Как банките приключиха 2023 година?
Шокиращият растеж на банковата облага у нас има едно обикновено пояснение. И то е евтини пари. При годишен растеж на привлечените средства от близо 14 милиарда лв. по междинна цена от под 0.7%, която банките са платили като лихви (разходи за лихви от 1.03 милиарда лева) през 2023-а за целия си притеглен запас - 152.06 милиарда лв., е обикновено да правиш обилни лихвени маржове и висок растеж на чистите доходи от лихви.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че приходите от лихви на банките за 2023-та са близо 5.88 милиарда лв. и по отношение на 2022 година са нарастнали с 2.24 милиарда лв. или с 61.88 %. Ако ги сравним с размера на банковите заеми и задатъци ще забележим, че за 2022-а лихвената рентабилност от тях е била 3.78% годишно, а в края на 2023-а е повишена до 5.53% годишно. Виждате ли разликата от близо 8 пъти в интерес на доходността? Това изяснява големият растеж - над 50%, на чистите доходи от лихви, които като общ размер в края на 2023-а се приближават до 4.85 милиарда лв. при 3.23 милиарда лв. в края на 2022-а. Именно този растеж е в основата на нарастването на общия действен приход на банковия бранш от 5.28 милиарда лв. за 2022-а на 6.92 милиарда лв. в края на 2023 година.
Нетните доходи от лихви за 2023-а образуват 70.16% от този приход, до момента в който делът на чистите приходи от такси и комисионни - 21.32% и спрямо 2022-а делът на тези приходи е намалял с 6.77 процентни пункта. Впрочем, съгласно данните на Българска народна банка чистият доход от такси и комисионни за една година съвсем не е изменил. Независимо от приказките за непрекъснато повишаващите се такси на банките, техният растеж като брутни доходи за годината е 5.88%, а като чисти доходи 3.10 %.
Голямото нарастване на общия чист действен приход обезпечава и на пръв взор шокиращия растеж на банковата облага с близо 1.34 милиарда лв. (64.35%) годишно. Разбира се окончателният й размер ще стане безусловно явен едвам напролет, когато резултатите на банките бъдат заверени от инспекторите, само че и сегашната сума от близо 3.42 милиарда лв. дава обещание доста повишаване на индикатора за вложения в страната на база на реинвестираната облага.
Основен мотор на растежа на лихвените доходи на банките несъмнено е кредитирането.
И най-много корпоративните заеми. За една година те нарастват с над 3.55 милиарда лв. - от 44.91 милиарда лв. до 48.46 милиарда лв.. И при такава маса е ясно, че носят главния приход от лихви. На техния декор заемите за популацията от 39,47 милиарда лв. наподобяват по-скромно, само че тук би трябвало да се вземе под внимание забележителният им годишен растеж от близо 5.53 милиарда лв., съществена заслуга за който имат прословутите жилищни заеми. През 2023-а те са се нараснали с 3.67 милиарда лв. или с 19.95% и са достигнали като общ размер 22.03 милиарда лв.. Далеч по-скъпите потребителски заеми са нарастнали с над 1.9 милиарда лв. (11.79%) и в края на 2023-а са 18.4 милиарда лв..
Източник на този растеж в кредитирането са, както към този момент споменахме първоначално, нарастването на привлечените средства със 13.93 милиарда лв., които в края на 2023-а са близо 152.06 милиарда лв.. Основополагащата част от тях са депозити на популацията, чийто общ размер в края на 2023-а е над 82.61 милиарда лв. и за една година са нарастнали с 8.33 милиарда лв.. И то при междинна рентабилност на тези депозити под 1% годишно. Това приказва за разполагаемия свободен запас в популацията и за следващ път отваря тематиката за инфлационните източници.
Депозитите на компаниите, които в края на 2023-а са 48.3 милиарда лв., също порастват, само че със 5.13 милиарда лв. за година.
Лавината от евтини привлечени средства обезпечава голяма свръхликвидност на банките. Според информация на Българска народна банка: " В резултат на нарастването на паричните салда в централни банки със 7.5 милиарда лева (32.9%) до 30.3 милиарда лева, делът в активите на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се покачва до 21.1% в края на декември 2023 година (спрямо 17.8% към 30 септември 2023 г.) ". При настоящия притеглен запас от 152.06 милиарда лв., равнището от 12% на Минималните наложителни запаси би трябвало да всмуква близо 18.25 милиарда лв.. А останалите 12.05 милиарда лв. са свободни ликвидни средства на банките (свръхрезерви), които когато и да е напълно или една огромна част, могат да бъдат хвърлени в нови заеми, с цел да носят приход. Абсорбирането на сходна парична маса би означавало повдигането на наложителните запаси до 20%, само че една такава мярка ще значи, че никой за никаква Еврозона не се готви, тъй като там равнището на минималните наложителни запаси е в пъти по-ниско от това в България. И в случай че влезем в Еврозоната ще би трябвало да поддържаме ниското равнище на ЕЦБ, а това означа изливането на голям свободен запас на пазара със съответните следващи инфлационни процеси.
На целия този декор с нарастванията в кредитирането, необичайно наподобяват данните, които Българска народна банка и банковата статистика демонстрират за необслужваните заеми и обвързваните с тях банкови разноски за амортизация.
" В края на декември 2023 година брутните необслужвани заеми и задатъци възлизат на 3.85 милиарда лева (при 4.12 милиарда лева в края на септември 2023 г.), а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 3.63% (при 3.81% в края на септември). При показване на индикатора в необятния обсег (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани заеми и задатъци е 2.76% в края на четвъртото тримесечие на 2023 година (при 3.06% в края на третото тримесечие). Нетната стойност на необслужваните заеми и задатъци (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на декември 2023 година е 1.95 милиарда лева (при 2.04 милиарда лева в края на септември 2023 г.), а делът ѝ в общата чиста стойност на заемите и задатъците е 1.89% (при 1.95% в края на септември) ", написа Българска народна банка. Според информацията на Българска народна банка и на годишна база има понижение на необслужваните заеми и задатъци. Това изяснява и понижението на разноските на банките със 174.33 млн. лв. до 411 млн. лв. за обезценки, което също въздейства позитивно на финансовия им резултат за годината.
Но понижаване на разноските за амортизация при внезапен растеж на заемите, което води до евентуално повишаване на кредитния риск, е много нетипично за страната ни. Замислете се, дали сходни придвижвания не са странни на фона на финансовата и корпоративна просвета у нас. А и Българска народна банка непрекъснато предизвестява за възходящ кредитен риск. Вярно е, че риск се покрива най-много с капитал, а той за една година е повишен с 2.86 милиарда лв. до 20.02 милиарда лв., само че и разноските за обезценки са сериозен буфер против всевъзможни неподходящи развития на финансовите пазари.
Затова може би е рационално и банките, и регулаторът да имат по-консервативен метод към този детайл на макропруденциалната непоклатимост.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че приходите от лихви на банките за 2023-та са близо 5.88 милиарда лв. и по отношение на 2022 година са нарастнали с 2.24 милиарда лв. или с 61.88 %. Ако ги сравним с размера на банковите заеми и задатъци ще забележим, че за 2022-а лихвената рентабилност от тях е била 3.78% годишно, а в края на 2023-а е повишена до 5.53% годишно. Виждате ли разликата от близо 8 пъти в интерес на доходността? Това изяснява големият растеж - над 50%, на чистите доходи от лихви, които като общ размер в края на 2023-а се приближават до 4.85 милиарда лв. при 3.23 милиарда лв. в края на 2022-а. Именно този растеж е в основата на нарастването на общия действен приход на банковия бранш от 5.28 милиарда лв. за 2022-а на 6.92 милиарда лв. в края на 2023 година.
Нетните доходи от лихви за 2023-а образуват 70.16% от този приход, до момента в който делът на чистите приходи от такси и комисионни - 21.32% и спрямо 2022-а делът на тези приходи е намалял с 6.77 процентни пункта. Впрочем, съгласно данните на Българска народна банка чистият доход от такси и комисионни за една година съвсем не е изменил. Независимо от приказките за непрекъснато повишаващите се такси на банките, техният растеж като брутни доходи за годината е 5.88%, а като чисти доходи 3.10 %.
Голямото нарастване на общия чист действен приход обезпечава и на пръв взор шокиращия растеж на банковата облага с близо 1.34 милиарда лв. (64.35%) годишно. Разбира се окончателният й размер ще стане безусловно явен едвам напролет, когато резултатите на банките бъдат заверени от инспекторите, само че и сегашната сума от близо 3.42 милиарда лв. дава обещание доста повишаване на индикатора за вложения в страната на база на реинвестираната облага.
Основен мотор на растежа на лихвените доходи на банките несъмнено е кредитирането.
И най-много корпоративните заеми. За една година те нарастват с над 3.55 милиарда лв. - от 44.91 милиарда лв. до 48.46 милиарда лв.. И при такава маса е ясно, че носят главния приход от лихви. На техния декор заемите за популацията от 39,47 милиарда лв. наподобяват по-скромно, само че тук би трябвало да се вземе под внимание забележителният им годишен растеж от близо 5.53 милиарда лв., съществена заслуга за който имат прословутите жилищни заеми. През 2023-а те са се нараснали с 3.67 милиарда лв. или с 19.95% и са достигнали като общ размер 22.03 милиарда лв.. Далеч по-скъпите потребителски заеми са нарастнали с над 1.9 милиарда лв. (11.79%) и в края на 2023-а са 18.4 милиарда лв..
Източник на този растеж в кредитирането са, както към този момент споменахме първоначално, нарастването на привлечените средства със 13.93 милиарда лв., които в края на 2023-а са близо 152.06 милиарда лв.. Основополагащата част от тях са депозити на популацията, чийто общ размер в края на 2023-а е над 82.61 милиарда лв. и за една година са нарастнали с 8.33 милиарда лв.. И то при междинна рентабилност на тези депозити под 1% годишно. Това приказва за разполагаемия свободен запас в популацията и за следващ път отваря тематиката за инфлационните източници.
Депозитите на компаниите, които в края на 2023-а са 48.3 милиарда лв., също порастват, само че със 5.13 милиарда лв. за година.
Лавината от евтини привлечени средства обезпечава голяма свръхликвидност на банките. Според информация на Българска народна банка: " В резултат на нарастването на паричните салда в централни банки със 7.5 милиарда лева (32.9%) до 30.3 милиарда лева, делът в активите на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се покачва до 21.1% в края на декември 2023 година (спрямо 17.8% към 30 септември 2023 г.) ". При настоящия притеглен запас от 152.06 милиарда лв., равнището от 12% на Минималните наложителни запаси би трябвало да всмуква близо 18.25 милиарда лв.. А останалите 12.05 милиарда лв. са свободни ликвидни средства на банките (свръхрезерви), които когато и да е напълно или една огромна част, могат да бъдат хвърлени в нови заеми, с цел да носят приход. Абсорбирането на сходна парична маса би означавало повдигането на наложителните запаси до 20%, само че една такава мярка ще значи, че никой за никаква Еврозона не се готви, тъй като там равнището на минималните наложителни запаси е в пъти по-ниско от това в България. И в случай че влезем в Еврозоната ще би трябвало да поддържаме ниското равнище на ЕЦБ, а това означа изливането на голям свободен запас на пазара със съответните следващи инфлационни процеси.
На целия този декор с нарастванията в кредитирането, необичайно наподобяват данните, които Българска народна банка и банковата статистика демонстрират за необслужваните заеми и обвързваните с тях банкови разноски за амортизация.
" В края на декември 2023 година брутните необслужвани заеми и задатъци възлизат на 3.85 милиарда лева (при 4.12 милиарда лева в края на септември 2023 г.), а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 3.63% (при 3.81% в края на септември). При показване на индикатора в необятния обсег (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани заеми и задатъци е 2.76% в края на четвъртото тримесечие на 2023 година (при 3.06% в края на третото тримесечие). Нетната стойност на необслужваните заеми и задатъци (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на декември 2023 година е 1.95 милиарда лева (при 2.04 милиарда лева в края на септември 2023 г.), а делът ѝ в общата чиста стойност на заемите и задатъците е 1.89% (при 1.95% в края на септември) ", написа Българска народна банка. Според информацията на Българска народна банка и на годишна база има понижение на необслужваните заеми и задатъци. Това изяснява и понижението на разноските на банките със 174.33 млн. лв. до 411 млн. лв. за обезценки, което също въздейства позитивно на финансовия им резултат за годината.
Но понижаване на разноските за амортизация при внезапен растеж на заемите, което води до евентуално повишаване на кредитния риск, е много нетипично за страната ни. Замислете се, дали сходни придвижвания не са странни на фона на финансовата и корпоративна просвета у нас. А и Българска народна банка непрекъснато предизвестява за възходящ кредитен риск. Вярно е, че риск се покрива най-много с капитал, а той за една година е повишен с 2.86 милиарда лв. до 20.02 милиарда лв., само че и разноските за обезценки са сериозен буфер против всевъзможни неподходящи развития на финансовите пазари.
Затова може би е рационално и банките, и регулаторът да имат по-консервативен метод към този детайл на макропруденциалната непоклатимост.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ