Шон Бейкър - авторът на кино феномена „Мандарина”, заснет изцяло

Шон Бейкър - създателят на кино феномена „ Мандарина”, сниман напълно със смарт телефон, е в България. Тук е, с цел да покаже най-новия си филм „ Проектът Флорида”, който доближи и Оскарите с номинацията за поддържаща роля на Уилям Дефо.

Как киното влиза в джоба му и по какъв начин новите технологии промянят живота му?

Шон Бейкър е режисьор от ново измерение. Филмите му дават глас на другите, невидимите и неразбраните в обществото ни. Големият му пробив е с „ Мандарина”, филм сниман напълно със смарт телефон.

Във кино лентата „ Проектът Флорида” пък партьорката на Дефо е жена, определена по фотография в „ Инстаграм”. Децата във кино лентата също не са заставали пред камера преди.

– Честно казано, даже не съм си и помислял за това. Знаех, че Уилям ще направи необикновено показване, както и останала част от актьорите. Надявах се на самопризнание, само че в никакъв случай не съм си мислел, че ще стигне толкоз надалеч, чак до Оскарите. Така, че беше доста приятна изненада.

– А за какво избра Уилям Дефо за мъжката роля?

– Той е класика, прочут е на хората по целия свят. Той е актьор, а не просто артист. Завършен актьор, който има предпочитание да опитва. Уилям няма его. Той не желае да свети, не желае да е звездата, в действителност желае да е незабележим. Осъзнахме, че сме имали потребност тъкмо от подобен вид човек за това. Той даваше своята поддръжка и го направи да е елементарно и за нея.

Уилям беше доста толерантен, той беше превъзходен с децата. Кристофър Ривера, който изигра дребния Скути все ме питаше: „ Зеленият гоблин ще идва ли през днешния ден на фотоси?” Сещате се за Зеления гоблен от Спайдърмен. Ето по този начин виждаха хората Уилям. Беше страхотна фамилна конюнктура.

„ Проектът Флорида” ни демонстрира света през очите на 6-годишната Муни, живееща в беднотия с безработната си майка в нискотарифен Мотел, ситуиран наоколо до Дисниленд.

– Символ на какво е за теб Дисниленд?

– За мен, това е културен феномен, би могъл да бъде даже най-великия културен феномен, който ние имаме в този свят, с изключение на религията. Това е и магично място.

Тъжно е, че има фамилии израстващи в евтини мотели напълно покрай това място, което ние назоваваме най-щастливото място на света. Хора, които колкото да свързват двата края, живеят тъкмо там, където други хора даже не биха си показали подобен живот. И това е нещото, което мен доста ме сграбчи и ме накара да направя този филм.

– А кое беше най-щастливото място на света за теб като дете?

– Когато бях в междинното учебно заведение и имах опция да се кача на колелото ми по средата на лятото и да карам с километри, с цел да отида до киното и да седна там и просто да виждам филми. Това беше магично място за мен и към момента го дефинирам като най-щастливото място за мен, по този начин си мисля.

В „ Проектът Флорида” има доста неща, които идват от моето детство. Например опожаряването на жилищна кооперация във кино лентата, това пристигна от моето детство, когато мои другари подпалиха хамбар на моята възраст. Такива неща, да, има много от моя живот в историите.

Мисля, че имах много огромна част от характерностите на децата, които виждате във кино лентата. Винаги съм се опитвал да върша филми. Притеснявах всички мои другари и сестра ми, карайки ги да вземат участие във филмите ми. Това беше животът ми, когато бях дребен.

– Какво си спомняш като чуеш името на кино лентата „ Франкенщайн”?

– Това е филмът, който промени живота ми, тъй като когато бях дребен, майка ми ме заведе до квартална библиотека, бил съм 5-6 годишен тогава. Там посочваха клипове от филмите на Юнивърсъл. Един от тях беше Франкенщайн. И това беше денят, в който си споделих „ Аз желая да върша филми”.

Сред историите, които Бейкър ни споделя е животът на един незаконен китайски бежанец в Америка и ориста на малък мошенник от Ню Йорк. А един от най-емблематичните му разкази е „ Мандарина”, показващ всекидневието на две чернокожи транссексуални дами, обърнали се към сивата иконимика в Лос Анджелис.

– Правиш сензация с кино лентата Мандарина, сниман с напълно с телефон. Защо реши да го заснемеш по този начин?

– Започна като финансово решение. Причината да си го помислим въобще беше, че имахме доста стеснен бюджет. Почти мигновено започнахме да мислим по какъв начин това би ни помогнало, кои са изгодите, които ще ни донесе, в случай че снимаме с телефон. Трябва да имаш поради, че киното е скъпо изкуство. Много скъпо изкуство.

Аз снимах с ето подобен телефон, е, беше по-малък от този, само че в случай че си визиите тъкмо ето по този начин ние обикаляхме в близост и правихме разнообразни фрагменти и се местихме без да се забавяме и това беше нещо, което донесе силата на кино лентата и в действителност оказа помощ да се преоткрие кино лентата.

– Правил си филм с телефон, правиш кастинги през обществените мрежи, какво още се подготвен да направиш, с цел да ни изненадаш?

– Чакай да забележим. Ами, не знам, не знам, тъй като не знам какви нови технологии ще има.

Когато отидох в учебното заведение за кино изкуство, аз безусловно „ режех” филмите. Аз имах филм с тиксо и бръснарско ножче и трябваше да върша ето това. Това беше методът, по който правех филми. След това цифровата гражданска война се появи и това промени всичко. Позволи ми да работя по-бързо, това в действителност промени метода, по който се вършат филми.

– Какво мислиш за живота в Холивуд? Би ли основал филм, който да споделя за тъмната страна на Холивуд и за скандалните връзки сред режисьори и артисти?

– Не бих тъкмо в този момент, само че би било забавно, в случай че някой го направи, само че би трябвало да е обективно. Живеем във време, в което всичко е доста черно-бяло. Страховито време е, тъй като няма открит ред за тези неща. Има хора, които са създали ужасни неща и заслужават това, което им се слува в този момент. Но има и хора, които не са и това е нещо, към което ние не се отнасяме вярно. Мисля, че има доста напън от „ Туитър”, което е доста рисково нещо и мисля, че там има хора, които не са си написали домашните, когато става въпрос за коментиране на тази обстановка.

Това не визира единствено прехраната на хората, а и целият им живот и мисля, че би трябвало да го одобряваме още по-сериозно, в сравнение с сега. Хората поначало съдят другите хора и въздействат на живота им даже единствено с 144 признака в „ Туитър” и мисля, че това не би трябвало да се случва по този метод.

– Говорейки за тъмните страни на Холивуд, имаш ли тъмни страни?

– Имах проблеми с пристрастяването. Това е едно от нещата, което ме накара да демонстрирам нещата по малко по-различен метод. Чувствам, че съм бил късметлия да бъда част от свят, на който се гледа с неуважение, съгласно мен незаслужено. Затова методът, по който аз описвам истории, е не толкоз неоправдателен.

Бил съм в обстановки, в които елементарно съм можел да бъда съден от хората. Няма да дам съответен образец, тъй като по-добре да не давам, само че съм бил задоволително покрай огъня, с цел да знам, че постоянно не е почтено да правиш нещата черно-бели и да съдиш хората, тъй като от време на време техните дейности са отвън техния надзор.

Шон Бейкър споделя, че ще продължи да прави филми, в които да се чуват гласовете на другите в обществото ни. Ще прегръща всяка нова опция, която технологиите ни оферират. И няма да спре да търси новаторски способи да провокира страст и съпричастност в феновете.

– Това което забелязах през последните няколко години в киното е същинско предпочитание от страна на филмовото общество да споделя другите истории и да се опита да придаде емпатия към облиците. Да пъхне публиката в обувките на облици, които те другояче в никакъв случай не биха си показали да бъдат. Това е доста обнадеждаващо за мен като човек, който прави филми.