Лудостта на краля: Джордж III
„ Ще бъда вманиачен като крал Джордж III! Ще бъда лудият крал Джордж Заекващия! “ – Колинф Фърт, „ Речта на краля “ (2010)
Каквото и да е мислел крал Джордж VI за заекването си, Колин Фърт несъмнено беше прав, когато сподели, че не е единственият британски монарх в историята, считан за вманиачен от народа си. Всъщност тази премия е дадена повече от два века по-рано на един различен Джордж.
Кой е бил Джордж III?
Роден е като Джордж Уилям Фредрик на 4 юни 1738г. Сяда на английския престол като Джордж III след гибелта на дядо си, Джордж II, през октомври 1960г.
През първата половина от ръководството му, по всичко наподобява, че новият монарх е изцяло здрав и естествен човек. Всичко върви релативно безпрепятствено и без никакви изключително проблеми. Животът за Джордж III се развива доста добре. Щастливо женен е за кралица Шарлота, раждат му се 15 деца, а Британската империя се радва на голям разцвет.
По време на кралстването си той става очевидец на американската и френската революции; вижда войните, които се пораждат вследствие от тях, както и великите борби против Наполеон. Учи много старателно и е запленен от науката и технологията. Дава персоналната си поддръжка на бедния часовникар Джон Харисън, чието откритие – морския хронометър – доста усъвършенства точността на морското навигиране. Той е третият от ерата на Джордж, траяла от 1714 до 1830г.
Джордж III е неудовлетворен и ядосан от резултата от Американската война за самостоятелност (1775 – 1783), само че в последна сметка приема Съединени американски щати като нова нация. Ужасът на краля от загубата на американските колонии обаче не е нищо спрямо реакциите на приятелите и роднините му, когато той стартира да губи разсъдъка си.
Лудостта на краля
Джордж III е прочут с доста неща, само че най-много с това, че лудостта го завладява изцяло към края на живота му. Много крале и даже кралици са полудявали през вековете, само че евентуално Джордж III е по-известен от тях, тъй като при него се случва в основен миг от историята – рухването на френската монархия и възходът на Наполеон Бонапарт, което се оказва голяма опасност за Англия.
Заради неустойчивостта в Европа и заплахата от война във Франция (отново!), неспособността на Джордж III и търсенето на лек за лудостта му е от голяма значимост за английското държавно управление и кралския двор.
Болестта на Джордж III стартира през октомври 1788г. От този миг нещата се утежняват. Личният доктор на краля заподозира, че нещо не е наред, когато „ Фермерът Джордж “, както го наричали подчинението му поради любовта му към природата, се пробва да засади една пържола. Той считал, че месото растяло по дърветата и засаждайки пържолата евентуално ще поникне нов тип дърво. Кралският доктор приема това за много необичайно. Но не прави нищо по въпроса, единствено стартира да следи по-внимателно краля.
Първият същински симптом за лудостта на Джордж се демонстрира, когато прислужниците му го заварват да се здрависва с едно дърво в двора на замъка Уиндзор. Кралят вярвал, че дървото е крал Фридрих II! Освен обстоятелството, че Фридрих II нямал кора, клони и листа, дребна детайлност била, че кралят на Прусия бил мъртъв от две години. Тогава лекарите към този момент в действителност стартират да се тревожат.
Джордж III последователно стартира да се утежнява. Страда от най-различни недоволства, от тежки стомашни болки до болки в мускулите и ставите, пристъпи на суматоха, меланхолия и халюцинации (които евентуално изясняват случаите с дървото и пържолата). Вече не може да спи и го покосяват пристъпи, поради които лекарите го връзват за стол, с цел да не се нарани. През ноември 1788г кралят към този момент е толкоз откачен, че стартира да се приказва за регентство.
Лечението на краля
Медицината през 18-и век е меко казано в зародиш. Макар лекарите през 1780-те да знаели по какъв начин да лекуват разнообразни заболявания с медикаменти, въобще не разбирали умствените болести. По това време даже не се прави разлика сред физически и умствени болести. Болестта на Джордж III е наречена просто „ полуда “.
Кралят получава цялостна стратегия „ лекуване на полуда “ – поредност от процедури, надалеч не изключително приятни. Десетилетия по-късно лекарите най-сетне отхвърлят хуморната медицина – теорията, че човешкото тяло съдържа четири хумора или четири съществени течности, които управляват здравето и страстите. По времето на краля обаче това схващане към момента се приема за правилно и лекуването му е основано напълно на него.
Обичайното лекуване включвало процедури като стартиране на кръв, изприщване, изпотяване, връзване и страшни коктейли и отвари, които да третират другите признаци на краля, само че без резултат. Идва моментът за фрапантни ограничения.
Д-р Франсис Уилис
Намесва се доктор Франсис Уилис.
Франсис Уилис е дипломиран доктор, предложен като най-хубавият късмет за краля. Приятелка на кралица Шарлота загатва, че доктор Уилис излекувал сполучливо майка й, а методите му били ефикасни и правдоподобни. Отчаяни, кралските лекари отстъпват и дават на Уилис безграничен достъп до краля.
Уилис работи объркващо за останалите лекари. Той ползвал доста от общоприетите способи за лекуване на полуда, само че също по този начин предложил терапия на своите пациенти. Вероятно поради голямото си обезсърчение, множеството лекари очевидно не запомнили, че пациентът им в действителност е човек и не се занимавали да приказват с него. Уилис обаче прекарва време с краля, приказва с него и се пробва да разбере какво се случва.
Докторът сметнал, че щом кралят е вманиачен и отвън надзор, то е нечий дълг да го вкара под контрол… в случай че ще и принудително. И в случай че кралските лекари не смеели поради статута и купата на пациента си, той нямал сходни угризения. Освен режим от терапия, връзване, извършения и излагане на чист въздух, Уилис опитвал също да обясни на пациентите си, че самите те би трябвало да създадат старания да се борят с демоните си.
Междувременно всички останали лекари се смеели. Те считали, че самият Уилис е не по-малко вманиачен от краля и методите му нямало по какъв начин да проработят. Не отразявали обстоятелството, че Уилис в действителност съумява да помогне на монарха.
През 1789г лудостта на краля е овладяна. Регентството се разминава и в този момент кралят може да продължи със своите отговорности, подпомаган от упорития доктор Уилис, който не си и помисля да се откаже. Неговият триумф го трансформира в звезда и името му е спрягано като пионер на психологичното здраве. Всичко наподобява чудесно… най-малко за известно време.
За Джордж III обаче нищо не е свършило. Между 1789 и 1810г той полудява още пет пъти. За негово злощастие Франсис Уилис умира през 1807г на заветната възраст от 89г, само че е завещан от двамата си сина, Джон и Робърт Уилис. Запознати с работата на татко си, те не престават с лекуването на краля през идващите 20 години.
Колкото и да прави оценка напъните им, Джордж III непрекъснато отхвърля лекуванията им, само че кралицата твърди докторите да продължат, макар възраженията на краля. Това твърдоглавие дава резултат и въпреки монархът да не е оздравял от лудостта си, положението му най-малко се управлява и той може да води съвсем естествен живот.
Или най-малко по този начин си мислели всички.
През 1810г лудостта на краля се завръща с цялостна мощ. Дори неимоверните старания на братя Уилис не съумяват да го спасят и Джордж III е свален от трона година по-късно. Той е разгласен за нелечимо вманиачен и го наследява сина му Джордж IV.
Краят на Джордж III
Последният конфликт на Джордж с лудостта унищожава фамилията му. През 1811г най-големият му наследник става принц-регент. Кралица Шарлота е потресена от новините и постоянно посещава брачна половинка си в замъка Уиндзор. Отново, лудостта на Джордж III идва на талази, само че никой не съумява да го извади от положението му. С течение на годините той ослепява и е пропуснат от света. Не схваща даже за гибелта на Шарлота през 1818г. Умира самичък и вманиачен на 81 години през 1820г.
Диагноза
Смята се, че Джордж III е страдал от порфирия. Просто казано, това е заболяване, което визира мозъка и нервната система. Страдащите от порфирия изпитват най-различни признаци, в това число гадене, стомашни болки, сензитивна кожа, диария, пристъпи и мускулна уязвимост. Най-известният признак на порфирията обаче е нарушеното умствено здраве. Пациентите с тежка форма на болестта изпитват меланхолия, параноя, пристъпи на суматоха и халюцинации.
Възможно е порфирията на краля да се е влошила от поглъщането на арсен – мощна отрова, която е била съставна част в някои медикаменти през 18-и век.
