Кризата с бежанците носи най-малкото потенциала да разпадне Европа
" Шпигел онлайн " разгласява изявление с българския политолог Иван Кръстев. Един от мотивите е излязлата и на немски нова негова книга. Ето фрагменти от него.
- В книгата си " След Европа " пишете: " Кризата с бежанците се оказва европейският 11 септември. " Може ли един терористичен акт да се съпоставя с едно миграционно придвижване?
- Аз виждам следствията от тези две разнообразни събития. А следствията си наподобяват: в следствие от 11 септември в Съединени американски щати се провали дотогавашното американско пояснение на глобализацията. До оня миг там гледаха на глобализацията като на американизация; под формата на разпространение на британския език и на американската всеобща просвета. Сега тази духовна настройка е подложена на изцяло преосмисляне. (...)
Кризата с бежанците носи най-малкото капацитета да разпадне Европа. Тя изважда на бял свят разлики, на които дълго време не се обръщаше внимание - а това, в случай че щете, е удобен непряк резултат. След избирането на Тръмп американската общност внезапно осъзна, че популацията живее в две изцяло разнообразни Америки - провинциално-реакционната и космополитско-либералната; по същия метод в този момент Европа осъзнава своята поляризация. Половината страни от Европейски Съюз още през цялото време се оповестиха срещу приемането на бежанци. Тук аз виждам един разлом най-много сред Изтока и Запада, който обаче частично наподобява и на американския спор сред силите на реакцията и силите на либерализма. (...)
Има редица исторически аргументи за отхвърлянето на бежанците от централно и източноевропейските страни. Тези аргументи са годни освен при водачи популисти като Виктор Орбан или Ярослав Качински, само че са и надълбоко вкоренени у популацията и могат да се открият във всички партии. Много от тези страни през днешния ден са етнически извънредно хомогенни. Мултикултурализмът постоянно се възприема като крачка обратно към едни недобри времена. Преди Втората международна война в Полша да вземем за пример една трета от жителите са германци, евреи или украинци, до момента в който през днешния ден малцинствата в страната съставляват едвам 2 % от популацията на страната. Подобно е ситуацията в Унгария и в Чехия. Роля играе и насъбраният опит със личните малцинства - синти и рома да вземем за пример са мощно криминализирани. И публикуваното изказване гласи: а по какъв начин пък ще интегрираме сирийците, чиято просвета е още по-различна? Към това се прибавят и предразсъдъците към исляма, публикувани в някои райони, където към момента се надълбоко вкоренени спомените от времето на Османската империя.
- А има ли и други аргументи?
- Да, да вземем за пример различаващите се поучения, извлечени от Втората международна война. Западноевропейският антинационализъм да вземем за пример на немското потомство от 1968 година беше реакция на ксенофобията на нацистите. А антикосмополитските настройки в редица приблизително и източноевропейски страни могат частично да се обяснят със съпротивата против интернационализма, който наложително постановяваха комунистите. Към всичко това се прибавят и надигналите се след 1989 година надали не морални страхове от личната смъртност. Става дума не за стопански страхове, а за въпроса: какви ли ще бъдем след 100 години, кой ли към момента ще приказва нашия език? След края на комунизма 2,5 милиона души напуснаха Полша, Румъния се стопи даже с 3,5 милиона.
- Много хора емигрират от тези страни, а това поражда подобен опит като този на мигрантите.
- Разбира се. През нашия век миграцията е новата гражданска война, която се управлява не от някаква идеология, а от Гугъл Maps: в случай че искаш да промениш живота, няма потребност да сменяш държавното управление, доста по-умно е да смениш страната, където живееш. (...) Мнозина чакат, че таман източноевропейците ще показват взаимност с мигрантите, тъй като сами имат подобен исторически опит. (...)
- В Унгария към този момент даже интернират избягалите хора. Последствията от това са неприятни.
- Ако се абстрахираме от моралната присъда, тази позиция е разбираема. Навремето в доста страни от Централна и Източна Европа доверието в европейските институции беше по-високо, в сравнение с доверието в личните им държавни управления. Бежанската рецесия прекатурна тази наклонност. Орбан и компания излъчват следното известие: ние може и да сме по-корумпирани от технократите в Брюксел, само че оставаме при вас, и то в най-прекия географски смисъл на думата; ние разгласяваме, че сме солидарни с вашата еднаквост, а не с идентичността на новопристигащите... Орбан съумя виртуозно да инструментализира политиката си към бежанците, с цел да затвърди личната си власт. И не е чудно, че в този момент, откакто херметично затвори Унгария против притока на бежанци, той стартира да популяризира тайни теории с антисемитски привкус - примерно против милиардера Джордж Сорос. Защото ще би трябвало да се легитимира по нов метод.
- Защо европейският Запад толкоз дълго беше кьорав за тези процеси?
- След 1989 година Западът потегли да се държи като терапевт, който беседва с пациент. Тогава се смяташе, че откакто са преодолени идеологическите спорове, в този момент глобализмът ще форсира отмирането на страната и на национализма. Защото нали европейският план се корени в универсалната концепция за човешкия напредък: в едно демократично общество човечеството непрестанно се развива. Но бежанската рецесия сложи това под въпрос, показвайки, че историята действа много по-противоречиво: хора, които се усещат като болшинство - освен това из цяла Европа, ненадейно се уплашиха от някакъв скрит план на космполитските елити и на мигрантите.
Към края на изявлението Иван Кръстев дава отговор на сложния въпрос по какъв начин може да наподобява една европейска политика към бежанците, която е различна на сегашната. Политологът счита, че първоначално би трябвало да се насочат повече пари към Южна Европа и да се търси с една африканска страна договорка, сходна на тази, която Меркел подписа с Турция. И обръща внимание на нещо доста значимо:
" Все още няма общоевропейски проект, тъй като дебатите към него се намират под доста мощен напън, който отстрани търпението от политическите процеси и стартира мощно да морализира всяко решение: решенията за Доброто и Злото би трябвало да се вземат незабавно. Но политиката има потребност от време. "
Превод на изявлението - " Дойче веле "
- В книгата си " След Европа " пишете: " Кризата с бежанците се оказва европейският 11 септември. " Може ли един терористичен акт да се съпоставя с едно миграционно придвижване?
- Аз виждам следствията от тези две разнообразни събития. А следствията си наподобяват: в следствие от 11 септември в Съединени американски щати се провали дотогавашното американско пояснение на глобализацията. До оня миг там гледаха на глобализацията като на американизация; под формата на разпространение на британския език и на американската всеобща просвета. Сега тази духовна настройка е подложена на изцяло преосмисляне. (...)
Кризата с бежанците носи най-малкото капацитета да разпадне Европа. Тя изважда на бял свят разлики, на които дълго време не се обръщаше внимание - а това, в случай че щете, е удобен непряк резултат. След избирането на Тръмп американската общност внезапно осъзна, че популацията живее в две изцяло разнообразни Америки - провинциално-реакционната и космополитско-либералната; по същия метод в този момент Европа осъзнава своята поляризация. Половината страни от Европейски Съюз още през цялото време се оповестиха срещу приемането на бежанци. Тук аз виждам един разлом най-много сред Изтока и Запада, който обаче частично наподобява и на американския спор сред силите на реакцията и силите на либерализма. (...)
Има редица исторически аргументи за отхвърлянето на бежанците от централно и източноевропейските страни. Тези аргументи са годни освен при водачи популисти като Виктор Орбан или Ярослав Качински, само че са и надълбоко вкоренени у популацията и могат да се открият във всички партии. Много от тези страни през днешния ден са етнически извънредно хомогенни. Мултикултурализмът постоянно се възприема като крачка обратно към едни недобри времена. Преди Втората международна война в Полша да вземем за пример една трета от жителите са германци, евреи или украинци, до момента в който през днешния ден малцинствата в страната съставляват едвам 2 % от популацията на страната. Подобно е ситуацията в Унгария и в Чехия. Роля играе и насъбраният опит със личните малцинства - синти и рома да вземем за пример са мощно криминализирани. И публикуваното изказване гласи: а по какъв начин пък ще интегрираме сирийците, чиято просвета е още по-различна? Към това се прибавят и предразсъдъците към исляма, публикувани в някои райони, където към момента се надълбоко вкоренени спомените от времето на Османската империя.
- А има ли и други аргументи?
- Да, да вземем за пример различаващите се поучения, извлечени от Втората международна война. Западноевропейският антинационализъм да вземем за пример на немското потомство от 1968 година беше реакция на ксенофобията на нацистите. А антикосмополитските настройки в редица приблизително и източноевропейски страни могат частично да се обяснят със съпротивата против интернационализма, който наложително постановяваха комунистите. Към всичко това се прибавят и надигналите се след 1989 година надали не морални страхове от личната смъртност. Става дума не за стопански страхове, а за въпроса: какви ли ще бъдем след 100 години, кой ли към момента ще приказва нашия език? След края на комунизма 2,5 милиона души напуснаха Полша, Румъния се стопи даже с 3,5 милиона.
- Много хора емигрират от тези страни, а това поражда подобен опит като този на мигрантите.
- Разбира се. През нашия век миграцията е новата гражданска война, която се управлява не от някаква идеология, а от Гугъл Maps: в случай че искаш да промениш живота, няма потребност да сменяш държавното управление, доста по-умно е да смениш страната, където живееш. (...) Мнозина чакат, че таман източноевропейците ще показват взаимност с мигрантите, тъй като сами имат подобен исторически опит. (...)
- В Унгария към този момент даже интернират избягалите хора. Последствията от това са неприятни.
- Ако се абстрахираме от моралната присъда, тази позиция е разбираема. Навремето в доста страни от Централна и Източна Европа доверието в европейските институции беше по-високо, в сравнение с доверието в личните им държавни управления. Бежанската рецесия прекатурна тази наклонност. Орбан и компания излъчват следното известие: ние може и да сме по-корумпирани от технократите в Брюксел, само че оставаме при вас, и то в най-прекия географски смисъл на думата; ние разгласяваме, че сме солидарни с вашата еднаквост, а не с идентичността на новопристигащите... Орбан съумя виртуозно да инструментализира политиката си към бежанците, с цел да затвърди личната си власт. И не е чудно, че в този момент, откакто херметично затвори Унгария против притока на бежанци, той стартира да популяризира тайни теории с антисемитски привкус - примерно против милиардера Джордж Сорос. Защото ще би трябвало да се легитимира по нов метод.
- Защо европейският Запад толкоз дълго беше кьорав за тези процеси?
- След 1989 година Западът потегли да се държи като терапевт, който беседва с пациент. Тогава се смяташе, че откакто са преодолени идеологическите спорове, в този момент глобализмът ще форсира отмирането на страната и на национализма. Защото нали европейският план се корени в универсалната концепция за човешкия напредък: в едно демократично общество човечеството непрестанно се развива. Но бежанската рецесия сложи това под въпрос, показвайки, че историята действа много по-противоречиво: хора, които се усещат като болшинство - освен това из цяла Европа, ненадейно се уплашиха от някакъв скрит план на космполитските елити и на мигрантите.
Към края на изявлението Иван Кръстев дава отговор на сложния въпрос по какъв начин може да наподобява една европейска политика към бежанците, която е различна на сегашната. Политологът счита, че първоначално би трябвало да се насочат повече пари към Южна Европа и да се търси с една африканска страна договорка, сходна на тази, която Меркел подписа с Турция. И обръща внимание на нещо доста значимо:
" Все още няма общоевропейски проект, тъй като дебатите към него се намират под доста мощен напън, който отстрани търпението от политическите процеси и стартира мощно да морализира всяко решение: решенията за Доброто и Злото би трябвало да се вземат незабавно. Но политиката има потребност от време. "
Превод на изявлението - " Дойче веле "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ