Шофьор направи добро на пловдивчанин в пороен дъжд
Шофьор на автомобил постъпи човечно към пешеходец по време на поройния дъжд във вторник вечерта. За това заяви плодивчанинът Румен Димитров. Ето какво написа той:
Искам да изразя голямата си признателност към един чужд човек, който ме избави във вчерашния потоп! Дъждът ме завари към 17.30 по риза и без чадър на кръстовището на някогашната Мебелна къща, в този момент Томов Плаза в Пловдив. Опитвах се да се прикрия от пороя с дребна найлонова торбичка колкото салфетка. Водата на булеварда доближаваше 2-3 сантиметра, а най-близкото избавление беше автобусната спирка насреща. Пробягах кръстовището на половина, само че светофарът ме остави на островчето сред двете платна.
В този миг една кола откъм квартал Тракия, която правеше ляв завой към Асеновградско шосе, понижи и макар изобилния дъжд стъклото се спусна и една ръка ми подаде сгъваем чадър. Човекът сподели единствено: " Имам два " и отмина без да спре. Успях единствено да извикам " Благодаря! ", само че не знам дали ме чу! Запомних само номера на колата - РВ8272.
Бях в действителност като замаян от тази изцяло непредвидена доброта и даже не знам дали реагирах съответно. Прибрах се съвсем изсъхнал, само че това което ме стопли в действителност, беше чувството, че човещината не е изчезнала и че има вяра за един по-добър и човечен свят! Благодаря ти, приятелю! Дано има повече хора като теб!
Искам да изразя голямата си признателност към един чужд човек, който ме избави във вчерашния потоп! Дъждът ме завари към 17.30 по риза и без чадър на кръстовището на някогашната Мебелна къща, в този момент Томов Плаза в Пловдив. Опитвах се да се прикрия от пороя с дребна найлонова торбичка колкото салфетка. Водата на булеварда доближаваше 2-3 сантиметра, а най-близкото избавление беше автобусната спирка насреща. Пробягах кръстовището на половина, само че светофарът ме остави на островчето сред двете платна.
В този миг една кола откъм квартал Тракия, която правеше ляв завой към Асеновградско шосе, понижи и макар изобилния дъжд стъклото се спусна и една ръка ми подаде сгъваем чадър. Човекът сподели единствено: " Имам два " и отмина без да спре. Успях единствено да извикам " Благодаря! ", само че не знам дали ме чу! Запомних само номера на колата - РВ8272.
Бях в действителност като замаян от тази изцяло непредвидена доброта и даже не знам дали реагирах съответно. Прибрах се съвсем изсъхнал, само че това което ме стопли в действителност, беше чувството, че човещината не е изчезнала и че има вяра за един по-добър и човечен свят! Благодаря ти, приятелю! Дано има повече хора като теб!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




