. Такъв образец е Непал, който преди този момент раздели Британската империя и империята Цин, а през днешния ден разделя Китай и Индия. Друг образец е Австрия по време на Студената война: след Втората международна война страните-победителки се съгласиха да изтеглят всичките си войски оттова.
Може би най-изненадващият образец за сполучлива буферна страна за доста модерни наблюдаващи е Афганистан от края на XIX век доникъде на XX век. Нежелаеща да ръководи не прекомерно печелившата и войнствена територия на Афганистан, Британска Индия обаче изпитвала съществени терзания от възможна съветска инвазия през тези земи в разгара на съперничеството сред Русия и Англия в Централна Азия, което постоянно се назовава " Голямата игра ". След поредност от безсмислени войни в района страните се съгласяват да начертаят границите на Афганистан по подобен метод, че ползите на Руската и Британската империя да не влизат в директен спор. Това съглашение донася изненадваща непоклатимост на размирната страна, която изчезна едвам след поредност от преврати и вътрешни протести, довели до нахлуването на руските войски през 1979 година и по-късно до намесата на Пакистан и Съединени американски щати.
Не бива да се мисли, че способността да служи сполучливо като буферна страна за дълго време се дължи само на относителната непоклатимост на дадена страна.
Опитът на Уругвай е един от най-показателните образци за прехода от неустойчивост към дълготраен триумф.
В продължение на няколко века португалската и испанската империя се борят за Уругвай и когато той получава самостоятелност, в началото има доста проблеми. Аржентина и Бразилия се пробват да го преобладават, вътре в страната разнообразни фракции водят яростна битка между тях и това от време на време ескалира в откровена революция. Тези конфликти даже стават една от аргументите за началото на най-кървавата война в Южна Америка - Парагвайската война - която като че ли в допълнение ускорява въздействието на огромните страни на континента над по-малките им съседи. Загубите от тази война обаче, съчетани с желанието да се поддържа някакъв баланс на силите в района, оказват помощ на Уругвай да употребява своите земни запаси и достъп до пристанища, с цел да се трансформира в една от най-развитите и в последна сметка най-мирните страни в Латинска Америка.
Бразилия и Аржентина съумяха намерено да признаят страховете си, че територията сред тях може да попадне под въздействието на една от тях. След това те съумяха да се спогодят, че нито Бразилия, нито Аржентина ще въвличат Уругвай в техните структури за сигурност.
В днешния свят има райони, които ще се възползват доста, в случай че извърнат по-голямо внимание на концепцията за буферно положение. Размразяването на връзките сред Техеран и Рияд значи, че те към този момент могат да обмислят дружно статута на Ирак, което евентуално ще докара до по този начин нужната непоклатимост в раздраната от война страна.
Разположен сред Индия и Китай, Мианмар към този момент наподобява ги отдалечава още повече. Индонезия, огромна нация навръх кръстопътя на сферите на въздействие на Съединени американски щати и Китай, може да употребява самостоятелния си статут в своя изгода, като в същото време понижи броя на точките, в които има опасност да избухнат конфликти.
Историята на буферните страни е прекомерно комплицирана и двусмислена, с цел да бъде тази идея идеално решение за превъзмогване на всевъзможни спорове сред огромните сили. Но въпреки всичко не би трябвало да се отхвърля, както постоянно се прави в актуалните външнополитически среди.
Политиката може да повлияе на политическата география, с цел да понижи точките на спор сред конкуриращи се сфери на въздействие. Ако има даже минимален късмет сходна политика да сътвори условия за мир, коства си най-малко да се обмисли опцията за основаване на буферни страни в доста проблематични райони на планетата.
Превод Ганчо Каменарски
Източник Actualno.com
Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!
