Широк е кръгът от лица, на които няма да им

Широк е кръгът от лица, на които няма да им се постанова да се записват, когато се занимават с лобистка активност. От неговия обсег са изключени юристи, професионални и съсловни сдружения, работодателски организации.
Прочетете още
Парламентарната правна комисия утвърди на второ четене плана на Закон за бистрота и честност в ръководството, както евфемистично е наименуван законът, който би трябвало да контролира лобизма. Той беше импортиран от група депутати от ГЕРБ, отпред с някогашния правосъден министър Георги Георгиев. От ГЕРБ и ПП-ДБ дружно одобриха плана, освен това в почивката на парламентарното пленарно съвещание. Още на следващия ден той ще влезе в пленарната зала.

Приемането му е изискване за приемане на средства по линия на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Това го трансформира и в политически въпрос и мотив за разногласия. Затова в този момент депутатите, след дълго и излишно бавене, бързат да го одобрят в последния миг, преди да пресечен работа поради предизборната акция.

По оферти план имаше много възражения. Най-вече от страна на цивилен организации, които се притесняват, че поради метода, по който е написан законът, ще останат главно те като задължени лица, които да се записват като лобисти.

В закона не се приказва за лобизъм – този термин умишлено се заобикаля поради отрицателните конотации, които провокира. Говори се за посланичество на ползи пред обществените управляващи – от Народното събрание до общинските препоръки, и за изискванията, при които това посланичество да се реализира транспарантно и равноправно.

Основата на закона е регистърът за бистрота, в който би трябвало да се вписват лицата, които реализират посланичество по ползи по занимание, по търговски метод за трети лица и против заплащане. Дори и някои лица да попадат в тези категории, те могат да не се вписват, в случай че попадат в изключенията. Вносителите от ГЕРБ бяха вписали като такива да вземем за пример синдикатите и работодателските организации с основанието, че работят в отбрана на труда и на стопанските ползи.

Сред изключенията бяха вписани и лицата, водещи административни, правосъдни и арбитражни каузи. Днес, по предложение на Висшия адвокатски съвет, импортирано от Георги Георгиев и сътрудниците му, беше конкретизирано, че изключението се отнася към юристите, в границите на упражняването на специалността им, по-конкретни при даването на устни и писмени съвещания и мнения по въпроси на правото. Към изключенията бяха добавени и представителните органи на съсловни организации, основани със закон.

Коментар от вносителя

Пред " Сега " Георгиев разяснява, че законът не споделя, че юристите са изключени от кръга на представители на ползи, а не са длъжни да се записват в регистъра като такива.

" Но всеки представител (лобист) е задължен да заявява дали работи от свое име или от името на другиго. Така, в случай че юристът е зает от огромна корпорация или различен, който желае да прокара избрана теза в закон, в действителност лобистът е точно този, който е наел юриста. Така няма опция за заобикаляне на закона зад представителството от юрист ", счита депутатът.

По думите му, когато с сътрудниците му са изработвали закона, са следвали правилото, че от обсега му следва да са изключени всички лица, които са планувани в Конституцията като упражняващи и защитаващи съществени права на жителите - с изключение на юристите, тук влизат профсъюзи, работодателски, религиозни организации и други

Георгиев акцентира на нуждата да се одобри законът по отношение на уговорките на България по ПВУ.

Гледната точка на гражданските сдружения

На законовите текстове възразиха от неправителствената организация " Български център за нестопанско право ". Захари Янков от центъра уточни, че и до момента е било планувано изключение за работодателските организации, посредством което няколко бизнеса могат да си създадат представително съдружие и да лобират посредством него. Сега изключението се уголемява с адвокатската специалност, което разрешава на бизнеса да си наема юристи и посредством тях да прокарва ползите си, като по този начин се заобикаля задължението за регистрация на представителите по ползи. Накрая, уточни Янков, вписването в регистъра ще се ограничи единствено до гражданските организации.

От Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) и Програма " Достъп до информация " (ПДИ) предизвестиха в мнение през днешния ден, че законът " смесва лобистка активност с законни форми на гражданска интензивност, като присъединяване в съвещания, експертни мнения и даже журналистическа работа ". Според сдруженията се създава  " неравнопоставеност в публичния спор сред жителите и техните организации, от една страна, и юристи, синдикати, работодателски и религиозни организации, от друга, защото последните са изключени от обсега на закона ".