Шейсет години след създаването си, театър „София“ се завръща на

Шейсет години след основаването си, спектакъл „ София “ се завръща на обновената си огромна сцена. Първото зрелище, което ще открие новия сезон и реконструираното пространство, е режисирано от Маргарита Младенова . Работното му заглавие е „ Корени “. Това няма да бъде юбилейна ретроспекция или музей на спомените, а опит да бъде уловено това, което не може да бъде архивирано – духът на театъра, споделя Младенова пред Българска телеграфна агенция.

За нея „ корените “ не са последователност, а памет за една сила, която продължава да живее.

ТЕАТЪР „ СОФИЯ “ съдебна експертиза РАЖДА КАТО ДУХОВНА АЛТЕРНАТИВА

Когато приказва за началото на спектакъл „ София “, Младенова не стартира с дати. Спомня си кино лентата „ Сизифовци “, отдаден на именитата режисьорска четворка в Бургас – Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел и Вили Цанков. Припомня думи на Руси Чанев, които съгласно нея изясняват доста повече от историята на един спектакъл: „ Той сподели, че тогава разрушиха вярата за различен спектакъл, който към този момент беше почнал да работи еретично. И направиха по този начин, че Методи Андонов пристигна в Сатирата, Вили Цанков отиде в Младежкия спектакъл, а останалите сътвориха спектакъл „ София “.

За младата тогава режисьорка това не е просто исторически факт: „ Ние знаехме къде идваме, когато идвахме на представления в спектакъл „ София “. Това беше едно друго пространство. Не просто свободолюбиво, а пространство, в което театърът беше духовна опция, съпротива на идеологизмите и конюнктурите на социализма “. Именно този дух е същинският корен на театъра.

Когато шефът Ириней Константинов ѝ предлага да сложи спектакъла за 60-годишнината, тя незабавно схваща от кое място би трябвало да стартира: „ Не от юбилея. От началото. От този нравствен корен “.

НЕ СПЕКТАКЪЛ ЗА ПАМЕТТА, А ЗА ЖИВИЯ ТЕАТЪР

Затова и „ Корени “ няма да бъде празничен албум. „ Разбира се, че това е театър за бъдещето повече, в сравнение с за предишното “, споделя Младенова. Няма да има архивни фрагменти, възстановки на популярни мизансцени, реконструкции на режисьорски почерци.

Вместо това Младенова се обръща към текстовете на Иван Радоев, Константин Илиев, Валери Петров, Йордан Радичков, Георги Марков, Стефан Цанев: „ Това са текстове, които бяха живи тогава и са живи и през днешния ден. Може би през днешния ден приказват даже по-силно, в сравнение с когато са били написани “.

Фрагментите няма да следват сюжет. Те ще построяват свят. До тях ще застане поезията: „ Под лирика нямам поради декламация. Всяка същинска поема има лична драматургия “.

Заедно със сценографа Ивайло Николов, композитора Христо Намлиев и драматурга Стефан Иванов, тя основава театър, който не споделя историята на спектакъл „ София “, а се пробва да улови самото знамение на театъра: „ Това е чудото да съществува един успореден свят. Театърът стъпва върху истините на живота, само че не остава в тях. Не се занимава единствено с това какво е, а с това какво би могло да бъде “.

СИЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НЕ ОСТАРЯВАТ

Младенова не се интересува от реституция. „ Няма да има никакви реконструкции “, споделя тя. Текстовете остават същите, само че техният подтекст е друг: „ Ще бъдат вписани в една нова верижна реакция “.

Именно мощният драматургичен текст съгласно нея надживява времето: „ В мощния текст има нещо, което надскача историческата обстановка. Освобождава театралното въображение от всички наложителни корсети “.

Тя е уверена, че тези творби ще звучат по този начин, като че ли са написани през днешния ден: „ Даже по-силно “.

НАЙ-ВАЖНОТО НЕ съдебна експертиза ВИЖДА, ПРОЦЕСЪТ НИКОГА НЕ ПРИКЛЮЧВА

В отговор на въпроса какво не трябва да липсва в спектакъла, Маргарита Младенова не приказва за подиуми или облици: „ Може би ще има непотребни неща, само че нямам доверие да липсва най-важното. А най-важното не се вижда. То е силата. Енергията на смисъла и на емпатията “.

Припомня думите на Питър Брук: „ Без какво не може театърът? Не може без жар. “

Дори в този момент, броени седмици преди премиерата, Маргарита Младенова продължава да се рови в архивите: „ И по този начин ще бъде до самата премиера “. За нея репетиционният развой в никакъв случай не е затворен: „ Процесът е велико нещо. Колкото по си квалифициран, толкоз по-голям е шансът да откриеш момента “. Казва, че това го е научила от Методи Андонов.

СРЕЩА СЪС САМАТА СЕБЕ СИ

Работата по спектакъла се оказва и персонална среща с предишното: „ Аз доста интензивно бях вписана в живота на спектакъл „ София “ през тези години “.

Днес гледа към същите спектакли с други очи: „ Давам си сметка какъв брой съм друга “. Замълчава за момент, след това добавя: „ Не мога да кажа, че сравнението е в интерес на в този момент “...

Разговорът последователно излиза отвън рамките на юбилейния театър. Маргарита Младенова признава, че най-голямата ѝ паника е бъдещето на живия спектакъл: „ Не приказвам единствено за България. Технологиите са несъмнено достижение. Но има заплаха тежката машина, наречена жив спектакъл, да стартира да наподобява като анахронизъм. Все повече спектакли могат да бъдат записвани и гледани на всички места “. Това съгласно нея не е театърът: „ Коренът на живия спектакъл е хората да се съберат на едно място. Да станат очевидци. Да образуват един въздух дружно с представлението “. Добавя едно от най-поетичните избрания в диалога: „ Това не би трябвало да се брани с лозунги. Трябва да се брани, като произвеждаме въздух “.

СПЕКТАКЪЛЪТ съдебна експертиза ДОВЪРШВА В ЗРИТЕЛЯ

Маргарита Младенова в никакъв случай не използва думата „ аудитория “. За нея има фенове и всеки един от тях довършва представлението по собствен метод.: „ Спектакълът не завършва на сцената. Той се довършва във усещането на индивида, който седи в залата. Това е свободата на театъра. Той не постанова една истина за всички “.

Точно по тази причина режисьорката има вяра в фена. „ Светът е гръмък, само че индивидът, който влиза в театъра, е гладен за друго. Има дълбоки тишини. Аз не недооценявам фена “, добавя тя.

По думите ѝ най-силното е това, което изчезва: „ Театралният театър съществува, единствено до момента в който трае. В 19:00 ч. го има. В 21:00 ч. към този момент го няма. Декорите се разглобяват. Сцената остава празна. Колко би трябвало да е мощен един момент, с цел да се пребори с краткостта на живота? “. Именно тази мощ на мига Младенова желае да премине през целия театър „ Корени “.

Намира още една дума за корен: „ Архетип. Защото архетипът е още по-дълбок от корените. Той е това, което е заложено в индивида. Онова, което осветява съзнанието му “.

Маргарита Младенова разказва освен бъдещия театър, само че и цялата ѝ визия за театъра: „ Театралният дух броди, даже когато животът на театралната машина наподобява установен “. „ Артистът е бродяга. Духът му е номадски “, прибавя още тя.

Маргарита Младенова е родена е на 25 април 1947 година в Свищов. Завършва приблизително обучение в родния си град, а по-късно е призната в НАТФИЗ. Завършва магистратурата си по театрална постановка през 1971 година Дебютът ѝ се състои на идната година в Силистренския трагичен спектакъл с „ Малко е да си добър “ по „ Масовик “. През 1980 година получава степен доцент в НАТФИЗ, а през 1992 година – професор. Заедно с Иван Добчев основава театралната работилница „ Сфумато “ през 1989 година През годините е режисьорка и гостуваща режисьорка за Народния спектакъл „ Иван Вазов “, Сатиричния спектакъл, Сливенския трагичен спектакъл, Варненския трагичен спектакъл. Създателка е на над 150 театрални постановки за трагичен спектакъл, телевизия и опера по текстове на български, съветски и западноевропейски класици. Постановките ѝ вземат участие постоянно във всички български театрални конгреси и са носители на голям брой национални и интернационалните награди.