Plovdiv24.bg представя: Разказ на една череша или свободата през очите на едно дете
Шестокласничката от "Яне Сандански " Йоанна Канева е огромният победител в състезанието за есе "Българин да се назовавам ", проведен от регион "Южен " по 140 години от Освобождението на България, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg . Нейният "Разказ за една череша " е безапелационен любимец на журито.
"Това есе незабавно се откроява от останалите, сграбчва вниманието ", разяснява и кметът на района-организатор Борислав Инчев. Веднага след Йоанна се подрежда седмокласничката Юлиана Тодорова, а на трето място е Радостина Тренчева (11 клас). На 6 март ще бъде формалното награждаване на всички спечелили.
А за празника на Свободата Plovdiv24.bg разгласява творбата на спечелилия - "Разказ на една череша ":
"Аз бях нормално черешово дърво. Мечтаех да разцъфна и да нахраня доста хора със сладките си и ароматни плодове. Живеех в двор с други дървета. Чувствах се вкъщи си.
Един ден в двора влязоха мъже с брадви, огледаха всички дървета и избраха мен. Похвалиха ме, че съм права и ненапукана. С брадвите си ме отсякоха и ме отнесоха в дърводелска работилница. Аз плаках за неродените си черешки. Мъжете обелиха кората ми и пробиха сърцевината ми с стоманен свредел. После ме стегнаха е стоманени шини и ме качиха на двуколка.
"Хубаво топче стана от нашата череша! " - споделяха те. Така аз разбрах, че към този момент съм черешово топче и ще вземам участие в борби за свободата на България.
Цялата зима престоях в дърводелската работилница. Юнаците се събираха там, говореха за свободата, за въстанието, нямаха самообладание да освободят родината си. Те доста я обичаха. Не се опасяваха да умрат за нея. От тях научих, че човек би трябвало да има достолепие и да живее с вдигната глава, че робството е по-лошо от гибелта.
Един ден в работилницата пристигна млад левент. Всички го слушаха и му викаха "воеводо ". Когато той говореше, юнаците от работилницата се превръщаха в други хора. На гладкото ми тяло с остро ножче той написа едно знамение: "ТУРКИЯ КЕ ПАДНЕ В ЛЕТО 1876 ". "Ще падне, братя, този топ ще я събори " - сподели безшумно воеводата, само че го чуха всички. И ме погали.
Дойде април. Моите въстаници пристигнаха и ме впрегнаха в конен впряг. Откараха ме на полянка, която се беше трансформирала в полесражение. Чуваха се страшни гърмежи, беше ужасно, само че всички бяха радостни - като че ли не на пердах, а на женитба бяха тръгнали. И какъв брой хубави бяха със своите въстанически униформи. И по какъв начин се вееше това знаме със златния лев - същото, на което пишеше: "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ "...
Битката беше жестока! Аз стрелях с моите стоманени гюлета, въпреки че пареше от барута и цялото тяло ме болеше... Моите хора починаха в тази борба. Аз ги видях умират без боязън, тъй като който падне в пердах за независимост - той не умира! Исках да им оказа помощ, сипаха ми повече барут и... се спуках! Видях лицата на враговете, които се смееха и викаха: "Я гледайте - дървена артилерия "...
Аз щях да бъда нормално черешово дърво, което да храни хората със сладки и сочни плодове. Сега знам на какво е кадърен човек, който желае свободата си и се гордея, че съм част от славната, българска, дървена артилерия. "
"Това есе незабавно се откроява от останалите, сграбчва вниманието ", разяснява и кметът на района-организатор Борислав Инчев. Веднага след Йоанна се подрежда седмокласничката Юлиана Тодорова, а на трето място е Радостина Тренчева (11 клас). На 6 март ще бъде формалното награждаване на всички спечелили.
А за празника на Свободата Plovdiv24.bg разгласява творбата на спечелилия - "Разказ на една череша ":
"Аз бях нормално черешово дърво. Мечтаех да разцъфна и да нахраня доста хора със сладките си и ароматни плодове. Живеех в двор с други дървета. Чувствах се вкъщи си.
Един ден в двора влязоха мъже с брадви, огледаха всички дървета и избраха мен. Похвалиха ме, че съм права и ненапукана. С брадвите си ме отсякоха и ме отнесоха в дърводелска работилница. Аз плаках за неродените си черешки. Мъжете обелиха кората ми и пробиха сърцевината ми с стоманен свредел. После ме стегнаха е стоманени шини и ме качиха на двуколка.
"Хубаво топче стана от нашата череша! " - споделяха те. Така аз разбрах, че към този момент съм черешово топче и ще вземам участие в борби за свободата на България.
Цялата зима престоях в дърводелската работилница. Юнаците се събираха там, говореха за свободата, за въстанието, нямаха самообладание да освободят родината си. Те доста я обичаха. Не се опасяваха да умрат за нея. От тях научих, че човек би трябвало да има достолепие и да живее с вдигната глава, че робството е по-лошо от гибелта.
Един ден в работилницата пристигна млад левент. Всички го слушаха и му викаха "воеводо ". Когато той говореше, юнаците от работилницата се превръщаха в други хора. На гладкото ми тяло с остро ножче той написа едно знамение: "ТУРКИЯ КЕ ПАДНЕ В ЛЕТО 1876 ". "Ще падне, братя, този топ ще я събори " - сподели безшумно воеводата, само че го чуха всички. И ме погали.
Дойде април. Моите въстаници пристигнаха и ме впрегнаха в конен впряг. Откараха ме на полянка, която се беше трансформирала в полесражение. Чуваха се страшни гърмежи, беше ужасно, само че всички бяха радостни - като че ли не на пердах, а на женитба бяха тръгнали. И какъв брой хубави бяха със своите въстанически униформи. И по какъв начин се вееше това знаме със златния лев - същото, на което пишеше: "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ "...
Битката беше жестока! Аз стрелях с моите стоманени гюлета, въпреки че пареше от барута и цялото тяло ме болеше... Моите хора починаха в тази борба. Аз ги видях умират без боязън, тъй като който падне в пердах за независимост - той не умира! Исках да им оказа помощ, сипаха ми повече барут и... се спуках! Видях лицата на враговете, които се смееха и викаха: "Я гледайте - дървена артилерия "...
Аз щях да бъда нормално черешово дърво, което да храни хората със сладки и сочни плодове. Сега знам на какво е кадърен човек, който желае свободата си и се гордея, че съм част от славната, българска, дървена артилерия. "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ