Щастливо младо семейство решава да си има дете. Всичко се

Щастливо младо семейство взема решение да си има дете. Всичко се случва наред и след девет месеца на света се появява дребният човек. Щастието на родителите няма лимит, всички са във екстаз от това знамение с големи сини очи. През нощта майката седи над креватчето и си мисли за това като какъв желае да го види пораснал.

Родителите кроят проекти, те имат визия какво би трябвало да стане детето им. От това, което родителите желаят, ще зависи и възпитанието и развиването на детето. Но до каква степен това е положително?

Известният американски академик Ерик Берн в своите работи е писал за това, че родителите би трябвало да бъдат деликатни в своите упования. Според него те би трябвало да осъзнават какъв брой съществено въздействат върху бъдещето на детето си.

Жизнената стратегия

Ерик Берн е американски психолог и психиатър, създател на концепции за сценарното програмиране и доктрина на игрите. Той твърди, че животът на всеки човек се програмира още в детството, до шестгодишна възраст, а по-късно всички просто живеем по определения сюжет.
Сценарият – това е нашият витален проект, който се образува от най-ранното детство в големия си % под въздействието на родителите. Берн счита, че това е психически подтик, който с голяма мощ тласка индивида напред, по линията на ориста му. Много постоянно това се случва обратно на това, което самият човек би си поискал.

Жизненият сюжет стартира да се образува в първите години на живота и последователно се трансформира в стратегия. Именно това образува изначалната канава на нашия сюжет. Това е нещо като „ примитивен протокол “, който дефинира какво ще стане с нас години по-късно. Процесът на образуване на тази канава продължава до шестгодишна възраст.

Когато детето направи шест години, неговият витален проект към този момент е подготвен. Всъщност този факт е бил прочут още през Средновековието, за него пишат свещеници и учители, с думите: „ Оставете ми детето до шест годишна възраст, а по-късно си го вземете назад “. При задоволително положителни привички, възпитателят може да планува какъв живот чака детето, ще стане ли то победител, или несретник.

Подсъзнателният проект за бъдещето, нашата витална стратегия, се образува най-често по фамилни указания. Важно е всичко, което родителите приказват на своето дете. То възприема желанията на родителите си като команда и по този начин може да остане за цялостен живот. От това може да се освободи единствено посредством мощно прочувствено разтърсване, драматическо събитие, да вземем за пример, обич, не одобрявана от родителите.

Психологът твърди, че сходно избавление може да се случи в резултат на психотерапия, само че наложително продължителна. Смъртта на родителите не безусловно отстранява програмата, а в противен случай, нормално още утежнява обстановката.

Берн споделя: „ Най-често детските решения, а не съзнателното обмисляне в зрелост, дефинират ориста на индивида. “ И в действителност се основава усещане, че хората ги влече по всички страни някаква неразбираема мощ. Често противоречаща на виталните им цели.
Мечтаещите за пари ги губят по неразбираеми аргументи, жадуващите обич пробуждат у хората единствено злоба. Именно по този начин работи виталната стратегия, която е заложена у нас от самото детство.

Но има и едно само че: сюжетът няма да работи, до момента в който детето единствено не го одобри. Разбира се, това няма да е съпроводено с фанфари и фойерверки, просто в един миг детето ще си каже: „ Искам да бъда като мама “. От този миг програмата ще стартира да работи.
Най-често програмирането произтича в отрицателна форма, когато родителите набиват в главата на детето си разнообразни ограничавания. Забраните затрудняват опцията да се приспособява към събитията, а разрешенията – в противен случай, дават независимост на избор. Но разрешенията не би трябвало да се отъждествяват с всепозволеността.

Най-важните позволения, които би трябвало да дадем на детето си – това е разрешението да обича, да се трансформира, да се оправя със своите проблеми. Разликата сред този, който е привикнал с всевъзможни забрани и привикналият с позволения, е забележима. Израстването измежду забрани пречупва човешките ориси. Успехът, благосъстоянието и дори хубостта – всичко това зависи от родителското позволение.

Ерик Берн споделя: „ Да бъдеш хубав (същото като да си успешен) не е въпрос на анатомия, а на родителско позволение. Анатомията, несъмнено, въздейства на миловидността на лицето,доколкото лицето в отговор на усмивката на бащата или майката, може да ракрие същинската хубост на дъщерята. “

И това е, което всеки родител би трябвало да разбере! Ако виждаш в своя наследник неуместно, едва и несръчно дете, то такова и ще стане то. Ако смяташ щерка си за грозна, ти я обричаш на подобен живот.

Родителите – това е пиедестал, върху който се строи животът на детето. Много значимо е да се осъзнава това, което мислиш за своето дете, по какъв начин се отнасяш към него и каква стратегия му задаваш в живота.