Щастлива си. И аз бих искал да съм щастлив, а не

Щастлива си. И аз бих желал
да съм благополучен, а не злополучен.
От твойто благополучие бях привикнал
и аз да съм благополучен до през днешния ден.

Честит е твоят мъж — от болежка,
от тъга бих се разболял;
о, какъв брой бих го ненавиждал, какъв брой,
ако обич не бе ти дал.

Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревностен, яростен,
но то почтено се усмихна
и го целунах зарад теб.

Целунах го с въздишки скрити,
че в него баща му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все така влюбен бях.

О, довиждане! Щом си така ревностна,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не трябва
твой, Мери, отново да стана пъкъл.

Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха отново от любовта.

А помня по какъв начин по-рано тръпно
от твоя взор бях в унес,
но през днешния ден туй би било незаконно —
не трепва нито нерв у нас.

Ти отново се взираш в мене с деликатност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безизходност
единствено съглеждаш ти.

Не бива тая пристрастеност проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!



Джордж Гордън Байрон (22 януари 1788 - 19 април 1824), по-известен като Лорд Байрон, е английски стихотворец, водещо перо на британския романтизъм. Най-знаменитите му поеми са „ Странстванията на Чайлд Харолд “ (1812-1818) и „ Дон Жуан “ (1819-1824). Байрон е прочут освен с творчеството си, само че и с бурния си живот и завършения. Умира от тресчица, до момента в който приготвя нахлуване против османската цитадела Лепанто по време на Гръцката война за самостоятелност, за което е уважаван от гърците като народен воин.

Информация: Уикипедия

От сборника:
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Издателство: „ Народна просвета “, София, 1988