ПАК НАОПАКИ! БЪЛГАРСКИЯТ ДАНЪЧЕН СТАНДАРТ: Болен здрав нос
Шокът от повдигането на цените е нищо спрямо това, което следва – нов данъчен стандарт за нас, българите. А точно – повдигането на налозите и смяна на данъчната система, която от пропорционална – равна ставка за всички без оглед на размера на приходи и облаги, би трябвало да стане прогресивна – този, който печели повече, би трябвало да заплаща повече.
Това решение е безалтернативно, рано или късно политиците ще са принудени на този ход, в случай че не желаят да споделим ориста на Гърция, страните от PIGS или Франция, която сега гори в огъня на стачките и уличните протести.
Все повече икономисти надигат глас за повдигането на данъчната тежест за по-богатите пластове от популацията, до момента в който политиците към този момент си траят, само че с облекчение наблюдават нажежените разногласия по малките екрани. А точно те приготвят почвата публичното мнение някак да преглътне този хап.
За сходна смяна дават съображение и последните данни на Българска народна банка от края на август.
Милионерите са като ято
Милионерите порастват с по един дневно, а Българска народна банка регистрира връх – близо 2000 депозита над 1 млн. лева, 23% растеж единствено за година. Така в края на август осъмнахме с 377 нови милионери единствено за 8 месеца.
Една от аргументите, несъмнено, е галопиращата инфлация, само че основата обезпеченото замогване на богатите е точно в ниската корпоративна ставка от 10% и 5% върху дивидентите.
От друга страна беднотията у нас се усилва – внезапно се свиват влоговете под 5000 лева Все повече хора харчат спестяванията си, с цел да покриват дупки в фамилния бюджет, отворени от внезапното повишаване на живота.
По този мотив проф. Румен Гечев разяснява, че пропорционалният налог е най-несправедливият.
«Има го в Таджикистан, Узбекистан, Монголия и така нататък В белите страни има прогресивно данъчно облагане. Индексът Джини го потвърждава – там където има симетричен налог – там ножицата сред богати и небогати се отваря много».
Какво се случва в Европейски Съюз
Преобладаващата част от страните в еврозоната съществува прогресивно подоходно облагане, което стига до много високи равнища – 45 –55% данъчна тежест. А за доста високите приходи и облаги даже още повече.
Това не значи, че би трябвало и ние внезапно да вземем завоя, тъй като в случай че се прекали в тази тенденция нищо чудно държавното управление и Народното събрание да бъдат обсадени от огромно гражданско непокорство, за финансирането на което богатите българи обилно биха развързали кесиите.
«Разбираме, че всяка сходна промяна на налозите е политически непопулярно решение. Затова би трябвало да се работи деликатно, в случай че нещо се трансформира, да е постепенно и последователно, с дребни стъпки», сподели още проф. Гечев.
Най-успешните модели са на хибридно подоходно облагане – до несъмнено равнище има необлагаем най-малко, след това върви прогресивна канара до някакво горно равнище, след което ставката е една за всички приходи. До ниското равнище и над високото – данъкът е симетричен, а сред тях е напредничав.
Но какво ще се направи би трябвало да решат политиците.
България – с най-ниските налози в еврозоната
Според проф. Гечев все още по този начин наподобява – унас корпоративните и подоходни налози са най-ниски в целия Европейски Съюз.
Това естествено ни направи леговище за доста богати непознати компании и банки, които нароиха на наш терен дъщерни клонове, които единствено изнасят чисти облаги от страната. Т.е. икономическият резултат от тяхната активност тук е минималистичен, на фона на големите облаги, които осъществят у нас поради ниските налози, само че и поради ниската ставка на труда у нас.
Докато като се погледнат страните в еврозоната, се вижда, че колкото е по-развита стопанската система, толкоз е по-висока е данъчно-осигурителната тежест.
Пропорционална или прогресивна данъчна ставка?
Точно на противоположното мнение са от Асоциацията на индустриалния капитал.
Председателят на Общото заседание на АИКБ Васил Велев изрично отсече:
«Не трябват промени тук! Данъчната система работи добре – сивият бранш съгласно АИКБ е 22%, а съгласно Ърнест енд Янг дори е 12 на сто», аргументира се той.
Велев повтори тази теза няколко пъти нервно и с заповеднически звук. Захапа проф. Гечев, който е учител в УНСС, ка щял да се обърка в икономическата доктрина. Очевидно това е знак за боязън от идното, тъй като се оказва, че европейските бащици от Брюксел натискат ръководещите да вкарат прогресивно данъчно облагане. В еврозоната от следващата година все по-трудно ще става да им се отхвърля и това нашите добре го знаят. Затова и така са притихнали по тематиката, до момента в който гледат сраженията сред икономическите потенциали по екраните.
Според Велев би трябвало да се реформират бюджетните сфери. В Министерство на вътрешните работи да вземем за пример има 10% пенсионери, които са и на заплата.
«Това не са служителите на реда от охранителна полиция и другите чиновници на терен, а това са чантаджии!», гръмна истината Велев в ефира.
напомня, че има и други способи да се оправим с инфлацията, понижаване на покупателната дарба на българите и бедността. Въпреки проблемите, които ни чакат с влизането в Еврозоната.
Икономистът Румен Гълъбинов: Свалете Данък добавена стойност за храни и медикаменти!
Още преди два-три месеца стартира последователно нарастване на цените на някои хранителни артикули и хорат го усещат. Разбира се, страната трябваше да направи нещо и това беше Законът за еврото, с който се дават повече пълномощия на контролиращите органи. Съответно на регулаторите на пазара, с цел да може посредством инспекции да се откри веригата на добавената стойност и веригата на доставки.
Прекалено дълга верига на доставки
От години за някои храни в България е доста дълга веригата на доставки. От производител – търговец на едро – търговец на дребно, надлежно спедиция, превоз, пакетиране, преопаковане. И най-сетне стоката идва в магазина, оскъпена с 30-40-дори 50% от първичната й стойност. Добре би било да се наблюдава тази верига и да се види по какъв начин може да се усъвършенства, да се съкрати, тъй че да се избегнат спомагателните разноски преди стоката да бъде продадена в супермаркета.
Регулаторите могат да си влязат в ролята и да открият какъв е пътят на доставки на някои от най-широко употребяваните хранителни артикули и надлежно да се ревизира веригата на добавената стойност, в която значително значение има Данък добавена стойност.
Лекарствата – главно перо в фамилния бюджет за 2,6 млн. българи
Затова е належащо внезапно събаряне на ставката и в този случай.
В множеството европейски страни данъкът върху добавената стойност за храни и медикаменти е съвсем два пъти по-нисък, в сравнение с е общата ставка.
Ето няколко съответни образци:
Основният Данък добавена стойност в Малта е 18%, а върху храните е нула (с изключение на някои модифицирани артикули и полуфабрикати). В Люксембург базовата ставка е 17%, a за храните важи така наречен супернамален налог от 3%. Полша е с главен Данък добавена стойност от 23%, само че за храните е 8% (кафе, чай, захар, подправки) и 5 на 100 за месо, риба, млечни артикули, зеленчуци, плодове. Чехия e с 21% съществена ставка, за храните е 12%, във Франция базовият Данък добавена стойност е 20%, за храните е 10% и 5,5% според дали са непосредствена консумация или не.
В Германия главната ставка е 19%, само че за самун, мляко, месо и зеленчуци е 7%, има изключение на първокласни хранителни артикули. Данък добавена стойност в Белгия е 21%, само че е 6% за хранителни и нехранителни артикули от първа нужда. Кипър e със общоприет Данък добавена стойност от 19%, до момента за главните храни налогът беше 0%, а от 1 октомври е 5%. В Румъния данъкът добавена стойност е 19%, за храни и безалкохолни е 9 на 100, в Гърция базата е 24%, само че за самун, млечни артикули, риба, месо, плодове, зеленчуци – е 13%. И
Смятам, че би трябвало да вървим по този път и у нас, тъй като по този начин ще се повлияе за краткотрайното стопиране и задържане темпа на нарастване на цените.
Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
