Улично правосъдие: Шофьор на камион коментира убийството в с. Прилеп и циганската агресия
Шофьор на товарен автомобил с коментар за жестокото ликвидиране на неговия сътрудник в с. Прилеп , Община Сунгурларе. Боян Симеонов показа в обществените мрежи, прилагаме поста без редакторска интервенция:
„ Водач на товарен автомобил удря ненадейно изскочило на пътя невръстно дете, оставено без контрол. Шофьорът стопира, както би трябвало да направи всеки човек при пътен случай. Родата на детето наизскача от близката къща, с цел да раздаде „ правораздаване “ и убива лидера. Това е приказката с трагичен край от село Прилеп от оня ден.
Аз съм водач. Предполагам много от вас също. Какъв прочит си вършиме от тази обстановка?
Моят извод е следният – в случай че минавам през някое ромско селище….каквото и да става, няма да спирам. Дори и да блъсна някой – няма да спирам. Дори и някой да се удари в колата ми – няма да спирам. Ще уведомя на 112 какво е станало и къде мога да се предам безвредно на органите на реда. Но няма да спирам. Дали е вярно или не – не знам. Но сигурно, не желая да бъда изкормен от разбесняла се скотобитна сган, която българската политическа система комфортно съхранява като електорален контейнер.
Не помня някое държавно управление да е хванало бика за рогата във връзка с ромското малцинство.
Някак си, комфортно е да има необразована, първобитна, полуживотинска, общинностройна, капсулирана, захлупена социална каста. Тя е значима по време на избори, значима е, в случай че би трябвало да прехвърлиш задлъжнялата си компания, да си купиш човешки орган, да търгуваш с хора, да осигуряваш евтина работна ръка, да използваш омразата към ромите с цел да трупаш политически точки на националистическия фронт. Да усвоиш тлъсти евра като Неправителствени организации, което сякаш се бори за ромската интеграция…Възможности доста.
Но какво пък толкоз в действителност? Битова престъпност, похищения, нападения, изнасилвания, тук-таме пребити екипи на Спешна помощ, изкормен водач на автомобил, следващото гето и мизерията в него…Голяма работа…
От десетилетия наред нашата страна желае да реши казуса с ромската интеграция, само че очевидно няма предпочитание. Пък и за какво да има? “
