Божидар Андреев: Ще грабна олимпийска квота за Токио 2020
Щангистът Божидар Андреев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е един от едвам четиримата наши състезатели с медали и от международното, и от европейското състезание в олимпийски спорт през тази година. В кариерата си геният към този момент има злато от олимпиада, само че от тази за младежи в китайския град Нанджин през 2014 година През пролетта на 2019 година той победи с купа на европейското състезание по повдигане на тежести в Батуми (Грузия), постигайки и континентален връх в изтласкването. А през септември ликува с бронз в дуела на международния шампионат в Патая, като заслужи оценки и в двете придвижвания на конкуренцията в категория до 73 кг. Андреев е и една от очакванията ни за сполучливо показване на олимпиадата в Токио следващата година.
- Божидаре, добре пристигнал на подиума на „ Код Спорт “! Наскоро в едно изказване оцени бронза си от международното в Патая като част от твоя проект. Докъде стигна той, до каква степен си по пътя към олимпиадата в Токио като достижения и резултати?
- Като достижения съм добре. Всичко върви по проект, както го наредихме с треньорите. Подготовката, режимът, движа се по график.
- Как оценяваш тези 346 кг, с които стъпи на третото ходило на подиума на призьорите в Патая?
- Добре, само че можехме и повече. Движехме се съгласно тактиката на надпреварата и конкуренцията. 160 кг изхвърляне и 200 кг изтласкване, само че бях малко по-тежък. Бях 76 кг на тренировки. Като сваляш килограми, губиш и малко от силата си, а краката би трябвало да се поддържат.
- В тренировките какъв брой повече вдигаше?
- Покорявал съм и по-големи тежести, справял съм се с тях. Но на по-горна категория, когато съм повече килограми. Като смъкнеш от тежестта е обикновено да загубиш от силата си и да се чувстваш малко изнемощял.
- Наложи ли се да сваляш доста килограми за твоята категория в Патая? Въобще имаш ли проблеми с бойното тегло?
- Свалих много килограми, само че без проблем. Смъкнах всичко до грам. На надпреварата бях тъкмо в категорията – 73 кг. А последно бях 80 кг. По принцип съм свалял и повече килограми, да вземем за пример по 10 кг.
- Как се справяш с изкушенията на живота? Живеем във времена, в които за младите има доста други провокации, които не са свързани с тежки натоварвания…
- Добре се оправям, виждам да заобикалям тези неща. Старая се повече да почивам, да вардя режим, тъй като с излизането от залата тренировките не свършват. Режимът е необходим за един добър състезател. Това е част от успеха.
- Вторият в твоята категория в Патая Окан Чо от КНДР те изпревари единствено с 1 кг. Яд ли те е още?
- Да, гняв ме е.
- Как можеше да се развие по различен метод надпреварата?
- Ако бях изтласкал 190 кг, щях да го пратя на 195 кг и към този момент зависеше там по какъв начин щеше да се оправи.
- Как ще коментираш резултатите на международния първенец Ши Жийон – 363 кг в дуела, със 17 повече от теб?
- Просто нямам думи. С първите си опити стана първи.
- Счупи и международните върхове в изтласкването и в дуела.
- Да, общо взето с първите опити излезе и стана първенец. Докато ние загрявахме вътре, той си почиваше на стола и гледаше другите по какъв начин се мъчат.
- Нормално ли е един играч да излиза на подиума, откакто всички останали са завършили?
- От моята позиция не е обикновено. Като ходя на съревнование няма по какъв начин да заставам на стола и умерено да виждам другите, до момента в който загряват. Да направя три опита в загряващата зала и да изляза на първия си опит на 160 кг…
- Казват, че тъкмо такава разлика от 15-20 кг от горната страна идва с приложимост на някакви стимуланти. Ти изкушавал ли си се в миналото от сходен нерегламентиран скок?
- Не! Никога!
- Преди подготовката за европейското претърпя лека интервенция. Каква тъкмо беше интервенцията?
- Беше ми излязло едно черно леке откъм гърба, мастна тъкан. По време на подготовка ме болеше и нямаше по какъв начин да се приготвям пълноценно. Наложи се да отида и да го махна. Докторите ми бяха споделили, че след седем дни ще мога да почна да упражнявам, само че като отидох на интервенцията, разбрах, че след 14-17 дни ще ми махнат конците. Почивах в този интервал и по-късно малко по малко започнах и отново се оправих с това, което трябваше.
- Щангистите ни имат право единствено на две квоти, а ти си с огромни шансове да грабнеш едната от тях…
- Дай боже да се оправим! Не се колебая в себе си, че ще съумея!
- Как виждаш борбата за купата в категория до 73 кг в Токио като резултати и противници?
- Не мисля, че за една година ще се появи някой друг от сегашните медалисти.
- Китайците също имат право единствено на две квоти поради наказване. Мислиш ли, че в твоята категория може да няма техен представител?
- Не знам. Тази категория е много здрава. Жийон може и да е там, може и да е на 81 кг. Зависи от техните треньори къде ще го пуснат.
- Твърде рано стана олимпийски първенец, въпреки и при младежите. Тежи ли олимпийското злато или просто свикваш за купата при мъжете?
- Доста бързо се привиква, без значение какъв е медалът. Някои спортисти ги хваща звездоманията и се мислят за доста надъхани и че никой не може да им стъпи на дребния пръст. Смятат се за огромна работа. Но при мен това не е по този начин.
- Но след олимпийското злато в Нанджин, пропусна няколко години на огромния подиум – за какво?
- Пропуснах поради проблеми с финансиране. Имах и фамилни проблеми. Започнах да работя, с цел да си обезпечавам прехраната и да си заплащам сметките. След това взех решение отново да стартира да упражнявам. Но с работа и тренировки няма по какъв начин да се получи. Спрях да работя и почнах единствено да упражнявам. Казах си, че ще реализира това, което желая – фантазиите. Надявам се да съумея.
- Колко ти повлия това неявяване от подготвителната зала? Колко те върна обратно?
- Доста обратно ме върна, тъй като бях спрял да упражнявам, а единствено работех. А когато един щангист спре да тренира за една седмица, все едно не се е подготвял една година! При нас това доста въздейства. Докато възстановиш мускулатурата си, физически, душевен и малко по малко отново се качваш последователно нагоре, след това отново надолу, отново нагоре…
- Годината не е завършила за теб – следва европейско до 23 години в Румъния. Готов ли си или към този момент си излязъл от кондензиран подготвителен темп?
- Готов съм! Не съм излизал от подготвителния проект. Продължавам да упражнявам. Надявам се и там да ги бием.
- Как съумя да не се отдадеш на релакс след международното?
- Няма по какъв начин да се отдам на релакс, като знам какво ме чака по-късно.
- Имаш покана за мемориалния шампионат в памет на славния Наим Сюлейманоглу в Турция. Разкажи нещо за това съревнование – за по кое време е планувано, има ли награден фонд?
- Да, поканиха ни. Доколкото разбрах е през месец ноември. Има награден фонд, само че не знам каква е сумата. Треньорът се занимава с тези работи, а аз с повдигането. Надяваме се в чест на Наим да се представим добре.
- Участваш и в Бундеслигата, ще вдигаш още няколко кръга до края на годината. Как се чувстваш там? Доколко гурбетът ти оказва помощ финансово?
- Помага ми. Този тим е по-слаб и аз им оказвам помощ да се качат в по-горна лига, да не се усещат изостанали от другите.
- Доволен ли си от изискванията там?
- Да, доста съм удовлетворен. Общо взето са доста общителни. И тренировките са хубави, а и ситуацията.
- Ти си един от едвам четиримата български спортисти с медали и от международно, и от европейско състезание през 2019 година Надяваш ли се да си високо в класацията „ Спортист на годината “?
- Надявам се.
- В Сливен след европейската купа тази пролет те посрещнаха като воин, отличиха те, само че преди няколко години общината дълго време не отговаряше на молбата на твоя треньор Пламен Братойчев да ти даде общинско жилище, с цел да не пътуваш за тренировки всеки ден…
- Да, първоначално не ми даваха общински апартамент, с цел да се приготвям по-добре. Два-три пъти пускахме молба, само че ни отхвърлиха. След известно време още веднъж поискахме и ми дадоха общинско жилище – гарсониера с една стаичка. По принцип не навестявам махалата в Сливен, тъй като там не ми харесва. Посещавам единствено моето семейство в селото ми Тополчане и приятелите ми в Сливен.
- Треньорът, който те е разкрил за огромния спорт - Пламен Братойчев каква роля има в твоя живот през днешния ден?
- Доста огромна роля има. За мен той е един от най-хубавите треньори. Плюс това е като татко за мен.
- Какви са заниманията ти отвън щангите? Остава ли ти време за някакво занимание?
- В седмицата упражнявам седем пъти. В четвъртък имам единствено едно занятие и откакто си умря, вечерно време излизам с другари. Сядаме на кафе, вървим да играем билярд, разхождаме се по основната улица или си приказваме по пейките. Най-нормалните неща.
- Мислил ли си с какво може да окажеш помощ на твоята обществена общественост? Как повече деца да се осъществят посредством спорта, а не да са нарочени, че не работят, както се получава?
- Децата, които упражняват, би трябвало да си следват фантазиите и най-много да не пропущат тренировки. Тренировката е значима част от подготовката. Трябва и да пазят режим, да не вършат нелепости.
- Какви фантазии имаш?
- Мечтите са ми единствено едни – да стана международен и олимпийски първенец!
- Божидаре, добре пристигнал на подиума на „ Код Спорт “! Наскоро в едно изказване оцени бронза си от международното в Патая като част от твоя проект. Докъде стигна той, до каква степен си по пътя към олимпиадата в Токио като достижения и резултати?
- Като достижения съм добре. Всичко върви по проект, както го наредихме с треньорите. Подготовката, режимът, движа се по график.
- Как оценяваш тези 346 кг, с които стъпи на третото ходило на подиума на призьорите в Патая?
- Добре, само че можехме и повече. Движехме се съгласно тактиката на надпреварата и конкуренцията. 160 кг изхвърляне и 200 кг изтласкване, само че бях малко по-тежък. Бях 76 кг на тренировки. Като сваляш килограми, губиш и малко от силата си, а краката би трябвало да се поддържат.
- В тренировките какъв брой повече вдигаше?
- Покорявал съм и по-големи тежести, справял съм се с тях. Но на по-горна категория, когато съм повече килограми. Като смъкнеш от тежестта е обикновено да загубиш от силата си и да се чувстваш малко изнемощял.
- Наложи ли се да сваляш доста килограми за твоята категория в Патая? Въобще имаш ли проблеми с бойното тегло?
- Свалих много килограми, само че без проблем. Смъкнах всичко до грам. На надпреварата бях тъкмо в категорията – 73 кг. А последно бях 80 кг. По принцип съм свалял и повече килограми, да вземем за пример по 10 кг.
- Как се справяш с изкушенията на живота? Живеем във времена, в които за младите има доста други провокации, които не са свързани с тежки натоварвания…
- Добре се оправям, виждам да заобикалям тези неща. Старая се повече да почивам, да вардя режим, тъй като с излизането от залата тренировките не свършват. Режимът е необходим за един добър състезател. Това е част от успеха.
- Вторият в твоята категория в Патая Окан Чо от КНДР те изпревари единствено с 1 кг. Яд ли те е още?
- Да, гняв ме е.
- Как можеше да се развие по различен метод надпреварата?
- Ако бях изтласкал 190 кг, щях да го пратя на 195 кг и към този момент зависеше там по какъв начин щеше да се оправи.
- Как ще коментираш резултатите на международния първенец Ши Жийон – 363 кг в дуела, със 17 повече от теб?
- Просто нямам думи. С първите си опити стана първи.
- Счупи и международните върхове в изтласкването и в дуела.
- Да, общо взето с първите опити излезе и стана първенец. Докато ние загрявахме вътре, той си почиваше на стола и гледаше другите по какъв начин се мъчат.
- Нормално ли е един играч да излиза на подиума, откакто всички останали са завършили?
- От моята позиция не е обикновено. Като ходя на съревнование няма по какъв начин да заставам на стола и умерено да виждам другите, до момента в който загряват. Да направя три опита в загряващата зала и да изляза на първия си опит на 160 кг…
- Казват, че тъкмо такава разлика от 15-20 кг от горната страна идва с приложимост на някакви стимуланти. Ти изкушавал ли си се в миналото от сходен нерегламентиран скок?
- Не! Никога!
- Преди подготовката за европейското претърпя лека интервенция. Каква тъкмо беше интервенцията?
- Беше ми излязло едно черно леке откъм гърба, мастна тъкан. По време на подготовка ме болеше и нямаше по какъв начин да се приготвям пълноценно. Наложи се да отида и да го махна. Докторите ми бяха споделили, че след седем дни ще мога да почна да упражнявам, само че като отидох на интервенцията, разбрах, че след 14-17 дни ще ми махнат конците. Почивах в този интервал и по-късно малко по малко започнах и отново се оправих с това, което трябваше.
- Щангистите ни имат право единствено на две квоти, а ти си с огромни шансове да грабнеш едната от тях…
- Дай боже да се оправим! Не се колебая в себе си, че ще съумея!
- Как виждаш борбата за купата в категория до 73 кг в Токио като резултати и противници?
- Не мисля, че за една година ще се появи някой друг от сегашните медалисти.
- Китайците също имат право единствено на две квоти поради наказване. Мислиш ли, че в твоята категория може да няма техен представител?
- Не знам. Тази категория е много здрава. Жийон може и да е там, може и да е на 81 кг. Зависи от техните треньори къде ще го пуснат.
- Твърде рано стана олимпийски първенец, въпреки и при младежите. Тежи ли олимпийското злато или просто свикваш за купата при мъжете?
- Доста бързо се привиква, без значение какъв е медалът. Някои спортисти ги хваща звездоманията и се мислят за доста надъхани и че никой не може да им стъпи на дребния пръст. Смятат се за огромна работа. Но при мен това не е по този начин.
- Но след олимпийското злато в Нанджин, пропусна няколко години на огромния подиум – за какво?
- Пропуснах поради проблеми с финансиране. Имах и фамилни проблеми. Започнах да работя, с цел да си обезпечавам прехраната и да си заплащам сметките. След това взех решение отново да стартира да упражнявам. Но с работа и тренировки няма по какъв начин да се получи. Спрях да работя и почнах единствено да упражнявам. Казах си, че ще реализира това, което желая – фантазиите. Надявам се да съумея.
- Колко ти повлия това неявяване от подготвителната зала? Колко те върна обратно?
- Доста обратно ме върна, тъй като бях спрял да упражнявам, а единствено работех. А когато един щангист спре да тренира за една седмица, все едно не се е подготвял една година! При нас това доста въздейства. Докато възстановиш мускулатурата си, физически, душевен и малко по малко отново се качваш последователно нагоре, след това отново надолу, отново нагоре…
- Годината не е завършила за теб – следва европейско до 23 години в Румъния. Готов ли си или към този момент си излязъл от кондензиран подготвителен темп?
- Готов съм! Не съм излизал от подготвителния проект. Продължавам да упражнявам. Надявам се и там да ги бием.
- Как съумя да не се отдадеш на релакс след международното?
- Няма по какъв начин да се отдам на релакс, като знам какво ме чака по-късно.
- Имаш покана за мемориалния шампионат в памет на славния Наим Сюлейманоглу в Турция. Разкажи нещо за това съревнование – за по кое време е планувано, има ли награден фонд?
- Да, поканиха ни. Доколкото разбрах е през месец ноември. Има награден фонд, само че не знам каква е сумата. Треньорът се занимава с тези работи, а аз с повдигането. Надяваме се в чест на Наим да се представим добре.
- Участваш и в Бундеслигата, ще вдигаш още няколко кръга до края на годината. Как се чувстваш там? Доколко гурбетът ти оказва помощ финансово?
- Помага ми. Този тим е по-слаб и аз им оказвам помощ да се качат в по-горна лига, да не се усещат изостанали от другите.
- Доволен ли си от изискванията там?
- Да, доста съм удовлетворен. Общо взето са доста общителни. И тренировките са хубави, а и ситуацията.
- Ти си един от едвам четиримата български спортисти с медали и от международно, и от европейско състезание през 2019 година Надяваш ли се да си високо в класацията „ Спортист на годината “?
- Надявам се.
- В Сливен след европейската купа тази пролет те посрещнаха като воин, отличиха те, само че преди няколко години общината дълго време не отговаряше на молбата на твоя треньор Пламен Братойчев да ти даде общинско жилище, с цел да не пътуваш за тренировки всеки ден…
- Да, първоначално не ми даваха общински апартамент, с цел да се приготвям по-добре. Два-три пъти пускахме молба, само че ни отхвърлиха. След известно време още веднъж поискахме и ми дадоха общинско жилище – гарсониера с една стаичка. По принцип не навестявам махалата в Сливен, тъй като там не ми харесва. Посещавам единствено моето семейство в селото ми Тополчане и приятелите ми в Сливен.
- Треньорът, който те е разкрил за огромния спорт - Пламен Братойчев каква роля има в твоя живот през днешния ден?
- Доста огромна роля има. За мен той е един от най-хубавите треньори. Плюс това е като татко за мен.
- Какви са заниманията ти отвън щангите? Остава ли ти време за някакво занимание?
- В седмицата упражнявам седем пъти. В четвъртък имам единствено едно занятие и откакто си умря, вечерно време излизам с другари. Сядаме на кафе, вървим да играем билярд, разхождаме се по основната улица или си приказваме по пейките. Най-нормалните неща.
- Мислил ли си с какво може да окажеш помощ на твоята обществена общественост? Как повече деца да се осъществят посредством спорта, а не да са нарочени, че не работят, както се получава?
- Децата, които упражняват, би трябвало да си следват фантазиите и най-много да не пропущат тренировки. Тренировката е значима част от подготовката. Трябва и да пазят режим, да не вършат нелепости.
- Какви фантазии имаш?
- Мечтите са ми единствено едни – да стана международен и олимпийски първенец!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ