Шокиращ разказ за домашно насилие е е публикувала преди година

Шокиращ роман за домашно принуждение е е разгласила преди година майката на убитата от мъжа си Дарина Министерска - Ваня. Жената, която е икономист и работи в частна компания, е разказала за историята на младо семейство, в което дамата става жертва на мъжа си скоро откакто става майка и ражда първото им дете.

Дали Ваня е имала терзания за щерка си и нейната история ли разкрива, не излиза наяве от написаното, само че очевидно Министерска е имала терзания в тази посока, проличава от написаното.

От профила на дамата в обществената мрежа излиза наяве, че тя и брачният партньор й Георги не са общували доста с младото семейство на щерка й Дарина и зетят Викторио, който през вчерашния ден умъртви жена си, а след това и едногодишната си дъщеричка Никол. Последните фотоси на Министерски с тях са от преди година. Бабата и дядото не са разгласили снимки с внучето, както и други общи прекарвания.

23-годишната Дарина не е общувала с никой от съседите си и те нямат и спомен да са я виждали. Комшиите споделят, че най-вече забелязвали мъжа, който извеждал детето, както и ходел на работа. Никой не е приказвал с Дарина и не е чувал двамата да имат някакви кавги. Не са чули и изстрелването на патрона, с който Викторио умъртвил през вчерашния ден следобяд майката на дъщеричката си Никол.

Полицията също разкри, че не е имало данни в Министерство на вътрешните работи за домашно принуждение, само че ето какъв разтърсващ роман споделя майката на убитата Дарина.

"През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше към този момент с час,което беше неприятен знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ястие. Лили взе кърпата и избърса още веднъж блестящата от непорочност маса. Намести салфетките,подреди прибързано приборите. Тревогата се сви в стомаха й и стартира да пораства с всяка минута забавяне на мъжът й.

Той беше шеф в завода за салами,взимаше положителни пари,но все споделяше,че с неговото висше обучение не е за тази работа и в случай че не бяха те с детето да му висят на врата,сега щеше да е другаде,да е доста по-успял. Лили от дълго време бе не запомнила за своите фантазии,отдаде се на дома и фамилията. До преди да се роди Ваньо,майка й все настояваше да се осъществя,да прави кариера и Жоро доста се ядосваше на тези опити да се намесва в живота им,затова младата жена понижи контактите със фамилията си до най-малко. Не искаше да се кара с него. Обичаше го. Жоро се грижеше за тях,не ходеше по дами,беше добър баща и постоянно знаеше кое е най-хубавото за нея. Само да не го ядосва,когато е раздразнителен..

Врата се отключи. Тя подскочи и незабавно потегли да го посрещне.

- Добър вечер,Жоре! - стараеше се гласът й да не издава страхът притихнал в нея.

Жоро единствено изсумтя и подаде палтото си. Лили го постави на закачалката и извади пантофите му.

Всяко нейно придвижване беше премерено,стараеше се да се движи гладко,без да го приближава прекалено много,за да не го ядоса с нещо.

Жоро влезе в кухнята, седна на неговото си място и я погледна изпитателно.

- Да поставям ли вечерята,Жоре? - гласът й издайнически трепна.

- Е,слагай,де! Аз ли да я сложа?!

Тя се разтрепери,чинията в ръцете и изтрака върху плота.

- Внимавай да не събудиш детето! - изръмжа й. - Искам да се навечерям на мира най-малко през днешния ден!

- Извинявай,Жоре. Ще внимавам,няма го събудя.

Лили усърдно постави чинията с яхния пред него като от самото начало държеше очите си наведени,за да не разбере какъв брой е уплашена. Когато го приближи я лъхна киселата миризма на алкохол.

- Седни до мен,Лили.

Измамно мекият му глас подкоси краката й,но тя чинно седна на ръба на стола. Познаваше към този момент тези му настроения. Най-вероятно някой от шефовете в завода го е нахулил и знаеше,че би трябвало доста да внимава,за да не го предизвика.

Мъжът стартира да се храни и още след първата хапка захвърли вилицата.

- Това е гадно,по дяволите!

Лили незабавно скочи от стола и застана на по-безопасно разстояние от него.

- Искаш ли да ти направя нещо друго? Яйца? Да ти направя омлет?

- Нищо не желая към този момент! От яде ми се! Една гозба не можеш да сготвиш като хората! Защо въобще те взех се чудя?! За нищо не ставаш,Лиляно!

Стаената гняв в гласът му я уплаши,сърцето и се качи в гърлото и ушите й забучаха.

- Отвори ми една бира!

Младата жена незабавно извади бира от хладилника,отвори я и боязливо я постави на масата пред него.

Той отпи няколко глътки като от самото начало не отделяше взор от нея.

- Аристократката...поне една вечеря да се беше постарала да ми приготвиш! По през целия ден работя като преносвач за вас,а ти си кръстиш ръцете тук!

- Но,Жоре,ти закъсня и за това...

Още до момента в който изговаряше думите,Лили разбра,че сгреши. Жоро се изправи от стола и приближи лицето си на сантиметри от нейното:

- Закъснял съм бил...Ти ли ще ми държиш сметка?!

- Не,Жоре,аз.. извинявай,не желаех..

Ръката му се вплете в косата й и той издърпа главата й обратно.

- Ти ли ще ми държиш сметка!? Аз ви храня,аз се грижа за всичко,а ти..? Закъснял съм бил!

Шамарът беше толкоз мощен,че ушите и запищяха. Лили даже не извика,само стисна зъби.

Беше бременна първият път,когато я удари. Гледаха филм у дома и тя настойчиво настоя да превключат канала. Тогава той се извинява през целия ден,а тя се усещаше ужасно отговорна,че го е предизвикала. После детето се роди и шамарите зачестиха. Нямаше на кой да показа,мъжът й се беше постарал да я отдалечи от всички,а и знаеше,че сама е отговорна. Жоро се грижеше за нея,не трябваше да го ядосва. Той постоянно споделяше,че без него е нищо.

- Недей,Жоре,моля те. Ще събудим Ваньо..

Противно на волята й сълзите потекоха от очите й,а Жоро продължаваше да се самонадъхва.

- Заврял съм се в тази фабрика поради вас! Заради вас!

Той към този момент крещеше. Лили се опита да се отскубне от него и това още повече го вбеси. Започна да я удря където свари,като не спираше да вика. Разцепи устата й,въпреки,че дамата се мъчеше да прикрие лицето си. В този миг с периферното си зрение видя,че вратата се отваря.

Ваньо стоеше на прага и сънено търкаше очи.

- Марш незабавно в леглото! - изкрещя лудо татко му.

Детето,като видя майка си обляна в кръв и сълзи,изплака:

- Искам с мама...

- Марш ти споделих,лигльо!

В яда си бащата го зашлеви мощно и детето се удари в стената. Падна на земята с зов,от който сърцето й спря. Около него се образува локва. Беше се изпуснал от болежка и смут.

Лили се изправи. Сякаш цялата се вкамени от вътрешната страна. Жоро в никакъв случай не бе посягал на дребния. Всичко към нея беше като в мъгла,не виждаше нищо с изключение на хлипащото й на плочките детенце. Не се и замисли даже,само протегна ръка,хвана невъзмутимо бирената бутилка от масата и с непредвидена за нея мощ я стовари върху главата на Жоро. Той се строполи тежко на земята,а майката скочи към детето. Почти беше стигнала до него,когато ръката на Жоро се сви в желязна хватка върху глезенът й и я смъкна на земята. Рязко я издърпа към него,хвана я за косата и удари главата й с всичката си гняв в плочките. Въпреки писъците на детето,не спря да я удря свиреп.

Лили беше жертва на домашно принуждение в продължение на пет години. Ако Лили бе събрала храброст,ако се бе намерил някой,който да и подаде ръка,да и покаже,че не е сама,тя щеше да живее,щеше да стартира да води естествен живот и детето й щеше да си има майка. "