Нов европейски регламент ни вкарва ГМО без да знаем
Ще бъдат ли отстранени условията за етикетиране и инспекциите за сигурност за растенията, основани посредством нови геномни техники в Европейския съюз?
Този въпрос породи, откакто в средата на предходната година Европейската комисия предложи да се сътвори нов правилник за новото потомство ГМО растения. От тогава до през днешния ден дебатите в общественото пространство у нас са нищожни. Липсват и съвещания от страна на държавното управление с специалисти, браншови организации и жители по тематиката. За това оповестяват от Сдружение " Агролинк ", която е измежду водещите организации в България, които поддържат развиването на биологичното земеделие и културата на биопотребление.
В края на декември м.г. министрите на земеделието на страните от Европейски Съюз гласоподаваха по въпроса, като предлагането бе отхвърлено. Страната ни даде глас " въздържал се ".
Разтревожени, че в случай че законодателството влезе в действие, рисковете от освобождението на неизпитани нови ГМО ще се поемат от хората и природата, от " Агролинк " проведоха кръгла маса с присъединяване на политици, цивилен и браншови организации по тематиката. Те упорстват българското държавно управление да гласоподава " срещу " предлагането да се разрешат на европейско равнище новите генерации генномодифицирани растения ( " нови геномни техники " ).
Централен въпрос в полемиките бе
каква ще бъде позицията на България
за новите ГМО?
" Ние бяхме страната, която не разреши да се реализира квалифицирано болшинство при гласоподаване в Съвета на министрите и да бъде признат този правилник. В момента процедурата се връща, ще има още веднъж гласоподаване ", изясни доктор Светла Николова от Сдружение " Агролинк ". И добави:
" Тези, които бяха изрично срещу, са страни като Австрия, Полша, Румъния, Хърватия, които пазят освен природата, а пазят и икономическите ползи на своите страни. Специално Румъния, която си разреши да отглежда ГМО соя, когато в Европа няма такова позволение, тя видя, че няма пазари и се принуди да спре, освен тъй като е неразрешено, а тъй като няма пазар. Същите причини са и на Полша - огромна страна, която желае да създава, и аграрни производители да се възползват от опцията да продават и да осъществят продукция ".
По думите на Светла Николова от " Агролинк " 97% от българите са с отрицателно отношение към ГМО-то, а въпросният правилник, предлаган на европейско равнище, е основан и прокарван
под натиска на агро-химическото лоби,
както и на 4 огромни международни хранителни корпорации.
Тя цитира и позиция на френската организация за сигурност на храните, съгласно която въпросният правилник е бил написан " на коляно " и не е използван. Съмнителни са и резултатите от тези нови геномни технологии.
" Първо би трябвало да се види какво е въздействието върху животните и хората, по какъв начин въздействат тези технологии на биоразнообразието. Няма за какво да се бърза, нашата селекция от култури е добра, въпреки и в последните години да се стесни, тъй като навлязоха непознати сортове ", съобщи на собствен ред доцент Веселин Дочев от Селскостопанския институт в Шумен.
Подкрепя ли София оферти от Еврокомисията правилник за ГМО храни и фуражи? Засега това не е ясно.
Битката за регулации на ГМО не е от през днешния ден, нито от през вчерашния ден, нито предлагането на Европейската комисия на 5 юли предходната година, това напомни юрист Марияна Христова от коалиция " България, свободна от ГМО ". Тя стартира още през 2005 година.
" Хватката, която предложиха на Съединени американски щати преди 30-40 години. Ако законодателството бъде признато по този начин, както е препоръчано, потребителите, земеделските производители и преработвателите на храни към този момент няма да имат ясна информация дали растенията и храните, които отглеждат, купуват и употребяват, съдържат нови ГМО или не. Това е в главно несъгласие ", акцентира Марияна Христова.
Затова България би трябвало да заеме ясна позиция, която да не допусне освобождението на неизпитани нови ГМО в полетата и храната. Около тази позиция се сплотяват специалисти от разнообразни области - лекари, юристи, учени, биолози, земеделци, пчелари, браншови организации и елементарни жители.
Земеделски организации упорстват,
в случай че регламентът въпреки всичко бъде признат, да бъде основан обществен указател на земеделските производители, които не работят с ГМО сортове, с цел да са осведомени потребителите след това какво употребяват.
ГМО сортовете не са предопределени за фермите и градините, а за лобито на зърнарите, които садят големи пространства, като това било пагубно за биоразнообразието, изясни и Стоян Нешков от Българска академия на науките.
В кръглата маса взеха присъединяване и притежатели на биологични ферми. " Това, което се случва сега, е мятане на прахуляк в очите на обществото ", заключи Ивелин Тончев, притежател на дребна фамилна плантация край София.
От политическите партии на форума участваха депутати от Българска социалистическа партия и " Възраждане ", които също са изрично срещу планувания еврорегламент.
Д-р Ивелин Ризов, представител на Министерството на земеделието, обаче е на друго мнение, като по думите му предлаганите нови геномни техники нямали нищо общо с ГМО технологиите, разработвани преди години.
" Основният характерен детайл е, че при трансгенното инженерство (по-старата технология) имаме транспорт на гени от далечнородствени организми - да вземем за пример от микроорганизми в растения, от риби в растения и така нататък Докато при новите геномни техники, които се оферират за регулация, приказваме за транспорт, при най-страшния случай, на гени от близкородствени организми, а другояче приказваме за това, че преносния генетичен материал би трябвало да се от съществуващия генофонд ", разясни Ризов.
Освен това - Европа, включително и България, така и така
употребява доста количество артикули,
създадени и от ГМО съставки. Над 60% от въглехидратите в диетата ни идват от импорт - от Северна и Южна Америка и така нататък, където се отглеждат ГМО сортове. А и при артикули като соята да вземем за пример - над 98% от международното й произвеждане е от ГМО.
Самите регламенти по тематиката на Европа са одобрявани при започване на века и са доста остарели, като приемането на новия правилник би подсигурил по-добър надзор при потреблението на геномни технологии, добави представителят на Министерството на земеделието.
Новото гласоподаване на оферти от Европейска комисия правилник ще се състои след броени дни - на 11 януари, в Брюксел.
БНР, Нюз бг
Този въпрос породи, откакто в средата на предходната година Европейската комисия предложи да се сътвори нов правилник за новото потомство ГМО растения. От тогава до през днешния ден дебатите в общественото пространство у нас са нищожни. Липсват и съвещания от страна на държавното управление с специалисти, браншови организации и жители по тематиката. За това оповестяват от Сдружение " Агролинк ", която е измежду водещите организации в България, които поддържат развиването на биологичното земеделие и културата на биопотребление.
В края на декември м.г. министрите на земеделието на страните от Европейски Съюз гласоподаваха по въпроса, като предлагането бе отхвърлено. Страната ни даде глас " въздържал се ".
Разтревожени, че в случай че законодателството влезе в действие, рисковете от освобождението на неизпитани нови ГМО ще се поемат от хората и природата, от " Агролинк " проведоха кръгла маса с присъединяване на политици, цивилен и браншови организации по тематиката. Те упорстват българското държавно управление да гласоподава " срещу " предлагането да се разрешат на европейско равнище новите генерации генномодифицирани растения ( " нови геномни техники " ).
Централен въпрос в полемиките бе
каква ще бъде позицията на България
за новите ГМО?
" Ние бяхме страната, която не разреши да се реализира квалифицирано болшинство при гласоподаване в Съвета на министрите и да бъде признат този правилник. В момента процедурата се връща, ще има още веднъж гласоподаване ", изясни доктор Светла Николова от Сдружение " Агролинк ". И добави:
" Тези, които бяха изрично срещу, са страни като Австрия, Полша, Румъния, Хърватия, които пазят освен природата, а пазят и икономическите ползи на своите страни. Специално Румъния, която си разреши да отглежда ГМО соя, когато в Европа няма такова позволение, тя видя, че няма пазари и се принуди да спре, освен тъй като е неразрешено, а тъй като няма пазар. Същите причини са и на Полша - огромна страна, която желае да създава, и аграрни производители да се възползват от опцията да продават и да осъществят продукция ".
По думите на Светла Николова от " Агролинк " 97% от българите са с отрицателно отношение към ГМО-то, а въпросният правилник, предлаган на европейско равнище, е основан и прокарван
под натиска на агро-химическото лоби,
както и на 4 огромни международни хранителни корпорации.
Тя цитира и позиция на френската организация за сигурност на храните, съгласно която въпросният правилник е бил написан " на коляно " и не е използван. Съмнителни са и резултатите от тези нови геномни технологии.
" Първо би трябвало да се види какво е въздействието върху животните и хората, по какъв начин въздействат тези технологии на биоразнообразието. Няма за какво да се бърза, нашата селекция от култури е добра, въпреки и в последните години да се стесни, тъй като навлязоха непознати сортове ", съобщи на собствен ред доцент Веселин Дочев от Селскостопанския институт в Шумен.
Подкрепя ли София оферти от Еврокомисията правилник за ГМО храни и фуражи? Засега това не е ясно.
Битката за регулации на ГМО не е от през днешния ден, нито от през вчерашния ден, нито предлагането на Европейската комисия на 5 юли предходната година, това напомни юрист Марияна Христова от коалиция " България, свободна от ГМО ". Тя стартира още през 2005 година.
" Хватката, която предложиха на Съединени американски щати преди 30-40 години. Ако законодателството бъде признато по този начин, както е препоръчано, потребителите, земеделските производители и преработвателите на храни към този момент няма да имат ясна информация дали растенията и храните, които отглеждат, купуват и употребяват, съдържат нови ГМО или не. Това е в главно несъгласие ", акцентира Марияна Христова.
Затова България би трябвало да заеме ясна позиция, която да не допусне освобождението на неизпитани нови ГМО в полетата и храната. Около тази позиция се сплотяват специалисти от разнообразни области - лекари, юристи, учени, биолози, земеделци, пчелари, браншови организации и елементарни жители.
Земеделски организации упорстват,
в случай че регламентът въпреки всичко бъде признат, да бъде основан обществен указател на земеделските производители, които не работят с ГМО сортове, с цел да са осведомени потребителите след това какво употребяват.
ГМО сортовете не са предопределени за фермите и градините, а за лобито на зърнарите, които садят големи пространства, като това било пагубно за биоразнообразието, изясни и Стоян Нешков от Българска академия на науките.
В кръглата маса взеха присъединяване и притежатели на биологични ферми. " Това, което се случва сега, е мятане на прахуляк в очите на обществото ", заключи Ивелин Тончев, притежател на дребна фамилна плантация край София.
От политическите партии на форума участваха депутати от Българска социалистическа партия и " Възраждане ", които също са изрично срещу планувания еврорегламент.
Д-р Ивелин Ризов, представител на Министерството на земеделието, обаче е на друго мнение, като по думите му предлаганите нови геномни техники нямали нищо общо с ГМО технологиите, разработвани преди години.
" Основният характерен детайл е, че при трансгенното инженерство (по-старата технология) имаме транспорт на гени от далечнородствени организми - да вземем за пример от микроорганизми в растения, от риби в растения и така нататък Докато при новите геномни техники, които се оферират за регулация, приказваме за транспорт, при най-страшния случай, на гени от близкородствени организми, а другояче приказваме за това, че преносния генетичен материал би трябвало да се от съществуващия генофонд ", разясни Ризов.
Освен това - Европа, включително и България, така и така
употребява доста количество артикули,
създадени и от ГМО съставки. Над 60% от въглехидратите в диетата ни идват от импорт - от Северна и Южна Америка и така нататък, където се отглеждат ГМО сортове. А и при артикули като соята да вземем за пример - над 98% от международното й произвеждане е от ГМО.
Самите регламенти по тематиката на Европа са одобрявани при започване на века и са доста остарели, като приемането на новия правилник би подсигурил по-добър надзор при потреблението на геномни технологии, добави представителят на Министерството на земеделието.
Новото гласоподаване на оферти от Европейска комисия правилник ще се състои след броени дни - на 11 януари, в Брюксел.
БНР, Нюз бг
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ