Ширин Ебади: Без промяна в Конституцията демокрацията в Иран е невъзможна
Ширин Ебади е знак на съпротивата против потисничеството в Близкия изток. Тя е първата иранка и мюсюлманка, удостоена с Нобелова премия за мир през 2003 година. Лауреатката акцентира, че промяната на висшия водач няма да докара до действителна смяна в страната. Според нея властта на Али Хаменей или неговия наследник Моджтаба е без значение без дълбоки систематични промени. Ебади упорства за смяна на Конституцията, с цел да се реализира същинска народна власт в страната.
Няма разлика дали на власт е Хаменей или неговия наследник Моджтаба – повода по тази причина е Конституцията на Ислямската република Иран. Ако тя не бъде изменена, няма по какъв начин да се промени и актуалният режи. Докато този режим е на власт, е невероятно да се построи народна власт в Иран. Иранският народ единомислещо желае този режим да се срине и да бъде свален. Хората желаят демократично държавно управление
Ширин Ебади е родена през 1947 година в град Хамадан. Тя е първата жена-съдия в историята на Иран преди Ислямската гражданска война през 1979 година. Професионалната ѝ кариера е прекратена принудително от новия ислямски режим. Тя си спомня, че в учебно заведение никой не е преподавал за човешките права. Въпреки това тя постоянно е изпитвала органична потребност да оказва помощ на слабите и почтените. Това я насочва към юридическия факултет и правосъдната система.
Когато ми споделиха, че към този момент не мога да бъдa арбитър единствено тъй като съм жена, изпитах същинска горест – освен за себе си, само че и за всички млади девойки, които бяха посветили живота си на проучването на право и мечтаеха един ден да станат съдии
След насилственото си премахване Ебади стартира работа като юрист. Тя поема отбраната на хора, които са преследвани от държавното управление по политически аргументи. През 2000 година тя е вкарана в пандиза поради своите обществени рецензии към режима. Властите в Иран конфискуваха медала и дипломата от Нобеловата ѝ премия през 2009 година. Този акт на принуда я принуждава да напусне родината си и да живее в непрекъснато заточение.
Ебади показва дълбока паника от актуалната ескалация на насилието в района. Тя остро подлага на критика външната политика на Ислямската република през последните десетилетия. Според нея идеологията за заличаване на Израел е довела до налагането на разрушителна война. Тя вижда по какъв начин почтени цивилни губят живота си, до момента в който страната се саморазрушава. Подобни репресии против правозащитници са систематични, като случая с Наргес Мохамади, която също е жертва на режима.
Иранските дами са имали право на глас даже преди дамите в Швейцария. Преди събитията от 1979 година те са заемали места в Народното събрание и са били дейни в публичния живот. Ислямската гражданска война постанова серия от дискриминационни закони, целящи да изолират дамите в домовете им. Ебади отбелязва, че тези ограничавания са създали иранките още по-смели в тяхната битка.
Относно бъдещето на Иран тя загатва фигурата на Реза Пахлави. Тя го дефинира като демократ, само че акцентира, че изборът би трябвало да принадлежи на народа. Ебади акцентира, че битката за права би трябвало да се води от самите иранци без непозната интервенция. Тя приканва интернационалната общественост и Европа да не не помнят античната цивилизация на нейната татковина.
Най-голямата неточност на света е, че не помнят хората. Забравят, че Иран е страна с над 3 хиляди години цивилизация и съдят страната ни само през последните 47 години ръководство на режим на ислямската република. Иранският народ търси народна власт, по тази причина Европа би трябвало да застане на страната на иранския народ
През 2006 година Ебади бе удостоена с купата командор на Ордена на почетния легион във Франция. През 2010 година тя стана и почетен жител на Париж. Въпреки интернационалното самопризнание, тя остава фокусирана върху ориста на политическите пандизчии. Нобеловата лауреатка има вяра, че без финансова самостоятелност е невероятно да се обезпечи същинска правна отбрана. Престоят ѝ в пандиза единствено е засилил нейната решителност да се опълчва на несправедливите закони.
