Йордан Йовков: 10 цитата
Шибил, Сали Яшар, Албена, Божура, а Индже.... Това са единствено част от облиците, които извайва Йордан Йовков. Те отразяват, че нашата просвета, обичай и психика е формирана от доста, разнородни и разноцветни части, донесени от вятъра на времето.
Защо да се опасяваме през днешния ден от бежанците, прогонени от една безмилостна революция. Предлагаме на читателите на Факти. бг дребна част от цитати от творчеството на Йордан Йовков.
1. „ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
2. „ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората. “
3. „ Серт жена! " - намерения си Давид, само че незабавно му мина през мозъка: „ Евтимия има право, в случай че не са дамите, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.”
4. Шибил стартира да брои, с цел да види какъв брой години ще живее, само че след това се замисли за възрастта си и му се стори, че е към този момент остарял. Спомни си Рада и се усмихна: "Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко и прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! "
5. А Албена беше към този момент близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, само че като я видяха, отново от близко, всички затаиха мирис. Албена си беше същата Албена, единствено че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу.
6. Когато Божура беше дребна и в случай че беше студено, зъзнеше с цялото си тяло, така както майка й беше я научила, дамите се посочваха трогнати. Всъщност под това страдание се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка.
7. „ Другоселецът остана самичък. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око огромно, претъпкано с тъга и вътре в него светеха лъчите на звездите.”
8. — Ах, боже, какво да върша — викаше тя, — наследник ми е, а е чумав! Ах, боже!
Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща и най-сетне, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя.
Тогава Тиха потегли към чумавия — Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, след това седна на каменното ходило пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си.
9. Разнесе се отново славата на Индже, заговориха за него всички. И в този момент славата му беше доста по-голяма, в сравнение с по-рано. Защото Индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не убиваше
10. Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо?
Защо да се опасяваме през днешния ден от бежанците, прогонени от една безмилостна революция. Предлагаме на читателите на Факти. бг дребна част от цитати от творчеството на Йордан Йовков.
1. „ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
2. „ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората. “
3. „ Серт жена! " - намерения си Давид, само че незабавно му мина през мозъка: „ Евтимия има право, в случай че не са дамите, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.”
4. Шибил стартира да брои, с цел да види какъв брой години ще живее, само че след това се замисли за възрастта си и му се стори, че е към този момент остарял. Спомни си Рада и се усмихна: "Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко и прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! "
5. А Албена беше към този момент близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, само че като я видяха, отново от близко, всички затаиха мирис. Албена си беше същата Албена, единствено че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу.
6. Когато Божура беше дребна и в случай че беше студено, зъзнеше с цялото си тяло, така както майка й беше я научила, дамите се посочваха трогнати. Всъщност под това страдание се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка.
7. „ Другоселецът остана самичък. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око огромно, претъпкано с тъга и вътре в него светеха лъчите на звездите.”
8. — Ах, боже, какво да върша — викаше тя, — наследник ми е, а е чумав! Ах, боже!
Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща и най-сетне, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя.
Тогава Тиха потегли към чумавия — Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, след това седна на каменното ходило пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си.
9. Разнесе се отново славата на Индже, заговориха за него всички. И в този момент славата му беше доста по-голяма, в сравнение с по-рано. Защото Индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не убиваше
10. Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ