„Шокиращи резултати от проучване: има пета сила на природата
Шокиращи резултати от огромно астрономическо изследване повдигнаха подозрения измежду учените по отношение на валидността на общоприетия космологичен модел. Това накара учените да обмислят нови способи за схващане на тъмната сила и гравитацията.
Миналата година астрофизиците направиха сензационно изобретение: тъмната сила може би губи силата си с разширението на Вселената. Това накара физиците да обмислят замяната на общоприетия космологичен модел на Вселената, който разказва нейната еволюция, с екзотични нови теории. Тези теории допускат, че гравитацията не работи по метода, по който сме си мислили. Може би има нова фундаментална мощ на природата или незнайна форма на гравитация, която се трансформира с течение на времето, пише New Scientist.
Най-добрият модел на Вселената през днешния ден е общоприетият космологичен модел, наименуван Lambda-CDM. То разделя космоса на три елементи: материя, която можем да забележим, материя, която не можем да забележим, само че която към момента има гравитационно привличане (тъмна материя) и тъмна сила, непрекъсната мощ, която кара Вселената да се уголемява все по-бързо. В уравненията, основани от Алберт Айнщайн, ускорението на Вселената има закрепена скорост, известна като космологична константа.
Този модел на Вселената е бил съчетаем с съвсем всички наблюдения на космоса до неотдавна. Наблюдения, направени благодарение на инструмента DESI, конфигуриран на телескоп в Националната обсерватория Кит Пийк в Съединените щати, сложиха този модел под въпрос. DESI точно мери дистанциите сред галактиките в разнообразни моменти от историята на Вселената, което разрешава на учените да изчислят какъв брой бързо се уголемява Вселената. Миналата година учените откриха първите индикации, че тъмната сила не е непрекъсната и че Вселената може да се форсира по-бавно с течение на времето. Тези резултати бяха предварителни, само че нов набор от данни DESI, оповестен през март, удостоверява тези подмятания, макар че учените към момента не са 100% сигурни. И-Фу Цай от Китайския университет за просвета и технологии и Яшар Акрами от университета Комплутенсе в Мадрид, Испания, считат, че откритието в действителност би могло да оспори общоприетия космологичен модел.
Сензационно изобретение: тъмната сила може би губи силата си с разширението на Вселената. Снимка: phys.org
Докато откривателите на екипа на DESI предложиха да поправят модела Lambda-CDM, с цел да дава отговор на резултатите, Акрами и сътрудниците му настояват, че тази промяна не се основава на никаква физическа действителност. Вместо това, те откриха, че могат по-добре да опишат измененията в дистанцията, които DESI вижда, като опишат тъмната сила като поле, което се трансформира гладко с течение на времето.
Едно преимущество на тази доктрина, наречена поле на квинтесенцията, е, че нейното битие може да се заключи от по-пълни модели на Вселената, като да вземем за пример някои модели на теорията на струните.
Това е добра вест и за други теории за квантовата гравитация, които от дълго време се борят с предсказанието, основано на общоприетия космологичен модел, че разширението на Вселената ще се форсира вечно, споделя Кай.
Много от тези теории настояват, че при сюжет с непрекъснато ускоряване, квантовите флуктуации биха могли да се уголемяват с течение на времето и в последна сметка да станат толкоз огромни, колкото самата Вселена. Това е несъвместимо с цялостно изложение на Вселената, само че изменящата се тъмна сила би направила доста от тези теории по-жизнеспособни, споделят физиците.
Моделът на квинтесенцията на Акрами и екипа му не взаимодейства с гравитацията по никакъв значителен метод, само че други учени са разкрили, че моделите на тъмната сила, които взаимодействат с гравитацията, дават отговор по-добре на данните.
Ген Йе от университета в Лайден в Холандия и сътрудниците му са предложили модел, наименуван гравитационно размразяване, който гласи, че гравитацията, разказана от общата доктрина на относителността на Айнщайн, ще стартира да работи по друг метод в даден миг заради взаимоотношението си с изменящо се поле на тъмна сила. Това би могло да изясни за какво енергийната компактност на Вселената би трябвало да се усилва с течение на времето, в случай че тъмната сила отслабне, споделя Йе.
Педро Ферейра от Оксфордския университет и сътрудниците му са разкрили, че друг модел на квинтесенциална тъмна сила, която също взаимодейства с гравитацията, разказва това, което DESI наподобява е засекла.
Ферейра има вяра, че освен гравитацията играе една от най-важните функции във Вселената, само че може да има и пета мощ на природата, породена от тъмната сила.
За страдание, актуалните данни от DESI не са задоволително точни, с цел да разграничат другите модели за взаимоотношението на тъмната сила с гравитацията, споделят физиците. Те се надяват, че ще има метод да се дефинира коя доктрина е вярна. Ако гравитацията се трансформира от тъмната сила, това би могло да се прояви и в други наблюдения. Но към момента е прекомерно рано да се заключи, че тъмната сила въобще се трансформира, споделят учените, до момента в който не се получат повече данни, които да потвърдят това.
Миналата година астрофизиците направиха сензационно изобретение: тъмната сила може би губи силата си с разширението на Вселената. Това накара физиците да обмислят замяната на общоприетия космологичен модел на Вселената, който разказва нейната еволюция, с екзотични нови теории. Тези теории допускат, че гравитацията не работи по метода, по който сме си мислили. Може би има нова фундаментална мощ на природата или незнайна форма на гравитация, която се трансформира с течение на времето, пише New Scientist.
Най-добрият модел на Вселената през днешния ден е общоприетият космологичен модел, наименуван Lambda-CDM. То разделя космоса на три елементи: материя, която можем да забележим, материя, която не можем да забележим, само че която към момента има гравитационно привличане (тъмна материя) и тъмна сила, непрекъсната мощ, която кара Вселената да се уголемява все по-бързо. В уравненията, основани от Алберт Айнщайн, ускорението на Вселената има закрепена скорост, известна като космологична константа.
Този модел на Вселената е бил съчетаем с съвсем всички наблюдения на космоса до неотдавна. Наблюдения, направени благодарение на инструмента DESI, конфигуриран на телескоп в Националната обсерватория Кит Пийк в Съединените щати, сложиха този модел под въпрос. DESI точно мери дистанциите сред галактиките в разнообразни моменти от историята на Вселената, което разрешава на учените да изчислят какъв брой бързо се уголемява Вселената. Миналата година учените откриха първите индикации, че тъмната сила не е непрекъсната и че Вселената може да се форсира по-бавно с течение на времето. Тези резултати бяха предварителни, само че нов набор от данни DESI, оповестен през март, удостоверява тези подмятания, макар че учените към момента не са 100% сигурни. И-Фу Цай от Китайския университет за просвета и технологии и Яшар Акрами от университета Комплутенсе в Мадрид, Испания, считат, че откритието в действителност би могло да оспори общоприетия космологичен модел.
Сензационно изобретение: тъмната сила може би губи силата си с разширението на Вселената. Снимка: phys.org Докато откривателите на екипа на DESI предложиха да поправят модела Lambda-CDM, с цел да дава отговор на резултатите, Акрами и сътрудниците му настояват, че тази промяна не се основава на никаква физическа действителност. Вместо това, те откриха, че могат по-добре да опишат измененията в дистанцията, които DESI вижда, като опишат тъмната сила като поле, което се трансформира гладко с течение на времето.
Едно преимущество на тази доктрина, наречена поле на квинтесенцията, е, че нейното битие може да се заключи от по-пълни модели на Вселената, като да вземем за пример някои модели на теорията на струните.
Това е добра вест и за други теории за квантовата гравитация, които от дълго време се борят с предсказанието, основано на общоприетия космологичен модел, че разширението на Вселената ще се форсира вечно, споделя Кай.
Много от тези теории настояват, че при сюжет с непрекъснато ускоряване, квантовите флуктуации биха могли да се уголемяват с течение на времето и в последна сметка да станат толкоз огромни, колкото самата Вселена. Това е несъвместимо с цялостно изложение на Вселената, само че изменящата се тъмна сила би направила доста от тези теории по-жизнеспособни, споделят физиците.
Моделът на квинтесенцията на Акрами и екипа му не взаимодейства с гравитацията по никакъв значителен метод, само че други учени са разкрили, че моделите на тъмната сила, които взаимодействат с гравитацията, дават отговор по-добре на данните.
Ген Йе от университета в Лайден в Холандия и сътрудниците му са предложили модел, наименуван гравитационно размразяване, който гласи, че гравитацията, разказана от общата доктрина на относителността на Айнщайн, ще стартира да работи по друг метод в даден миг заради взаимоотношението си с изменящо се поле на тъмна сила. Това би могло да изясни за какво енергийната компактност на Вселената би трябвало да се усилва с течение на времето, в случай че тъмната сила отслабне, споделя Йе.
Педро Ферейра от Оксфордския университет и сътрудниците му са разкрили, че друг модел на квинтесенциална тъмна сила, която също взаимодейства с гравитацията, разказва това, което DESI наподобява е засекла.
Ферейра има вяра, че освен гравитацията играе една от най-важните функции във Вселената, само че може да има и пета мощ на природата, породена от тъмната сила.
За страдание, актуалните данни от DESI не са задоволително точни, с цел да разграничат другите модели за взаимоотношението на тъмната сила с гравитацията, споделят физиците. Те се надяват, че ще има метод да се дефинира коя доктрина е вярна. Ако гравитацията се трансформира от тъмната сила, това би могло да се прояви и в други наблюдения. Но към момента е прекомерно рано да се заключи, че тъмната сила въобще се трансформира, споделят учените, до момента в който не се получат повече данни, които да потвърдят това.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ