Хищникът в джоба: софтуерът за тайно проследяване
Шпионските стратегии за смарт телефони разрешават на злонамерени сътрудници да наблюдават жертвите си, без последните да подозират за това
За потребителите на цифрови устройства и електронни платформи е целесъобразно да ползват „ здравословна доза параноя ”, с цел да се предпазят от принуждение (снимка: CCO Public Domain)
Много дами не знаят, че биват следени от сътрудниците си – чрез приложения, скрити в техните телефони. Ролята на модерните технологии в арсенала на насилниците става все по-осезаема.
Разработчиците на програмен продукт и производителите на устройства могат и би трябвало да създадат каквото е по силите им, с цел да спрат тази наклонност. За самите консуматори на цифрови устройства и електронни платформи е целесъобразно да ползват „ здравословна доза параноя ”, с цел да се предпазят от принуждение.
Случаят с Анна
„ Той знаеше къде се намирам когато и да е, знаеше с кого разговарях по имейл, с текстови известия, посредством обществени медии – всичко знаеше. Можеше да види всичко. Нямах персонално пространство ”, разказва Анна (това не същинското й име) пред MIT Technology Review. Случаят с Анна обаче не е индивидуален – да си наблюдаван от колегата си това е ежедневна действителност за хиляди хора, множеството от които дами.
Обикновено без тяхно познание, сътрудниците са конфигурирали на телефоните им шпионски програмен продукт – приложения, които разрешават цялостно следене. Понякога тези приложения изискват от притежателя на устройството да даде единодушието си да употребява ресурсите на телефона, само че множеството не се „ обаждат ” по никакъв метод.
В общия случай е задоволително следящият да изпрати на жертвата си безопасен файл за евакуиране. Когато жертвата го одобри, шпионинът е „ вътре ”. Той към този момент има достъп до всичко.
В случая на Ана шпионският програмен продукт е бил затулен под формата на съобщение-картинка. То й било изпратено от мъжа, с който се срещнала неотдавна и се срещала с него от няколко седмици. Била под непрекъснато наблюдаване в продължение на две години, до момента в който през юни 2016 година избягала от него поради все по-насилствените връзки във връзката им, довели я до такава степен да се бои за живота си.
Анна почнала да подозира гаджето си два месеца, откакто почнали да се срещат. „ Той направи коментар за нещо, което бих споделил единствено с един човек във Фейсбук Messenger. Тогава осъзнах, че той следи всичко ”, споделя Анна.
Преди да се срещне с този мъж мисълта, че някой ще я следи, в никакъв случай не й била минавала през главата. „ Дори не знаех, че е допустимо ”, споделя тя.
Мащабът на казуса
Има немного изследвания за следенето посредством шпионски програмен продукт в смарт телефоните на жертвите. Малко са и опитите да се разбере този феномен. Един от редките разбори по тематиката, написан от откриватели от университета Корнел и оповестен през октомври 2018 година, приказва за „ десетки открити принадлежности за следене ”.
Неофициално изследване в Съединени американски щати, направено от Националното публично радио измежду 72 приюта за жертви на домашно принуждение, открило, че 85% от жертвите са проследявани посредством GPS от насилника си. Друго изследване в Съединени американски щати – на Национална мрежа за завършек на домашното принуждение – сочи, че 71% от домашните насилници са следили компютърните действия на жертвите си, а 54% са следили мобилните телефони на жертвите си посредством програмен продукт.
В Австралия Центърът за битка с домашното принуждение „ Виктория ” е открил, че 82% от жертвите оповестяват за корист посредством смарт телефони, а 74% оповестяват за следене посредством софтуерни приложения.
В Канада национално изследване за жертвите на домашно принуждение е открило, че 98% от насилниците са употребявали някаква технология за заплашване на своите жертви, а 72% от причинителите са хаквали имейлите и профилите в обществените медии на дамите и девойките, които по-късно са нападали. 61% са хаквали компютрите на жертвите си, с цел да следят онлайн дейностите им и да извличат информация.
„ Хората считат, че този проблем е нишов, само че това не е правилно ”, споделя Рахул Чатърджи, откривател по компютърни науки в Корнел и съавтор на проучването. „ Става дума за една от всеки три дами и един на всеки шест мъже [които са претърпели принуждение във връзката си] ”.
Предизвикателствата
Авторите на изследването от Корнел предизвестяват, че болшинството от шпионските приложения в действителност са с „ двойна приложимост ”, защото са създадени с друга цел – за сигурност на деца или срещу кражба.
още по тематиката
Бидейки скрити в смарт телефоните обаче те елементарно могат да се употребяват за шпиониране на колегата. Тази двоякост съществено усложнява задачата за справяне с разпространяването на сходни стратегии.
Производителите на устройства и доставчиците на услуги мъчно могат да бъдат упреквани – те просто основават артикули, предопределени за наблюдение на хората по метод, който е законово допустим (като да вземем за пример следене на чиновници или деца). Логично, те отхвърлят въпросите, свързани с използването на техните артикули за следене на колегата или за други съмнителни цели.
Законодателството обичайно изостава по отношение на развиването на технологиите, което е и повода този жанр незаконни действия да не са обхванати от нормативната уредба. Това затруднява бранителите да се оправят с проблеми, свързани с потреблението на шпионския програмен продукт.
Факт е, че съществуват закони по отношение на преследването, следенето и домашното принуждение, само че в тях липсват регламенти по отношение на „ цифровите версии ” на тези закононарушения. Затова правоприлагащите органи прекомерно постоянно са „ с вързани ръце ”.
Здравословна доза параноя
Няма нищо, което да може да помогне на евентуалните жертви по този начин, както „ здравословната доза параноя ”, споделят експертите. Това значи потребителите на смарт телефони да са внимателни в конфигурирането на настройките на устройствата си. Заключването на телефона, активирането на най-параноичните настройки на софтуера за сигурност, забраняването на приложенията да употребяват камери и GPS – това са част от вероятните ограничения.
Инсталирането на антивирусен програмен продукт също може да е потребно. Почти всички производители на подобен вид програмен продукт обръщат внимание на „ съмнителните ” стратегии, които работят във фонов режим. Потребителят може от време на време да сканира телефона си за евентуално рискови или нежелани приложения или да употребява усъвършенствани механизми за разкриване, които предизвестяват за съществуването на файлове, които могат да съставляват опасност.
Най-трудното нещо за жертвите на принуждение от колегата е, че целият проблем стартира недоловимо: жертвите не подозират даже, че може да са обект на следене, и не им хрумва да се пазят, до момента в който не се окажа в в действителност рисково състояние.
Производителите могат да оказват помощ
Разработчиците на технологии би трябвало да имат това поради, с цел да може да се потърси допустимият баланс сред ползите на клиентите и отбраната на жертвите. Не можем да не се съгласим, че основателите на технологии са сериозна част от процеса.
Доставчиците на телефонни услуги и производителите на смарт телефони следва да създадат по този начин, че да можем да блокираме дадени контакти бързо, трайно и пълноценно. Подобна функционалност е нужна и в други информационни средства – в това число електронната поща, месинджърите и обществените мрежи.
Особена роля имат магазините за приложения – те могат да създадат най-вече за предварителната защита на потреблението на технологиите в помощ на домашното принуждение. Вярно е, че за тях задачата е и най-трудна, само че е значимо да показват какви действия са допустими за потребление на специфичните приложения за следене и да не разрешават продуктите, които работят в стелт режим, които най-често биват употребявани за следене.
За потребителите на цифрови устройства и електронни платформи е целесъобразно да ползват „ здравословна доза параноя ”, с цел да се предпазят от принуждение (снимка: CCO Public Domain)
Много дами не знаят, че биват следени от сътрудниците си – чрез приложения, скрити в техните телефони. Ролята на модерните технологии в арсенала на насилниците става все по-осезаема.
Разработчиците на програмен продукт и производителите на устройства могат и би трябвало да създадат каквото е по силите им, с цел да спрат тази наклонност. За самите консуматори на цифрови устройства и електронни платформи е целесъобразно да ползват „ здравословна доза параноя ”, с цел да се предпазят от принуждение.
Случаят с Анна
„ Той знаеше къде се намирам когато и да е, знаеше с кого разговарях по имейл, с текстови известия, посредством обществени медии – всичко знаеше. Можеше да види всичко. Нямах персонално пространство ”, разказва Анна (това не същинското й име) пред MIT Technology Review. Случаят с Анна обаче не е индивидуален – да си наблюдаван от колегата си това е ежедневна действителност за хиляди хора, множеството от които дами.
Обикновено без тяхно познание, сътрудниците са конфигурирали на телефоните им шпионски програмен продукт – приложения, които разрешават цялостно следене. Понякога тези приложения изискват от притежателя на устройството да даде единодушието си да употребява ресурсите на телефона, само че множеството не се „ обаждат ” по никакъв метод.
В общия случай е задоволително следящият да изпрати на жертвата си безопасен файл за евакуиране. Когато жертвата го одобри, шпионинът е „ вътре ”. Той към този момент има достъп до всичко.
В случая на Ана шпионският програмен продукт е бил затулен под формата на съобщение-картинка. То й било изпратено от мъжа, с който се срещнала неотдавна и се срещала с него от няколко седмици. Била под непрекъснато наблюдаване в продължение на две години, до момента в който през юни 2016 година избягала от него поради все по-насилствените връзки във връзката им, довели я до такава степен да се бои за живота си.
Анна почнала да подозира гаджето си два месеца, откакто почнали да се срещат. „ Той направи коментар за нещо, което бих споделил единствено с един човек във Фейсбук Messenger. Тогава осъзнах, че той следи всичко ”, споделя Анна.
Преди да се срещне с този мъж мисълта, че някой ще я следи, в никакъв случай не й била минавала през главата. „ Дори не знаех, че е допустимо ”, споделя тя.
Мащабът на казуса
Има немного изследвания за следенето посредством шпионски програмен продукт в смарт телефоните на жертвите. Малко са и опитите да се разбере този феномен. Един от редките разбори по тематиката, написан от откриватели от университета Корнел и оповестен през октомври 2018 година, приказва за „ десетки открити принадлежности за следене ”.
Неофициално изследване в Съединени американски щати, направено от Националното публично радио измежду 72 приюта за жертви на домашно принуждение, открило, че 85% от жертвите са проследявани посредством GPS от насилника си. Друго изследване в Съединени американски щати – на Национална мрежа за завършек на домашното принуждение – сочи, че 71% от домашните насилници са следили компютърните действия на жертвите си, а 54% са следили мобилните телефони на жертвите си посредством програмен продукт.
В Австралия Центърът за битка с домашното принуждение „ Виктория ” е открил, че 82% от жертвите оповестяват за корист посредством смарт телефони, а 74% оповестяват за следене посредством софтуерни приложения.
В Канада национално изследване за жертвите на домашно принуждение е открило, че 98% от насилниците са употребявали някаква технология за заплашване на своите жертви, а 72% от причинителите са хаквали имейлите и профилите в обществените медии на дамите и девойките, които по-късно са нападали. 61% са хаквали компютрите на жертвите си, с цел да следят онлайн дейностите им и да извличат информация.
„ Хората считат, че този проблем е нишов, само че това не е правилно ”, споделя Рахул Чатърджи, откривател по компютърни науки в Корнел и съавтор на проучването. „ Става дума за една от всеки три дами и един на всеки шест мъже [които са претърпели принуждение във връзката си] ”.
Предизвикателствата
Авторите на изследването от Корнел предизвестяват, че болшинството от шпионските приложения в действителност са с „ двойна приложимост ”, защото са създадени с друга цел – за сигурност на деца или срещу кражба.
още по тематиката
Бидейки скрити в смарт телефоните обаче те елементарно могат да се употребяват за шпиониране на колегата. Тази двоякост съществено усложнява задачата за справяне с разпространяването на сходни стратегии.
Производителите на устройства и доставчиците на услуги мъчно могат да бъдат упреквани – те просто основават артикули, предопределени за наблюдение на хората по метод, който е законово допустим (като да вземем за пример следене на чиновници или деца). Логично, те отхвърлят въпросите, свързани с използването на техните артикули за следене на колегата или за други съмнителни цели.
Законодателството обичайно изостава по отношение на развиването на технологиите, което е и повода този жанр незаконни действия да не са обхванати от нормативната уредба. Това затруднява бранителите да се оправят с проблеми, свързани с потреблението на шпионския програмен продукт.
Факт е, че съществуват закони по отношение на преследването, следенето и домашното принуждение, само че в тях липсват регламенти по отношение на „ цифровите версии ” на тези закононарушения. Затова правоприлагащите органи прекомерно постоянно са „ с вързани ръце ”.
Здравословна доза параноя
Няма нищо, което да може да помогне на евентуалните жертви по този начин, както „ здравословната доза параноя ”, споделят експертите. Това значи потребителите на смарт телефони да са внимателни в конфигурирането на настройките на устройствата си. Заключването на телефона, активирането на най-параноичните настройки на софтуера за сигурност, забраняването на приложенията да употребяват камери и GPS – това са част от вероятните ограничения.
Инсталирането на антивирусен програмен продукт също може да е потребно. Почти всички производители на подобен вид програмен продукт обръщат внимание на „ съмнителните ” стратегии, които работят във фонов режим. Потребителят може от време на време да сканира телефона си за евентуално рискови или нежелани приложения или да употребява усъвършенствани механизми за разкриване, които предизвестяват за съществуването на файлове, които могат да съставляват опасност.
Най-трудното нещо за жертвите на принуждение от колегата е, че целият проблем стартира недоловимо: жертвите не подозират даже, че може да са обект на следене, и не им хрумва да се пазят, до момента в който не се окажа в в действителност рисково състояние.
Производителите могат да оказват помощ
Разработчиците на технологии би трябвало да имат това поради, с цел да може да се потърси допустимият баланс сред ползите на клиентите и отбраната на жертвите. Не можем да не се съгласим, че основателите на технологии са сериозна част от процеса.
Доставчиците на телефонни услуги и производителите на смарт телефони следва да създадат по този начин, че да можем да блокираме дадени контакти бързо, трайно и пълноценно. Подобна функционалност е нужна и в други информационни средства – в това число електронната поща, месинджърите и обществените мрежи.
Особена роля имат магазините за приложения – те могат да създадат най-вече за предварителната защита на потреблението на технологиите в помощ на домашното принуждение. Вярно е, че за тях задачата е и най-трудна, само че е значимо да показват какви действия са допустими за потребление на специфичните приложения за следене и да не разрешават продуктите, които работят в стелт режим, които най-често биват употребявани за следене.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ