Щастливеца ни завеща умението не само да наблюдаваме, а да

Щастливеца ни завеща умеенето освен да следим, а да проглеждаме – да виждаме красивото, само че и грозното, да възпитаваме у себе си протеста против бруталното в индивида, против омразата и несправедливостта. Щастливеца в никакъв случай не размаха пръст, не ни уточни дидактично кое е положително и кое зло. Той споделя и оставя всеки от нас да избере самичък. Това съобщи вицепрезидентът на честването в Свищов на 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов, оповестяват от пресцентъра на президента.

„ Както отбелязва Елин Пелин, посредством героите си Щастливеца приканва всеки от нас да се огледа в огледалото. Някой ще се огледа, ще се потупа юначен по гърдите и ще се зарадва на това, което вижда. Друг ще счита, че огледалото е погрешно и той е по-добър от облика. Трети ще се замисли съществено “, уточни в словото си пред паметника на Алеко Константинов.

Романа „ Бай Ганьо “ вицепрезидентът дефинира като енциклопедия на човешката добродетелност. „ Бай Ганьо е един от дребното литературни облици, който от дълго време е заживял личен живот отвън страниците на романа. Превърнал се е във безконечен облик, който непрестанно се дописва “, акцентира вицепрезидентът.



„ Когато се зададат избори, всеки от нас си напомня за трансформиралите се в класика избрания за така наречен морални въздействия – тези, които са във властта, желаят да останат вечно в нея и не сортират средствата за това. Сопите са по-силни от думите – против това въставаше Алековата душа “, съобщи.

„ В своята изповед Алеко Константинов споделя, че най-злочестата орис е, когато се разочароваш от силата на честността. Такава нежелана орис той не искаше за никого “, уточни вицепрезидентът. „ В тази изповед има и една вяра – в миналото някой да го оцени по достолепие. Днес няма българин, който да не се гордее и да не обича Алеко Константинов. Зад неговото сериозно око се крие огромната му обич към българския народ и България “, акцентира тя.