Нашите пълководци: кап. Димитър Добрев
Шестият епизод на поредицата на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “ пресъздава живота на един от най-изявените български морски офицери – Димитър Добрев. Историята на българския военноморски флот е неразривно обвързвана с неговото име. Той е роден в Русе през 1868 година, а след Освобождението на България учи в Москва. Завърнал се в България, младежът постъпва във Военното учебно заведение. Като юнкер в него, той взе участие в Сръбско-българската война, а при Гургулят е пълководец на рота.
Бил е пълководец и на отдряда миноносци, торилирали крайцера „ Хамидие “ по време на Балканската война. Освен в нея, Добрев взе участие и в Руско-японската война от 1904-1905 година. Самият той изяснява избора си да се включи в този непознат за България спор, заявявайки, че желае да опознае по-добре морския флот в действителна военна конюнктура. През 1905 година крайцерът, на който служи като артилерийски офицер, е потънал при Цушима. Българинът оцелява и прекарва 6 месеца в японски плен.
След като се завръща в родината, той още веднъж е във флота, само че пред морските офицери не се обрисува блестящо бъдеще. През 1908 година и през 1910 година в Народното събрание съществено се разисква въпросът за закриване на целия военноморски флот. По думите на Димитър Добрев, „ флотът влачеше своето тъпо същестуване, спъван и унизен безсмислено от хора, които нямаха темперамент да го унищожат и доблестта да го оставят да се развива обикновено. “
Прекалено непосредствен, борещ се против корупционни схеми, през 1911 година Добрев е нараснал в чин капитан ІІ сан и е уволнен от флота по гледище на цар Фердинанд. Добрев следва право в Софийския университет, даже е определен за депутат от листата на русофилската Прогресивнолиберална партия.
В почналата Балканска война турският флот безнаказано обстрелва българското крайбрежие, което постанова Добрев да бъде върнат като пълководец на шестте български торпедоносеца. Но българските моряци нямат военен опит, доминират дневните плавания, позволяват се чести повреди. Тактическото взаимоотношение сред обособените кораби е незадоволително и се стига до там, че торпедоносецът „ Храбри “ се врязва в „ Шумни “ и двата отпадат от бойните дейности. Добрев работи трескаво и за малко време стяга дисципината на екипажите и повдига духа им.
Скоро се появява случай да се потвърдят – разузнаването донася, че от Кюстенджа за Цариград потеглят два кораба, натоварени с въоръжение за турците. Те са охранявани от бронирания крайцер „ Хамидие “, който надалеч превъзхожда българските торпедоносци в артилерия и бронезащита. Въпреки това, на 7 ноември 1912 година Добрев повежда своя отряд от 4 кораба в офанзива.
Малко след среднощ е осъществена среща с неприятеля, а факторът на изненадата е основен. Както разказва матрос от „ Дръзки “: „ Като излязох по-късно на палубата, ясно видях със личните си очи, че артилерийската прислуга към оръдията на „ Хамидие “ е по бели гащи “. „ Летящи “, „ Смели “ и „ Строги “ изстрелват по едно торпедо, само че без да са заели най-удобна позиция. Последен се насочва „ Дръзки “, който съвсем от упор уцелва „ Хамидие “ в носовата част. Крайцерът получава огромна пробойна, само че въпреки всичко е избавен и на буксир е закаран до Цариград.
С това първата българска морска победа става факт, освен това е реализирана над по-силен съперник. Целия филм за живота на Димитър Добрев може да гледате тук:
Бил е пълководец и на отдряда миноносци, торилирали крайцера „ Хамидие “ по време на Балканската война. Освен в нея, Добрев взе участие и в Руско-японската война от 1904-1905 година. Самият той изяснява избора си да се включи в този непознат за България спор, заявявайки, че желае да опознае по-добре морския флот в действителна военна конюнктура. През 1905 година крайцерът, на който служи като артилерийски офицер, е потънал при Цушима. Българинът оцелява и прекарва 6 месеца в японски плен.
След като се завръща в родината, той още веднъж е във флота, само че пред морските офицери не се обрисува блестящо бъдеще. През 1908 година и през 1910 година в Народното събрание съществено се разисква въпросът за закриване на целия военноморски флот. По думите на Димитър Добрев, „ флотът влачеше своето тъпо същестуване, спъван и унизен безсмислено от хора, които нямаха темперамент да го унищожат и доблестта да го оставят да се развива обикновено. “
Прекалено непосредствен, борещ се против корупционни схеми, през 1911 година Добрев е нараснал в чин капитан ІІ сан и е уволнен от флота по гледище на цар Фердинанд. Добрев следва право в Софийския университет, даже е определен за депутат от листата на русофилската Прогресивнолиберална партия.
В почналата Балканска война турският флот безнаказано обстрелва българското крайбрежие, което постанова Добрев да бъде върнат като пълководец на шестте български торпедоносеца. Но българските моряци нямат военен опит, доминират дневните плавания, позволяват се чести повреди. Тактическото взаимоотношение сред обособените кораби е незадоволително и се стига до там, че торпедоносецът „ Храбри “ се врязва в „ Шумни “ и двата отпадат от бойните дейности. Добрев работи трескаво и за малко време стяга дисципината на екипажите и повдига духа им.
Скоро се появява случай да се потвърдят – разузнаването донася, че от Кюстенджа за Цариград потеглят два кораба, натоварени с въоръжение за турците. Те са охранявани от бронирания крайцер „ Хамидие “, който надалеч превъзхожда българските торпедоносци в артилерия и бронезащита. Въпреки това, на 7 ноември 1912 година Добрев повежда своя отряд от 4 кораба в офанзива.
Малко след среднощ е осъществена среща с неприятеля, а факторът на изненадата е основен. Както разказва матрос от „ Дръзки “: „ Като излязох по-късно на палубата, ясно видях със личните си очи, че артилерийската прислуга към оръдията на „ Хамидие “ е по бели гащи “. „ Летящи “, „ Смели “ и „ Строги “ изстрелват по едно торпедо, само че без да са заели най-удобна позиция. Последен се насочва „ Дръзки “, който съвсем от упор уцелва „ Хамидие “ в носовата част. Крайцерът получава огромна пробойна, само че въпреки всичко е избавен и на буксир е закаран до Цариград.
С това първата българска морска победа става факт, освен това е реализирана над по-силен съперник. Целия филм за живота на Димитър Добрев може да гледате тук:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ