Широкомащабно генетично проучване на повече от един милион души разкри

Широкомащабно генетично изследване на повече от един милион души разкри общия генезис на постоянно срещаните психологични разстройства. Всички диагнози са категоризирани в пет групи, като да вземем за пример депресията е категоризирана с посттравматичното стресово разстройство, а аутизмът – със СДВХ. Откритията оферират благоприятни условия за по-добра предварителна защита на психологичните разстройства, както и насочват към нови тактики за лекуване на обвързваните с тях положения.

Днес психологичните разстройства най-често се преглеждат като обособени положения. Например депресията се отделя от тревожното разстройство, а шизофренията не се свързва с биполярното разстройство. Ново изследване, оповестено в списание Nature, демонстрира несъстоятелността на този метод – учените откриха скрити генетични връзки сред всички съществени психологични разстройства.

Проучването разкрива съществуването на 238 геномни области, свързващи психологичните разстройства. Различните диагнози са групирани в пет категории въз основа на сходствата в генетичния профил. Първата включва шизофренията и биполярното разстройство, втората – депресията, тревогата и посттравматичното стресово разстройство, третата категория включва разстройства на невроразвитието като аутизъм и СДВХ, а петата – компулсивните разстройства. И най-после, последната включва разстройствата, свързани с пристрастяването.

Изследователите откриха, че хората, чийто генетичен профил подхожда на избрана група, са изложени на нараснал риск от развиване на някое от разстройствата в тази група.

Така да вземем за пример един сектор от хромозома 11 усилва генетичния риск от развиване на осем обособени разстройства, защото кодира гените, свързани с допаминовата сигнализация. Същият принцип може да се употребява за следене на връзката с другите диагнози.

Разбира се, и други генетични фактори и тези на околната среда оказват въздействие и основават спомагателни опасности.

Сега откривателите преглеждат опциите за слагане на диагнози въз основа на новите биологични данни. Потенциално, по-ранното идентифициране на генетичните особености може да помогне на пациентите с едно заболяване да предотвратят развиването на друго. Например посредством техники за ръководство на напрежението. Освен това откритията оферират нови благоприятни условия за основаване на нови медикаменти и потребление на към този момент утвърдени медикаменти при лекуването на разстройства от същата група.