Шести март. Киев. На фронта. Във военна униформа вместо в

Шести март. Киев. На фронта. Във военна униформа вместо в булчинска рокля. С каски, вместо с венци. Свещеник с бронежилетка, вместо в църковни одежди. Така наподобява любовта по време на война, споделя бТВ. 
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 2421
Леся Ивашченко и Валерий Филипонов са част от отбранителните сили на Украйна. Защитават земята под краката си с оръжие и със сърце. Тяхната женитба на фронта обиколи света. Защото измежду оръжията, патроните и бронежилетките път си проправиха музиката, цветята и любовта. Любовта един към различен и към родината.

Леня даде изявление за бТВ. 

- Здравей, Леся, благодаря ти че отделяш време за нас.
- Аз благодаря за вниманието към нашата страна и нашата битка.

- Къде те намираме сега?
- В момента съм в Киев, послужвам в териториалната защита на града.

- Знаеш ли, сватбата ви беше една от най-хубавите вести в последните дни.

- Много се веселя, че успяхме да повдигнем духа на хората и, че предизвикахме вълна от страсти и отвън границите на Украйна.

Леся и Валерий са дружно от 20 години, имат щерка. Той - шеф на IT-фирма, а тя - началник на Националната скаутска организация. Все не намирали време за женитба и брак. Войната обаче трансформирала визията за време, за бъдеще и за живот.

- Как решихте да се ожените след 20-годишна връзка? Чия беше концепцията?

- Всъщност ние имахме извънредно кондензиран професионален живот, имаме щерка на 18, строяхме си къща преди войната. Но когато тя стартира, когато околните ни започнаха да умират, взехме решение, че е време да сключим брак, да изживеем тази страст, тъй като не се знае дали на следващия ден ще бъдем живи.

- Зная, че с мъжа ти сте очаквали в действителност скромна гала, само че в края на краищата е имало цветя, воал и шампанско на бойното поле?

- Да, беше доста ненадейно! Никога не съм си и помисляла, че сходна организация е допустима да се случи на фронта. Всичко беше изненада от моите братя и сестри по оръжие. Те не са професионални военни, те са артисти, музиканти, режисьори, финансови мениджъри - всички те останаха да пазят Киев.

Аз знаех само деня на събитието, само че не бях осведомена с организацията. Дори не знаех, че и братята Кличко ще бъдат там! Наистина беше огромна изненада и огромно неспокойствие!

- Какво ти споделиха братята Кличко?

- Поздравиха ни. Казаха ни да бъдем мощни. Да изчакаме успеха и по-късно същински да отпразнуваме сватбата си с близки и другари.

- Защо плака по време на церемонията? Какви бяха тези сълзи?

- Това беше извънредно прочувствен миг. Всички тези хора във военни униформи, в цялостно бойно снаряжение, хвърляха рози и това беше най-вълнуващият и непредвиден миг за мен. Затова се разплаках.

- Наричаш това благополучие " горчиво благополучие ", за какво?

- Просто съзнавам, че животът ни е унищожен. Плановете ни са унищожени и по тази причина щастието " горчи ".

- Къде е брачният партньор ти в този момент?

- Той е на бойна позиция. На разнообразни места сме с него и не се виждаме.

Леся споделя, че тя и брачният партньор й взели единомислещо решение при експлоадирането на войната да останат в Украйна и да я пазят. Без полемики и без подозрения за избора си.

- Можехте да напуснете Украйна, да се спасите?

- Това е моята страна, това е моят живот. Израснали сме в Киев, тук е всичко наше, имаме работа, имаме фантазии, нашите най-обичани са тук. Не желая да съм бежанка даже и в най-хубавата страна. Искам да съм пълноценна гражданка тук, в моята страна.

- Как минават дните ти от началото на войната? Има ли моменти на боязън?

- Разбира се, че има боязън. Знаем, че можем да загинем във всеки един миг. Бомбардират детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, да, има боязън. Но не си представям живота по различен метод, в случай че не съм в родната страна.

18-годишната Руслана подкрепила решението на родителите си - да бъдат на фронта. Самата тя поискала да бъде част от териториалната защита.

- Но ние я убедихме да не го прави. Вместо това тя, отиде на по-безопасно място в Украйна. Доброволец е – занимава се с филантропична помощ измежду засегнатите от войната.

- Видях фотография с твоята майка, още веднъж със сълзи в очите. Защо?

- Трудно ми е да приказвам за моята майка, тя е претърпяла война, претърпяла е апетит, претърпяла е Сталинските репресии. Тя евентуално ще излезе от Киев. Но не заслужава да напусне родния си град, в който е живяла повече от 80 години. Наистина не заслужаваме да ни атакуват.

- Каква е фантазията ти като украинка?

- Моята най-голяма фантазия е да победим. Да се върнем към естествения живот, да построим още веднъж страната си. И всички хора, които отпътуваха, да се върнат.

- Какво е Украйна за теб?

- Украйна е моят живот. Искам тя да е свободна, мощна, процъфтяваща. Ние не сме заслужили това, което ни се случва сега.

- Леся, благодаря ти за този диалог. Пожелавам ти напълно скоро да бъдете дружно със брачна половинка ти и щерка ти в спокойно време.

- Много благодаря! И доста се надявам да се забележим още веднъж, след успеха! 

А до тогава Леся ще продължи да пее химна на Украйна с ръка на сърцето си, тъй като там тя пази обичта към страната си