Дълг за плащане на пенсии? МВФ предупреждава за проблеми в България
Шестте парламентарни вота в последните три години доведоха до внезапен растеж на пенсиите в България. Така през 2024 година страната се намира в обстановка, в която би трябвало да дофинансира системата с над 10 милиарда лева, или половината от нужната сума за покриване на пенсиите. А това съставлява все по-голяма фискална тежест за страната, която може би ще би трябвало да се покрива с вземането на нов дълг или отказването от други по-продуктивни разноски. Това показва Международният валутен фонд (МВФ) в собствен нов разбор, отдаден на пенсионната система.
За растежите
Институцията, ръководена от българката Кристалина Георгиева, обръща особено внимание на растежа на пенсиите от последните години и обстоятелството, че той бе съпроводен без старания за повишение на приходите в системата. За МВФ е цялостно деформиране на пенсионния модел вкарването на така наречен Коронавирус добавки към размера на пенсиите.
Мерките против COVID-19 се отразиха на финансовата резистентност на пенсионната система. Разходите за пенсии доближиха исторически връх през 2023 година и се чака това да продължи да нараства през идващите години “, показва МВФ.
Добавките бяха въведени още при започване на пандемията от държавното управление на ГЕРБ и мярката представляваше повече от половината от фискалната поддръжка към Коронавирус, макар че стопански пенсионерите не бяха измежду най-засегнатите от рестриктивните мерки в активността си. И защото е мъчно политически нещо един път обещано да бъде взето – през 2022 година след подадената оставка на кабинета „ Петков “ и в условия още веднъж на предизборна акция политиците вкараха добавките като част от пенсиите.
Заедно с растежите на пенсиите бе повишен значително и таванът им, който през 2022 година доближи 3400 лева Така през днешния ден, по калкулации на МВФ и Министерство на финансите, едвам под 0.1% от пенсионерите са лимитирани от него, т.е. на процедура той въобще не задържа разноски и „ дефакто изчезна “.
Финансирането
В България пенсионната система не може да задлъжнее, тъй като дефицитът ѝ се покрива от страната. Но до момента в който преди дофинансирането от налози бе доста по-малко, в този момент то съставлява към половината от разноските за пенсии.
Нарастващият недостиг на пенсионната система съставлява фискална тежест. Дефицитите ѝ биха могли да доведат до по-висок държавен дълг при липса на други компенсиращи ограничения “, показва МВФ.
Предложения
С елементарни думи, изяснява МВФ – в актуалната обстановка човек, роден през 2000 година може да чака дребна пенсия, само че даже и тя ще бъде към два пъти по-голяма от приноса му.
Така МВФ стига и до своите оферти за промени в пенсионната система в търсене на резистентност.
Едно от тях е смяна в пенсионната формула. В момента размерът на пенсията се пресмята на база продължителността на осигурителния интервал и осигурителния приход, а не на фактически платените вноски. Това съгласно МВФ понижава тласъците хората да се обезпечават и предизвиква присъединяване им в сивата стопанска система.
Според институцията, в случай че пенсионната формула бъде изменена по този начин, че да регистрира действителния принос на всеки, ще бъде допустимо да се усили и размерът на вноските за пенсии. Според данни на МВФ той е измежду най-ниските в границите на Европейския съюз.
Друго предложение е за унищожаване тавана на оптималната пенсия, който и сега на процедура съвсем го няма, както и увеличението на оптималния застрахователен приход. МВФ предлага той краткотрайно да се обвърже с повишаването на заплатите в страната до последователното му унищожаване.
За растежите
Институцията, ръководена от българката Кристалина Георгиева, обръща особено внимание на растежа на пенсиите от последните години и обстоятелството, че той бе съпроводен без старания за повишение на приходите в системата. За МВФ е цялостно деформиране на пенсионния модел вкарването на така наречен Коронавирус добавки към размера на пенсиите.
Мерките против COVID-19 се отразиха на финансовата резистентност на пенсионната система. Разходите за пенсии доближиха исторически връх през 2023 година и се чака това да продължи да нараства през идващите години “, показва МВФ.
Добавките бяха въведени още при започване на пандемията от държавното управление на ГЕРБ и мярката представляваше повече от половината от фискалната поддръжка към Коронавирус, макар че стопански пенсионерите не бяха измежду най-засегнатите от рестриктивните мерки в активността си. И защото е мъчно политически нещо един път обещано да бъде взето – през 2022 година след подадената оставка на кабинета „ Петков “ и в условия още веднъж на предизборна акция политиците вкараха добавките като част от пенсиите.
Заедно с растежите на пенсиите бе повишен значително и таванът им, който през 2022 година доближи 3400 лева Така през днешния ден, по калкулации на МВФ и Министерство на финансите, едвам под 0.1% от пенсионерите са лимитирани от него, т.е. на процедура той въобще не задържа разноски и „ дефакто изчезна “.
Финансирането
В България пенсионната система не може да задлъжнее, тъй като дефицитът ѝ се покрива от страната. Но до момента в който преди дофинансирането от налози бе доста по-малко, в този момент то съставлява към половината от разноските за пенсии.
Нарастващият недостиг на пенсионната система съставлява фискална тежест. Дефицитите ѝ биха могли да доведат до по-висок държавен дълг при липса на други компенсиращи ограничения “, показва МВФ.
Предложения
С елементарни думи, изяснява МВФ – в актуалната обстановка човек, роден през 2000 година може да чака дребна пенсия, само че даже и тя ще бъде към два пъти по-голяма от приноса му.
Така МВФ стига и до своите оферти за промени в пенсионната система в търсене на резистентност.
Едно от тях е смяна в пенсионната формула. В момента размерът на пенсията се пресмята на база продължителността на осигурителния интервал и осигурителния приход, а не на фактически платените вноски. Това съгласно МВФ понижава тласъците хората да се обезпечават и предизвиква присъединяване им в сивата стопанска система.
Според институцията, в случай че пенсионната формула бъде изменена по този начин, че да регистрира действителния принос на всеки, ще бъде допустимо да се усили и размерът на вноските за пенсии. Според данни на МВФ той е измежду най-ниските в границите на Европейския съюз.
Друго предложение е за унищожаване тавана на оптималната пенсия, който и сега на процедура съвсем го няма, както и увеличението на оптималния застрахователен приход. МВФ предлага той краткотрайно да се обвърже с повишаването на заплатите в страната до последователното му унищожаване.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ