Самураят, който винаги е бил отписван: Историята на първия съперник за Григор на Уимбълдън
Шо Шимабукуро евентуално е едно от най-непознатите имена в главната скица на Уимбълдън и Григор Димитров на пръв взор може да бъде удовлетворен от жребия си за конкуренцията. Българинът може да наподобява като сразяващ любимец в конфликта си с японския квалификант от първия кръг на конкуренцията, само че пътят на Шимабукуро до " свещената трева " не е бил по никакъв начин елементарен и международният номер 162 не може да бъде подценяван, тъй като към този момент нееднократно е опровергавал своите скептици и изрично има вътрешната мощ да го направи още веднъж.
Азиатецът има радикално друго начало в тениса от това на първата ни ракета, чийто голям гений беше видян още в ранна детска възраст и всички експерти му предричаха блестящо бъдеще. Всъщност японецът даже не е бил измежду най-хубавите играчи в своята гимназия, където нормално не е стигал по-далеч от полуфиналите в проведените съревнования. Младият Шо обаче не се отчайва и продължава да прави със същата пристрастеност това, което най-вече обича и кортовете се трансформират в негов втори дом. В последна сметка упорството на младежа е възнаградено и тенисът му носи стипендия за университета в Уаседа, като той заема последното свободно място в тима.
Нещата надалеч не се получават безпрепятствено през първата година за Шимабукуро, който губи мач след мач и даже неговите треньори сякаш спират да имат вяра в него. Нещата ескалират до такава степен, че японецът е заставен да чува по какъв начин от него мъчно би могло да излезе даже треньор, а какво остава за играч.
Съвсем естествено, то душeвността на младежа бива разтърсена от всичко това и той не е сигурен дали ще може изобщо да играе на професионално равнище, само че е твърдо решен да преследва фантазията си и стартира още по-сериозни тренировки, когато приключва своето обучение.
Упорството на Шимабакуро бива видяно от Бунпей Сато, за който се знае, че е един от най-хубавите експерти в цяла Япония. Сато взема Шо под своето крило, виждайки неговата невероятна отдаденост към играта и голяма човещина. Оказва се, че с момчето въобще не е работено вярно, тъй като той е доста нападателен състезател по природа, а до момента е бил академик най-вече да се пази и да бъде толерантен. Специалистът обаче бързо отключва дивата страна в тениса на новия си ученик, като резултатите не закъсняват и доста скоро Шимабукуро влиза в младежкия народен тим на страната си, а на 21 години печели и своята първа изобщо точка за международната класация.
Шо несъмнено е предопределен нещата да му се случват по сложния метод и би трябвало да чака още 2 години, до момента в който завоюва своя първи професионален трофей, който най-сетне го извежда до топ 500 на международния тенис. Настоящата година обаче е доста по-различна от всички останали до момента за азиатеца, откакто той печели дебютната си Чаланджър купа и се изкачва с над 130 места през последните няколко месеца.
Това разрешава на японеца да дебютира в квалификациите на съревнование от Големия шлем, само че никой не си прави илюзии, че ще забележим нещо особено от него на Уимбълдън, имайки поради неналичието му на всевъзможен опит при играта на трева.
" Случилото се е полуда. Преди няколко години не имах вяра въобще, че тенисът ще бъде моя специалност, а в този момент играя на най-великото събитие в нашия спорт и към този момент победих три пъти. Преживявал съм прекалено много провали и разочарования, с цел да бъда изплашен от просто една нова настилка. Всеки ден е бил предизвикателство за мен и душeвността ми се е трансформирала в моето главно оръжие.
Много мои съотборници в колежа ме превъзхождаха неведнъж механически и физически, само че бързаха да се впуснат в " необятното море " на професионалния Тур и станаха " плячка за акулите ". Важно е човек последователно да построи точния екип към себе си и да знае по кое време е пристигнало времето му. Чувствам, че в този момент е моят миг " - споделя квалификантът пред родните медии.
За нас пък остава да се надяваме, че напредъкът на симпатичния 25-годишен тенисист ще се забави най-малко с още някоя седмица и идният вторник няма да се трансформира в следващото тенис знамение с негова марка, а опитът на Григор Димитров ще вземе връх в срещата им от откриващия кръг на Уимбълдън.
Азиатецът има радикално друго начало в тениса от това на първата ни ракета, чийто голям гений беше видян още в ранна детска възраст и всички експерти му предричаха блестящо бъдеще. Всъщност японецът даже не е бил измежду най-хубавите играчи в своята гимназия, където нормално не е стигал по-далеч от полуфиналите в проведените съревнования. Младият Шо обаче не се отчайва и продължава да прави със същата пристрастеност това, което най-вече обича и кортовете се трансформират в негов втори дом. В последна сметка упорството на младежа е възнаградено и тенисът му носи стипендия за университета в Уаседа, като той заема последното свободно място в тима.
Нещата надалеч не се получават безпрепятствено през първата година за Шимабукуро, който губи мач след мач и даже неговите треньори сякаш спират да имат вяра в него. Нещата ескалират до такава степен, че японецът е заставен да чува по какъв начин от него мъчно би могло да излезе даже треньор, а какво остава за играч.
Съвсем естествено, то душeвността на младежа бива разтърсена от всичко това и той не е сигурен дали ще може изобщо да играе на професионално равнище, само че е твърдо решен да преследва фантазията си и стартира още по-сериозни тренировки, когато приключва своето обучение.
Упорството на Шимабакуро бива видяно от Бунпей Сато, за който се знае, че е един от най-хубавите експерти в цяла Япония. Сато взема Шо под своето крило, виждайки неговата невероятна отдаденост към играта и голяма човещина. Оказва се, че с момчето въобще не е работено вярно, тъй като той е доста нападателен състезател по природа, а до момента е бил академик най-вече да се пази и да бъде толерантен. Специалистът обаче бързо отключва дивата страна в тениса на новия си ученик, като резултатите не закъсняват и доста скоро Шимабукуро влиза в младежкия народен тим на страната си, а на 21 години печели и своята първа изобщо точка за международната класация.
Шо несъмнено е предопределен нещата да му се случват по сложния метод и би трябвало да чака още 2 години, до момента в който завоюва своя първи професионален трофей, който най-сетне го извежда до топ 500 на международния тенис. Настоящата година обаче е доста по-различна от всички останали до момента за азиатеца, откакто той печели дебютната си Чаланджър купа и се изкачва с над 130 места през последните няколко месеца.
Това разрешава на японеца да дебютира в квалификациите на съревнование от Големия шлем, само че никой не си прави илюзии, че ще забележим нещо особено от него на Уимбълдън, имайки поради неналичието му на всевъзможен опит при играта на трева.
" Случилото се е полуда. Преди няколко години не имах вяра въобще, че тенисът ще бъде моя специалност, а в този момент играя на най-великото събитие в нашия спорт и към този момент победих три пъти. Преживявал съм прекалено много провали и разочарования, с цел да бъда изплашен от просто една нова настилка. Всеки ден е бил предизвикателство за мен и душeвността ми се е трансформирала в моето главно оръжие.
Много мои съотборници в колежа ме превъзхождаха неведнъж механически и физически, само че бързаха да се впуснат в " необятното море " на професионалния Тур и станаха " плячка за акулите ". Важно е човек последователно да построи точния екип към себе си и да знае по кое време е пристигнало времето му. Чувствам, че в този момент е моят миг " - споделя квалификантът пред родните медии.
За нас пък остава да се надяваме, че напредъкът на симпатичния 25-годишен тенисист ще се забави най-малко с още някоя седмица и идният вторник няма да се трансформира в следващото тенис знамение с негова марка, а опитът на Григор Димитров ще вземе връх в срещата им от откриващия кръг на Уимбълдън.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ