За или против системата старт-стоп в автомобилите
Шофьорите на някои модели коли с мотори с вътрешно горене в един миг виждат, че при ръководството им " се намесва " една система, която е известна като " старт-стоп ". Тя е конфигурирана в тези коли, с цел да бъде понижен разходът им на гориво, както и с цел да бъдат лимитирани нездравословните излъчвания от въглероден диоксид и други парникови газове, които се отделят при придвижването им.
Някои притежатели на коли обаче се притесняват, че тази технология оказва отрицателно влияние върху моторите на транспортните средства и може да ограничи естествения период на софтуерния им живот. Освен това те се тормозят, че " старт-стоп " системата може да докара и до бързо и необратимо изтощение на акумулаторите на колите им, написа Българска телеграфна агенция.
Какво съставлява системата " старт-стоп "?
Всеки лидер, който постоянно кара в някой огромен град, се сблъсква с нуждата постоянно да стопира, след което още веднъж да потегля. В задръстените от трафика улици и булеварди моторът на моторното транспортно средство непрекъснато се постанова да работи на луфт в продължение на няколко секунди или минути, най-много при червен сигнал на светофарите или при нахлуване в кръгово кръстовище.
При тези обстановки се задейства системата " старт-стоп ", която е основана с цел да оказва помощ на водачите, когато се постанова постоянно да стопират и да потеглят. Тя автоматизирано изключва мотора на транспортното средство, а когато е належащо, го започва бързо. По този метод разходът на гориво може да бъде понижен приблизително с към 15 на 100, показва ДПА.
Технологията " старт-стоп " в началото е създадена от японската автомобилостроителна корпорация " Тойота " (Toyota), с цел да бъде реализиран по-малък разход на гориво.
Много водачи обаче се притесняват, че системата, която постоянно изключва и започва мотора на моторното транспортно средство, може да го повреди и то необратимо.
Доколко оправдани са тези опасения?
Целта на системата " старт-стоп " е да бъдат лимитирани интервалите, през които моторът на транспортното средство работи на луфт. Именно този работен режим е нездравословен за автомобилните мотори и води до по-бързото редуциране на експлоатационния им живот, показват специалисти.
Поради това се постанова изводът, че в действителност технологията " старт-стоп " по-скоро защищава моторите на транспортните средства, в сравнение с да им вреди. Освен това тя понижава и размера на отработените газове, които се отделят при придвижването им и оказва помощ за опазването на околната среда.
В обещано транспортно средство, което е снабдено с технологията " старт-стоп ", са конфигурирани спомагателни датчици, които са свързани с електронния блок за ръководство на мотора му. В тази компютърна система е конфигуриран спомагателен програмен продукт, който й разрешава " да разпознае " сигналите, които датчиците подават към системата. По този метод тя се задейства и стопира мотора на автомобила, когато водачът му включи на неутрална предавка и отпусне педала на съединителя (изключи от скорост). Системата може бързо да започва мотора, когато лидерът превключи на скорост (задейства предавка) или леко натисне педала на газта.
Проблеми със системата " старт-стоп "
Системата " старт-стоп " обаче работи, единствено когато акумулаторът на автомобила има задоволителен заряд. Оказва се, че при доста високи или доста ниски температури тя може и да не действа вярно.
Климатичната апаратура или парното на колата да вземем за пример по-бързо изчерпват заряда на акумулатора, заради което лимитират и работата на технологията " старт-стоп ", отбелязва ДПА.
Традиционните оловно-киселинни батерии, които по принцип се инсталират на колите, се изтощават бързо, когато те са снабдена със " старт-стоп ", заради което може да ги повредят. Ето за какво е по-подходящо тези коли да бъдат снабдени с усъвършенствани батерии от вида И Еф Би (EFB).
При по-големите транспортни средства, в които е конфигурирана технологията за бързо изключване и пускане на мотора, са подобаващи акумулаторите Ей Джи Ем (AGM, т. нар " гелови " ). Те имат по-голям потенциал и може да понесат по-голямо натоварване, когато не се зареждат при спрян мотор, само че не престават да бъдат натоварвани от потребители на сила, да вземем за пример фаровете на автомобила, музикалната уредба, климатика или парното му.
Технологията " старт-стоп " има и други особености. Например е малко евентуално тя да са задейства, в случай че моторът на моторното транспортна средство е леден. Системата би трябвало да получи сигнал от съответните датчици, че моторът е загрял и чак тогава стартира да работи.
Експертите показват, че един автомобил без " старт-стоп " ще премине през към 50 000 цикъла на ръчно прекъсване и стартиране на мотора през целия си експлоатационен живот. При колите, които са оборудвани с тази технология обаче, броят на прекъсването и стартирането на мотора е 10 пъти по-голям. Това води до по-голямо натоварване на коляновия вал, който е основна част на мотора. Движението на буталата му нагоре и надолу се трансформира в самобитно въртене. Една от най-честите повреди на коляновия вал е износването на плъзгащите лагери. Те се зареждат непрекъснато с тъничък пласт смазочно масло. При прекъсване на мотора и повторното му пускане е належащо доста малко време, с цел да може маслото още веднъж да стартира да поема натоварването, само че тъкмо тогава лагерите се износват най-вече.
Поради това моторните транспортни средства, при които се употребява технологията " старт-стоп ", са снабдени с по-здрави лагери. Някои водачи обаче не са уверени, че това може да защищити моторите им при по-продължителна употреба.
Има и водачи, които намират технологията за дразнеща, защото може да отнеме прекалено много време за " непринудено " рестартиране на мотора. При доста коли системата " старт-стоп " може да бъде деактивирана ръчно, само че има и такива, при които това не е допустимо.
Системата " старт-стоп " и петролната рецесия от 70-те
Автоматичната система " старт-стоп " е създадена през 70-те години на предишния век. Тази софтуерна иновация е въведена на фона на петролната рецесия, избухнала през 1973 година
Както беше посочено нагоре, японската корпорация " Тойота " е считана за основател на технологията, чиято първична цел е да понижи разхода на гориво на моторните транспортни средства.
През 80-те години на предишния век и немският автомобилостроителен тръст " Фолксваген " (Volkswagen) показва своя версия на системата " старт-стоп ". Днес тя добива все по-голяма известност в Европа. Това се дължи освен на обстоятелството, че с помощта на нея водачите на коли с мотори с вътрешно горене пестят гориво, само че и тъй като колите, снабдени с тази технология, замърсяват по-малко околната среда.
Някои притежатели на коли обаче се притесняват, че тази технология оказва отрицателно влияние върху моторите на транспортните средства и може да ограничи естествения период на софтуерния им живот. Освен това те се тормозят, че " старт-стоп " системата може да докара и до бързо и необратимо изтощение на акумулаторите на колите им, написа Българска телеграфна агенция.
Какво съставлява системата " старт-стоп "?
Всеки лидер, който постоянно кара в някой огромен град, се сблъсква с нуждата постоянно да стопира, след което още веднъж да потегля. В задръстените от трафика улици и булеварди моторът на моторното транспортно средство непрекъснато се постанова да работи на луфт в продължение на няколко секунди или минути, най-много при червен сигнал на светофарите или при нахлуване в кръгово кръстовище.
При тези обстановки се задейства системата " старт-стоп ", която е основана с цел да оказва помощ на водачите, когато се постанова постоянно да стопират и да потеглят. Тя автоматизирано изключва мотора на транспортното средство, а когато е належащо, го започва бързо. По този метод разходът на гориво може да бъде понижен приблизително с към 15 на 100, показва ДПА.
Технологията " старт-стоп " в началото е създадена от японската автомобилостроителна корпорация " Тойота " (Toyota), с цел да бъде реализиран по-малък разход на гориво.
Много водачи обаче се притесняват, че системата, която постоянно изключва и започва мотора на моторното транспортно средство, може да го повреди и то необратимо.
Доколко оправдани са тези опасения?
Целта на системата " старт-стоп " е да бъдат лимитирани интервалите, през които моторът на транспортното средство работи на луфт. Именно този работен режим е нездравословен за автомобилните мотори и води до по-бързото редуциране на експлоатационния им живот, показват специалисти.
Поради това се постанова изводът, че в действителност технологията " старт-стоп " по-скоро защищава моторите на транспортните средства, в сравнение с да им вреди. Освен това тя понижава и размера на отработените газове, които се отделят при придвижването им и оказва помощ за опазването на околната среда.
В обещано транспортно средство, което е снабдено с технологията " старт-стоп ", са конфигурирани спомагателни датчици, които са свързани с електронния блок за ръководство на мотора му. В тази компютърна система е конфигуриран спомагателен програмен продукт, който й разрешава " да разпознае " сигналите, които датчиците подават към системата. По този метод тя се задейства и стопира мотора на автомобила, когато водачът му включи на неутрална предавка и отпусне педала на съединителя (изключи от скорост). Системата може бързо да започва мотора, когато лидерът превключи на скорост (задейства предавка) или леко натисне педала на газта.
Проблеми със системата " старт-стоп "
Системата " старт-стоп " обаче работи, единствено когато акумулаторът на автомобила има задоволителен заряд. Оказва се, че при доста високи или доста ниски температури тя може и да не действа вярно.
Климатичната апаратура или парното на колата да вземем за пример по-бързо изчерпват заряда на акумулатора, заради което лимитират и работата на технологията " старт-стоп ", отбелязва ДПА.
Традиционните оловно-киселинни батерии, които по принцип се инсталират на колите, се изтощават бързо, когато те са снабдена със " старт-стоп ", заради което може да ги повредят. Ето за какво е по-подходящо тези коли да бъдат снабдени с усъвършенствани батерии от вида И Еф Би (EFB).
При по-големите транспортни средства, в които е конфигурирана технологията за бързо изключване и пускане на мотора, са подобаващи акумулаторите Ей Джи Ем (AGM, т. нар " гелови " ). Те имат по-голям потенциал и може да понесат по-голямо натоварване, когато не се зареждат при спрян мотор, само че не престават да бъдат натоварвани от потребители на сила, да вземем за пример фаровете на автомобила, музикалната уредба, климатика или парното му.
Технологията " старт-стоп " има и други особености. Например е малко евентуално тя да са задейства, в случай че моторът на моторното транспортна средство е леден. Системата би трябвало да получи сигнал от съответните датчици, че моторът е загрял и чак тогава стартира да работи.
Експертите показват, че един автомобил без " старт-стоп " ще премине през към 50 000 цикъла на ръчно прекъсване и стартиране на мотора през целия си експлоатационен живот. При колите, които са оборудвани с тази технология обаче, броят на прекъсването и стартирането на мотора е 10 пъти по-голям. Това води до по-голямо натоварване на коляновия вал, който е основна част на мотора. Движението на буталата му нагоре и надолу се трансформира в самобитно въртене. Една от най-честите повреди на коляновия вал е износването на плъзгащите лагери. Те се зареждат непрекъснато с тъничък пласт смазочно масло. При прекъсване на мотора и повторното му пускане е належащо доста малко време, с цел да може маслото още веднъж да стартира да поема натоварването, само че тъкмо тогава лагерите се износват най-вече.
Поради това моторните транспортни средства, при които се употребява технологията " старт-стоп ", са снабдени с по-здрави лагери. Някои водачи обаче не са уверени, че това може да защищити моторите им при по-продължителна употреба.
Има и водачи, които намират технологията за дразнеща, защото може да отнеме прекалено много време за " непринудено " рестартиране на мотора. При доста коли системата " старт-стоп " може да бъде деактивирана ръчно, само че има и такива, при които това не е допустимо.
Системата " старт-стоп " и петролната рецесия от 70-те
Автоматичната система " старт-стоп " е създадена през 70-те години на предишния век. Тази софтуерна иновация е въведена на фона на петролната рецесия, избухнала през 1973 година
Както беше посочено нагоре, японската корпорация " Тойота " е считана за основател на технологията, чиято първична цел е да понижи разхода на гориво на моторните транспортни средства.
През 80-те години на предишния век и немският автомобилостроителен тръст " Фолксваген " (Volkswagen) показва своя версия на системата " старт-стоп ". Днес тя добива все по-голяма известност в Европа. Това се дължи освен на обстоятелството, че с помощта на нея водачите на коли с мотори с вътрешно горене пестят гориво, само че и тъй като колите, снабдени с тази технология, замърсяват по-малко околната среда.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ