Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за

„ Ще бъда благословен, в случай че с моята всеотдайност възкръсне България за нов свободен живот! “. Думите са на първия български екзарх Антим I (1816—1888), останал в българската история като изтъкнат политик, държавник и най-много като герой за независимостта на Българската черква и усилването на нейната сплотяваща роля.
Днес мавзолеят на Антим I е част от митрополитския комплекс във Видин, ситуиран в остарялата част на града, предава кореспондент на БГНЕС.
Роден със светското име Атанас Михайлов Чалъков в Лозенград, Антим I за дълго свързва живота и активността си с дунавския град. Видинският митрополит е провъзгласен за екзарх след оповестяване независимостта на Българската черква през 1870 година
Екзарх Антим I подкрепя морално и материално освободителното придвижване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите: " Бъдете благословени, Вие български рожби. Когато се върнете при Вашите приятели във Влашко, предайте им, че от високия екзархийски трон, на който ни сложиха, както Вие почтени рожби на България, аз не ще престана да бъде притежател на духа на народа си и с най-буден взор и твърдо неизменност ще ходя към реализиране на великата негова национална задача (освобождението). "
След жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 година, по самодейност на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Той ги обобщава в отчет, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Екзархът уведомява и държавните управления им за турските жестокости, като на свои разходи изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а самичък оглавява делегация до Високата врата в отбрана на българския народ.
Дейността на екзарх Антим I води до свикването на Цариградската посланическа конференция през декември 1876 година Въпреки натиска на турския външен министър, той отхвърля да изпрати признателен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите: " Не можем да благодарим на държавно управление, което коли, беси и угнетява народа! "
През януари 1877 година Антим I проваля особено свикано " Велико национално заседание " в Цариград, като преднамерено се " подхлъзва " в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим I да отхвърли обществено турските кланета. На 14 април 1877 година с везирска заповед екзарх той e свален от екзархийския трон. След къс съд Мидхат паша го осъжда на гибел за държавна измяна. След неотдавнашен прелом в Османската империя, присъдата е сменена със изгнание. На 17 юни 1877 година екзарх Антим I е изпратен на изгнание в Анкара, Мала Азия.
След Освобождението се завръща във Видин и още веднъж заема митрополитския трон. Той е ръководител на Учредителното и Първото Велико Народно заседание, провъзгласили Търновската конституция.
Когато се взима решението за създаване на най-големия православен храм във Видин - „ Св. Димитър Солунски “, Антим I е ръководител на комисията по градежа на катедралата. Признателното видинското поданство издига пантеон в чест на достойния нравствен овчар, донор и жител.
По самодейност на Видинския митрополит Неофит през 1923 година е формиран комитет за строителството. Мавзолеят е еднокуполен, изографисан параклис, в центъра е седящата фигура на Екзарха. Построен е през 1934 година и е вторият след този на княз Александър Батенберг (1879-1886) в София.