12 ноември 680 г. Шестият вселенски събор и как се роди България на Аспарух
Шестият космополитен събор бил призован в гр. Константинопол при император Константин Погонат, на който събор участвали 170 епископи.
Съборът бил призован срещу лъжеучението на еретиците – монотелити, които, въпреки да признавали в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, твърдели за съществуването единствено на Божествената воля.
След Петия Вселенски събор вълненията, подклаждани от монотелити, продължавали и заплашвали цялата Византийска империя с огромна заплаха. Император Ираклий, желаейки помиряване, решил да склони православните да правят отстъпка пред монотелитите и със силата на своята власт заповядал да се признава в Иисус Христос една воля при двете естества.
Защитници и изяснители на същинското обучение на Църквата се явили Иерусалимският патриарх Софроний и Константинополският духовник Максим Изповедник, на който поради твърдостта във вярата отрязали езика и отсекли ръката.
Шестият космополитен събор осъдил и отхвърлил ереста на монотелитите и определил да се признават в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, и по тези две естества – две воли, само че по този начин, че човешката воля в Христа не е противна, а е покорна на Неговата Божествена воля.
Достойно е за внимание, че на този Събор бил отстранен дружно с другите еретици и Римският папа Хонорий, който признавал учението за една воля...
Определението на Събора подписали и римските делегати – презвитерите Теодор и Георгий и дякон Йоан. Това ясно демонстрира, че висшата власт в Църквата принадлежи на Вселенския събор, а не на Римския папа.
След 11 години Съборът още веднъж почнал съвещанията в царските покои, наречени Трупски, с цел да се решат въпросите, отнасящи се най-вече до църковното благочиние (добро управление).
В това отношение той като че допълнил Петия и Шестия космополитен събор, по тази причина и се назовава Пето-шести.
Съборът утвърдил правила, по които Църквата би трябвало да се ръководи, а точно: 85 правила на светите апостоли, правила от шестте космополитен и седемте поместни събора и разпоредбите на 13 отци на Църквата. Тези правила след това били допълнени от Седмия космополитен събор и от още два поместни събора, които съставили по този начин наречения „ Номоканон ", а по съветски „ Кормчая книга ", която съставлява основата на църковното ръководство на Православната Църква.
На този Събор били наказани някои нововъведения в Римската черква, несъгласувани с духа на постановленията на Вселенската черква, а точно: принудата за безбрачие на свещениците и дяконите, строги пости в съботите на Великия пост.
Припомняме, че през лятото на 680 година византийският император Константин IV Погонат (668-685 г.) подхваща поход против българите. Поражението на византийците приключва със сключването на кротичък контракт през лятото на 681 година в Константинопол, посредством който Аспарухова България е приета от Византия. С този документ Византия отстъпва на България региона Долна Мизия до река Искър, само че без град Одесос и околното крайбрежие.
Това в действителност било официално, защото византийска власт над тези земи в действителност липсвала заради непрекъснатите безчовечен нахлувания и перманентните талази от славянски заселници. България в същото време се съгласява да прекрати набезите оттатък Стара планина. Уредени са и комерсиалните връзки сред двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат,
Аспарух не тревожи Византия до 686 година, когато Погонат умира от дизентерия.
През 681 година е учредена Първата българска страна, която доближава разцвета в развиването си при започване на X век и оказва огромно въздействие на източноевропейските нации посредством книжовните си школи и литературата.
Съборът бил призован срещу лъжеучението на еретиците – монотелити, които, въпреки да признавали в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, твърдели за съществуването единствено на Божествената воля.
След Петия Вселенски събор вълненията, подклаждани от монотелити, продължавали и заплашвали цялата Византийска империя с огромна заплаха. Император Ираклий, желаейки помиряване, решил да склони православните да правят отстъпка пред монотелитите и със силата на своята власт заповядал да се признава в Иисус Христос една воля при двете естества.
Защитници и изяснители на същинското обучение на Църквата се явили Иерусалимският патриарх Софроний и Константинополският духовник Максим Изповедник, на който поради твърдостта във вярата отрязали езика и отсекли ръката.
Шестият космополитен събор осъдил и отхвърлил ереста на монотелитите и определил да се признават в Иисус Христос две естества – Божествено и човешко, и по тези две естества – две воли, само че по този начин, че човешката воля в Христа не е противна, а е покорна на Неговата Божествена воля.
Достойно е за внимание, че на този Събор бил отстранен дружно с другите еретици и Римският папа Хонорий, който признавал учението за една воля...
Определението на Събора подписали и римските делегати – презвитерите Теодор и Георгий и дякон Йоан. Това ясно демонстрира, че висшата власт в Църквата принадлежи на Вселенския събор, а не на Римския папа.
След 11 години Съборът още веднъж почнал съвещанията в царските покои, наречени Трупски, с цел да се решат въпросите, отнасящи се най-вече до църковното благочиние (добро управление).
В това отношение той като че допълнил Петия и Шестия космополитен събор, по тази причина и се назовава Пето-шести.
Съборът утвърдил правила, по които Църквата би трябвало да се ръководи, а точно: 85 правила на светите апостоли, правила от шестте космополитен и седемте поместни събора и разпоредбите на 13 отци на Църквата. Тези правила след това били допълнени от Седмия космополитен събор и от още два поместни събора, които съставили по този начин наречения „ Номоканон ", а по съветски „ Кормчая книга ", която съставлява основата на църковното ръководство на Православната Църква.
На този Събор били наказани някои нововъведения в Римската черква, несъгласувани с духа на постановленията на Вселенската черква, а точно: принудата за безбрачие на свещениците и дяконите, строги пости в съботите на Великия пост.
Припомняме, че през лятото на 680 година византийският император Константин IV Погонат (668-685 г.) подхваща поход против българите. Поражението на византийците приключва със сключването на кротичък контракт през лятото на 681 година в Константинопол, посредством който Аспарухова България е приета от Византия. С този документ Византия отстъпва на България региона Долна Мизия до река Искър, само че без град Одесос и околното крайбрежие.
Това в действителност било официално, защото византийска власт над тези земи в действителност липсвала заради непрекъснатите безчовечен нахлувания и перманентните талази от славянски заселници. България в същото време се съгласява да прекрати набезите оттатък Стара планина. Уредени са и комерсиалните връзки сред двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат,
Аспарух не тревожи Византия до 686 година, когато Погонат умира от дизентерия.
През 681 година е учредена Първата българска страна, която доближава разцвета в развиването си при започване на X век и оказва огромно въздействие на източноевропейските нации посредством книжовните си школи и литературата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ