Шимпанзетата комбинират звуци в по-големи комуникативно значими структури, както правят

Шимпанзетата комбинират звуци в по-големи отзивчиво значими структури, както вършат и хората, сочи швейцарско изследване, представено от Българска телеграфна агенция. 

Изследователите от университета на Цюрих допускат, че тази дарба може да е еволюционно по-древна, в сравнение с се смяташе до момента.

Основна характерност на човешкия език е способността на хората да комбинират думи в по-големи смислови изречения т.е.  значението на цялото е обвързвано с това на частите. Откъде идва тази дарба и по какъв начин се е развила обаче не е напълно ясно.

Шимпанзетата също разчитат на разнообразни звуци, с цел да улеснят своя обществен и естествен живот. При избрани условия те могат да комбинират тези звуци в по-големи последователности.

Изследователи от университета в Цюрих организират опити с диви шимпанзета от Уганда, които им оказват помощ да открият, че в действителност схващат звукови комбинации.

Новите открития могат да дадат информация за еволюционните корени на композиционната природа на езика.

„ Хората и шимпанзетата за последно са имали общ предшественик преди почти 6 милиона години. Нашите данни демонстрират, че способността за съчетание на смислени звуци може би се е появила преди най-малко 6 милиона години, в случай че не и повече “, споделя Саймън Таунсенд, професор от университета в Цюрих.