Шокът при пациентите с политравма най-често е хеморагичен, т.е. предизвикан

Шокът при пациентите с политравма най-често е хеморагичен, т.е. провокиран от остра кръвозагуба. (Към първа част на материала)

Хеморагичният потрес е клинична диагноза, която се базира на избрани витални белези и данни от физикалния обзор на пациента. От главно значение е съществуването на остра хеморагия (кръвотечение).

За предотвратяването на този тип потрес е значимо да се вземат незабавни ограничения за надзор над кървенето. При мекотъканни контузии и рани, кървенето може да е доста съществено. Затова този тип кървене се овладява краткотрайно посредством прилепяне - компресивни превръзки, слагане на турникет, слагане на химически и биологично инертни хемостатични пудри или гъби, по-рядко хемостатични принадлежности.

При коремните контузии кървенето не е очевидно, по тази причина би трябвало да се отхвърли посредством ехография на коремните органи, лапароцентеза с лаваж, компютърно томографско проучване на коремните органи.

Основният способ за хемостаза тук е незабавната хирургична намеса в операционната зала. Фрактурите на костите ( бедрена кост, огромен пищял, тазови кости) и гръдната контузия, също са аргументи за огромна по размер кръвозагуба. Обемната ресусцитация с кристалоидни разтвори и използването на кръв и кръвни артикули са решаващи за живота на пациента.

Големината на кръвозагубата при травматичен потрес може да се класифицра в четири класа съгласно размера изгубена кръв в мл, процентът по отношение на този на общия размер циркулираща кръв, сърдечната периодичност, пулсовото налягане, артериалното налягане, дихателната периодичност, уринният дебит, менталния статус и потребността от течностното заменяне.

Основната цел при тези реанимационни мероприятия е поддържането на стойности на систоличното налягане сред 90- 100 mmHg, поддържане на сърдечната периодичност от 60- 100 уд/мин, уринен дебит 0,5 мл/кг/час, положителни газометрични индикатори от артериална кръв, ниски стойности на серумен лактат и естествен ментален статус.

Друг вероятен потрес при травматичния пациент е неврогенният потрес, провокиран от увреда на гръбначния мозък, която води до нарушена симпатикова регулация на сърцето и кръвоносните съдове. В резултат имаме хипотония (ниско кръвно налягане).

Неврогенен потрес би трябвало да се подозира при всеки пациент с данни за гръбначно-мозъчна увреда, занимателен пулс, ниско артериално налягане, топли крака. Необходима е консулация с неврохирург, както и обемна ресусцитация и използване на вазопресорни лекарства.
Свързани публикации.. Политравматичeн пациент. Спешно държание 0 Кардиогенен потрес - модерни подходи при лекуването му 0 Шок – какво се случва в организма? 0

За шоковото положение при травматичните пациенти способства и хипоксията, в резултат на спънка на дихателните пътища от непознати тела (например зъбни протези), повърнати материи, оток на тъканите, както и нарушаванията в механиката на дишане при положения като пневмоторакс, хемоторакс, гръден похлупак и други Затова би трябвало да се обезпечи проходимост на дихателните пътища, в това число посредством интубация на трахеята, съответна кислородотерапия и при нужда да се премине към апаратно дишане.

Винаги би трябвало да се взимат под внимание съпътстващите болести на пациента като способствуващ фактор за прогресивното утежняване на положението. Когато виталните белези са нестабилни, кръвното налягане остава ниско и не реагира на заместването с водно-електролитни разтвори, е належащо използването на кръв и кръвни артикули.

За настъпването на шока при политравматичния пациент значение има самата контузия, защото всяка тъканна увреда в човешкото тяло, в това число и тази при хирургична интервенция, провокира неотложен систематичен отговор.

Системният отговор е невроендокринен и метаболитен. Той е виновен за развиването на типичната клинична картина при пациентите с политравма и самичък по себе си може да е задоволителна причина да настъпи потрес. Най-общо казано, повредените тъкани отделят вещества (медиатори), които нервират периферните рецептори в тях (най постоянно тези за болка-в кожата, кръвоносните съдове, меките тъкани, периоста и т.н.). Това дразнение доближава до висши центрове на централната нервна система, информацията се обработва и задейства мощен отговор под формата на нервни импулси от мозъчната кора.

Тези импулси от своя страна задействат хормонална каскада със комплицирани взаимовръзки, която задейства симпатиковата система. Резултатът от всичко това е забележим клинично и изяснява мощната възбуденост при пациента с контузия, първичното високо артериално налягане, по-високите равнища на серумня глюкоза и други

С изчерпването на тези механизми, целящи да компенсират болката, кръвозагубата и тъканната увреда, настава и етапа на потрес, в която можем да чакаме прогресивно утежняване на положението, полиорганна непълнота, систематичен инфекциозен отговор, замъглено схващане, кома и даже гибел.

Ето за какво, голямо значение имат вярното диагностициране на увредите, ранното обезболяване, съответната кислородотерапия, течностна терапия, предприемането на незабавни ограничения за прекъсване на кървенето и последващата хранителна и метаболитна поддръжка на пациента в интензивното поделение.